Последният оцелял анархист е перничанин

Последният оцелял анархист е 96-годишният перничанин Александър Наков, като роденият през 1919 г. в ковачевското село Косача мъж не вярва на нито една власт. Лежал в затвори и при царя, и при Тодор Живков. От живота си в царска и в комунистическа България помни едно – затворите и лагерите.

Оцелява в лагерите Богданов дол и Белене, които наричали душегубки.

Обяснява, че анархията не означава хаос, а „не-власт” – не на властта като инструмент за потисничество. От движението на анархистите , в чиято философия се говори за общество на свободни личности без управление, той се увлича още когато е 17-годишен.

На 29 г. е въдворен в лагера в Богданов дол. Осъден е на 6 години и 8 месеца затвор за участие в организирана груот движението на анархиститепа, целяща да измени на държавния и обществен строй.

Лагерите се пълнили почти всеки ден, но Александър Наков си спомня, че най-голям наплив имало на 2 юли 1949 година, когато починал Георги Димитров.

„Понеже някои не плакали, някои се веселили, някой такова, айде вътре и веднъж докараха някъде около 40 души сватбари, правили си на негов гръб сватба и какво става, прибрали ги тези от сватбата, но без булката. Тях ги кръстиха „гробарите” – тези дето не са плакали за Георги Димитров”, разказа възрастният мъж пред бТВ.

През 1950-та го местят на остров Персин в ужаса „Белене”. Най-страшното там беше гладът, спомня си той. Много народ измрял от глад, въпреки изобилието от зеленчуци, за които се грижели. За да се хранят, лагеристите изловили костенурките, после минали на жаби и змии. Нямаше нещо, което да не се яде, разказва анархистът.

Най-лошото обаче, което можело да се случи някому в Белене е да попадне на място наречето Тел Авив. Така наричали карцера, непристъпен и обграден с бодлива тел. Място за изтребление. Когато някой изкара там 15 дни на черпак вода и 360 г хляб, веднага го пращат да работи. И когато този човек не си изпълни нормата, го връщат в Тел Авив и той никога не излиза оттам, изкарват го.

Анархистът престоява в лагери 5 г., след което намаляват присъдата му.

Наков е благодарен на жена си, която отгледала сама двете им деца.

Всяка власт е вредна за народа, е убеждението на Александър Наков. Заради тези убеждения го уволняват от Мините в Перник и го изселват в Разградско.

Ако сега може да върне времето назад, няма да се откаже от живота и убежденията си.

След 1989 г. Наков е сред първите, които възстановяват анархическото движение в Перник. Автор е на книжката „Досие на обект № 1218”. Там описва мрачните спомени от престоя си в лагерите, като публикува и документи за себе си, които сам е открил в Комисията по досиетата.

Източник: perniktoday.net