Посетете неделните училища по обич

Училищата по обич са в столицата и са две, като ги сродяват думите неделя и обич.

В края на седмицата двама млади мъже отиват в своето бивше даскало, прощавайте за жаргона, и подаряват от свободните си часове, за да става то по-привлекателно за сегашните възпитаници. Различни по възраст, професия, семейно положение, не се и познават, но по случайност в името им има любов, както и в желанието да бъдат полезни.

Боголюб Симов е четвъртокурсник в Художествената академия, специалност „Стенопис”. Завършил е 1 СОУ „Пенчо Славейков” преди 5 години и е предложил да реализира свой проект в същото училище. Директорката ги посрещнала радушно, окуражила ги, осигурила им материали, а художникът и неговата колежка работят безплатно. За да е безопасно за децата, рисуват в събота и неделя. Сглобяват скелето, работят, после го разглобяват. До следващия уикенд. Дошла да му пожелае успех негова обичана учителка, сега пенсионерка. Идват деца - от любопитни по-любопитни. И през ваканцията идвали, гледали, казвали, че нарисуваните гълъби са като живи, но не се престрашавали да пипат. Четките си художниците връзват с тиксо на удължители, скелето не стига до самия таван... Каквито и да са трудностите, птиците вече „пърхат” по стените, носят в човка моливи, писалки...

Художникът си признава пристрастието: няма друго такова стълбище и толкова красива архитектура като в неговото Първо училище. Живее в жк „Хаджи Димитър” и като пътува с градския транспорт, често се заглежда в друга школска стена. Празна. На нея би направил мозайка за будителите, но не само със старите, а и с образи на съвременници. Веднъж видял там учителка и ученици да редят мозайка от теракота за баня и си помечтал да има късмета да направи истинска, която да краси училището... Сега на Боголюб му предстои да довърши стенописите в Първо и да изографиса по свой проект параклиса в 52 ОУ „Цанко Церковски” в Бояна. Грях е да се работи в неделя, признава той, но понякога няма друго време. Затова си пожелава да смогне и децата да получат този негов дар до Коледа...

До стария физкултурен салон на 35 СОУ „Добри Войников” в неделния следобед се събират момчета и момичета от училищната трупа „Страпонтен” - „Сгъваема седалка”, като в театрална зала. Усилено репетират, готвят се за международна сцена, искат да се представят на ниво в Румъния, нали са носители на специалната награда на журито от националния франкофонски театрален фестивал.

Толкова ли са запалени, та в почивен ден пак са в училище? Теодора Ковачева ще се занимава с хотелиерство, но смята: хобито ще си остане. От няколко години играе, в пиесите май знае всички реплики. Тя подчертава, че в трупата се подбират отличници, не кандидати за слава, които сричат. Владислав Васев се готви за фармация и оценява, че тук развива знанията си по френски. Но му се е паднала трудна роля бързо да се подготви и да замени предишния изпълнител на Старейшината в пиесата „Чудовището”. Алиса Димитрова ще се занимава с архитектура, стриктен театрал е и подкрепя другите, които по-мъчно влизат в образ. Александър Воронов мечтае за изяви в киното. Както показва фамилията, верен е на артистичната традиция в семейството си и винаги носи перце за китара...

Режисьор на „Страпонтен” - Любомир Сапунджиев. Завършил е НАТФИЗ преди няколко години, работил е на свободна практика и в хасковския театър. Любо, както с уважение го наричат младежите, вече е в IT сектора, но изкуството не е забравено. Като ученик в 35 СОУ и той е играл в трупата, тогава ръководена от Йордан Биков, после случаят ги срещал и затова приел предложението да продължи работата му с учениците. Не заплащането го мотивира, а да вижда как те се надъхват и да прави нещо за своето училище. Контактът с по-младите му носи радост, все едно се връща в годините, когато бил на техния акъл. Пък и театърът му липсва. А ако някое дете поиска да стане актьор? Бих го посъветвал, казва Любо, да помисли много, да прецени готово ли е на жертви...

И се усмихва: радва се, че може да им предаде онова, което е научил, включително как актьорът да свали психо-физическото напрежение.

Източник: novinar.bg