iPernik.com Новини от Перник за хората и събитията


Пернишки алпинсти празнуват 30 годишнина

Пернишки алпинсти празнуват 30 годишнина 10_1413270817

Днес в Музея ще празнуват 30 години, откакто пернишки алпинисти правят рекорд на „ледената пързалка на света”- Матерхорн.

Споменът за изкачването на легендарния връх Матерхорн в Алпите събира тази вечер видни алпинисти в Регионалния исторически музей. Поводът – 30 години от това историческо покоряване на върха при което перничани поставят своеобразен рекорд- правят най-масовото българско изкачване на върха, който наричат „ледената пързалка на смъртта”. Постижението тогава остава малко в сянка заради другото голямо събитие през 1984-та година- покоряването на най-високия връх в света Еверест от българските алпинисти и смъртта на легендата Христо Проданов. Не по-малко героично е катеренето в Алпите, което правят пернишките алпинисти- Стефан Малинов, Иван Янев, Тодор Тодоров, Борис Чолев- ръководител , Румен Стефанов, Боян Брънзов , Денчо Джалов, Асен Велев-треньор Кирил Богданов. Двама от общо десетчленната експедиция в момента живеят в САЩ, един в Белгия, а останалите са разпръснати из България. Сред тях не е само треньорът Асен Велев, който умира през 2005-та година.

В Регионалния исторически музей днес в 17,30 часа си дават среща хората, покорили върха. Там е подредена и изложба със снимки от легендарното катерене, при което перничани са били на косъм от смъртта.

Сред инициаторите на събитието е Тодор Тодоров- едно от най-значимите имена в българския алпинизъм. Тодор е бил в националните отбори по скално катерене и алпинизъм. Покорил е най-високите седемхилядници в Памир, Елбрус в Кавказ, Монблан и Айгер в Алпите, Хан Тенгри в Тян Шан, Броуд Пик- един от осемхилядниците в Хималаите. Участва и в националната експедиция до най-опасния връх в света- Анапурна.

Тодоре, ти си катерил на много места по света, покорил си някои от най-опасните върхове, какво за теб беше изкачването на Матерхорн.? Тогава ти си бил твърде млад, на 22 години. Какво си спомняш от тази експедиция?

Северната стена на Матерхорн е една от най-трудните и най-сложните стени в Алпите. Това беше едно наистина голямо предизвикателство. Бяхме много млади и много неразумни. Решихме заедно с ръководството на БТС по това време, с треньора ни Асен Велев и тогавашния кмет на Перник инж.Борис Чолев да се направи една група алпинисти и да изкачим върха по северния склон и по нормалния маршрут по североизточния ръб. В онези години нещата бяха по-сложни отколкото са днес. Трябваше да се вадят визи, нямаше достатъчно екипировка, с много тичане успяхме да набавим някои неща, които обаче бяха неподходящи за такъв вид катерене. Въпреки всичко обаче поехме. Трябваше да направим и второ изкачване на най-високия връх в Алпите- Монблан. Не стигнахме обаче до там, тъй като след изкачването на Матерхорн бяхме измръзнали и трябваше да се приберем обратно в България. За всеки един от нас това беше едно незабравимо изживяване. Имахме три бивака без всякакво бивачно съоръжение. При тази височина и при едно лошо време, това беше голямо изпитание за нас да издържим, да оцелеем . Връщането се оказа трудно и поради измръзванията, които получиха някои от групата , ни свали хеликоптер. За наше щастие това се случи при един прозорец от хубаво време. Имаше и испанци, които катереха по североизточния ръб и те се възползваха от тази екстра и слязоха с хеликоптера.

Това се случва през 1984-та година, когато цяла България се вълнуваше от изкачването на връх Еверест и дали ще оцелее Христо Проданов..

Да, тогава цяла България беше в еуфория от изкачването на най-високия връх от български алпинисти и това наистина беше едно невероятно събитие. Затова малко встрани остана нашето постижение на Матерхорн. Това беше най-масовото българско изкачване на върха , защото го направиха осем човека едновременно. Шестима го изкатериха по опасната северна стена и двама по североизточния ръб. Никоя българска група не е правила това. Обикновено се атакува по двойки, а ние се качихме 8 човека. Тръгнахме за Алпите малко по-късно , в началото на септември, заради забавянето на визите, което не е най-подходящия сезон за катерене на Матерхорн. Това беше и причината изкачването да го направим при лошо време. Аз съм бил на много места по света, катерил съм в Кавзказ , Памир, Тян шан, Хималаите, Каракорум, но това за мен си остава едно от най-сериозните изкачвания от гледна точка на борба за оцеляване при такива екстремни условия. Този терен е наистина много сложен и не случайно се нарича ледена пързалка на смъртта. 1200 метра е височината на самата стена, която е от дебел лед и доста ронлива и много трудно се правят осигуровките , които са ни необходими.

Идва ли ново поколение в алпинизма? Какво става в момента с пернишкия алпийски клуб?

Сега в алпийския клуб в Перник сме само ветерани вече. За съжаление няма млади попълнения, защото няма условия , екипировка и съоръжения, които са ни необходими. Жалко е, че хора като нас с такъв голям опит и знания, няма как да го предадат на младите.Една от причините да не развиваме този спорт, е това, че нямаме възможност да направим изкуствена катерачна стена . Алпинизмът е наистина един дълголетен спорт, който могат да практикуват както малки деца, така и възрастни, дори 70- годишни. Нужни са доста големи инвестиции и голяма зала с височина, където да се направи стената за катерене.

Кой е върхът, който мечтаеш да покориш?

Това разбира се е втория по височина в света К2 в Каракорум. Надявам се да го направя.

Източник: perniktoday.net

iPernik отваря врати за всеки, който има да каже нещо!

Лична публикация - ще бъдете публикувани най-горе на първа страница на сайта!

Необходимо е единствено да Влезете с Фейсбук или да се регистрирате!

Вход с фейсбук профил:

[email protected] за споделяне на сигнали, запитвания, реклама, коментари, мнения, новини.