Перник - Голфо по-голям от винкело

"Ало, обаждаме се от Перник. - Е, защо така веднага с лошо?" При проучване на "24 часа" се оказва, че нито голф двойка е колата на перничани, нито пък прочутият местен винкел заслужава да държи първенството в пернишката символика.

Стана ясно, че не голфо е най-караната кола в града, а опелът. А колкото до израза “Пред винкела всички са равни” - това не е батален призив, а девиз, който перничани са перифразирали от добричкия девиз “Никой не е по-голям от хляба”. Това обаче важи за времената, когато целият град се препитаваше с металургия. Има ли пернишки винкели в Перник? Читателя го очаква голяма изненада в следващите страници от този очерк.

Една пернишка балерина разведе екип на вестника из родния си град, за да покаже как изглежда през очите на перничанина.

А какво мислят перничани за вицовете за града си и безопасно ли е да им ги разказваме? Шефът на Културно информационния център на града Кирил Манов отговаря: “В началото бяха много чувствителни младежите, тъй като скечовете наистина дразнеха, но сега дори сами си разказват вицове.” Манов е уверен, че това придава нова самоличност на града. “Както е известно, лоша реклама няма. Шегите за Перник направиха много добър имидж на града. Създадоха му нова самоличност. Доскоро единствено Габрово беше такъв уникален град с различен облик, но имам чувството, че Перник измести Габрово – и по брой, и по оригиналност на шегите. И така перничани заживяват в един много интересен фолклор.”

Феноменът Перник се появи преди няколко години и нараства лавинообразно. Според местните началото идва от шоуто на Къци Вапцаров, в което перничанин трябваше да решава кръстословица и вместо скарабей уверено заяви “скакауец”. След това се появи песента на “Хиподил” “Скакауец”. Телевизионните сценаристи веднага подхванаха темата и се появиха Гюро Кюмюро от “Шоуто на Слави”, Жоро Бекъма от “Пълна лудница” и ред други персонажи.

Най-много са опелите, голфо е чак номер 4

По молба на "24 часа" пернишкият КАТ разби мита, че това е градът на голфовете. Оказа се, че най-много са регистрираните коли с марка "Опел" - общо 6481.

Фолксвагените от всички модели са общо 8590, но голфовете са само 3617. Това ги поставя чак на 4-о място. Пред тях освен опелите са и фордовете - 4375, и рено - 4079.

Вярно е обаче, че много рядко се регистрират нови коли. Типичната пернишка кола е втора употреба, произведена след 2000 г. Тя е по-скоро немска, защото има по-здрава ходова част, макар да не вози така меко като френските коли.

Голфо се лепна на Перник заради няколко скеча в шоуто на Слави Трифонов и оттогава е в устата на всякакви зевзеци. Колата е възпята в няколко кръчмарски песни. А магистрала "Люлин" бързо получи прякора Гоуфстрийм.

СВЕТЛАНА СТОИМЕНОВА

Винкело е вносен, местният се изнася

Винкело се пъха до голфо, за да влезе в кадър като емблема на Перник. Във фейсбук възникна група "Пернишки шеги", където магистрала "Люлин" получи още по-нов прякор - Винкелщрасе.

Но и винкелът се оказа мит. Железният профил във всичките му размери и разновидности наистина се произвежда в пернишкия завод "Стомана Индъстри". Дневно предприятието претопява около 2000 т скрап, а част от него се превръща във винкели. Те обаче не попадат на пернишкия пазар.

"Заводът работи предимно с големи корпоративни клиенти в страната и чужбина. Винкелите не се продават на дребно", обяви пред "24 часа" служител на предприятието.

По строителните хипермаркети в града железните профили са все вносни, предимно от Украйна и Германия. (24часа)

За първи път в България

На централния площад доскоро е имало патриотичен плакат, в който са описани революционни пернишки събития, случили се за първи път в България. Ето ги:

През 1899 г. е изградена първата електроцентрала.

Първото улично осветление – от Минната дирекция до инженерния квартал.

Произведено е първото българско стъкло.

През 1924 г. заработва първият машиностроителен завод.

През 1934 г. е създадена първата брикетна фабрика.

В 1951 г. е открита ТЕЦ „Република”.

Само в Перник са се произвеждали специални стоманени профили, феромагнити и пектин.

Перничанин помага на пилота Николай Златков да тунингова аудито

"Състезателя Ники Златков знаете ли го? Той си прави колата при мен".

Фенове във форумите напразно жадно търсят информация за убийственото Ауди S1 на победителя в ралитата. Оказва се, че Жоро - собственик на автосервиз в Перник, му помага в тунинговането на състезателните автомобили. "Аз ги създавам като купета, той вече си прави двигателите. Има пълен комплект карбонови детайли, две врати, заден капак, преден. Абсолютно всичко се сменя за 8 минути. Така тежестта пада със 130-140 кг. Слагат се драг гуми."

При Жоро перничани, софиянци, а и хора от други градове идват не само да ремонтират и изчукват колите си, но и да ги тунинговат.

“Повечето правят външни подобрения - джанти, това-онова. Малцина искат да подсилят двигателите си, както в легендата за пернишкия голф. Иначе искат, но не могат да си го позволят", казва Жоро. Всъщност подсилването изисква смяна на почти всички части - бутала, валове, турбини, за да издържат на голямата мощност. Ако вложите едни 20 000 евро, може да покачите мощността на колата до 650 конски сили. Но това е за бензиновите двигатели. Дизеловите може да се вдигнат от 110 к.с. на 200-250. С по-евтини части това излиза към 10 000 лв. Софтуерът също има нужда от смяна - той се проверява от обучен персонал, за да не стане грешка.

А възможно най-евтиният тунинг е за 5000 лв. С тях може примерно на Ауди S400 да му се покачи мощността от 270 на 470 к.с.

Колко конски сили има колата, се измерва, като се качи на стенд. Има два показателя - мощност на двигателя и мощност, измерена на колелата. 505 конски сили, измерени на колела, съответстват на 600 "коня" на двигателя.

Самият собственик на сервиза кара “Опел Астра" 4х4, 505 к.с. на колела, с интеркулър, изнесен отвън, и сериозни промени по двигателя. Спечелила е конкурс за най-добре тунингован автомобил на писта "Калояново".

"Колата е изцяло преправена, такава астра 4х4 не съществува. Сложил съм и доста по-сериозни дискове на спирачките - както виждате, едва се събират в колелата. Вдига 315 км/ч, спира бързо, бега мотори хилядарки по 180 коня. Страдам откъм скоростна кутия - троши се, защото не издържа тая мощност.”

По въпроса за голфовете Жоро смята, че в Перник не са повече от другаде. "Огледайте се - виждате ли много голфове тук?", сочи той към колите, които чакат за ремонт.

Па дьо Перник - балерина руши митовете за града

“Не ме интересува - аз просто трябва да уча балетна педагогика,” заявява 24-годишната Стефания Арсова от Перник. Тя е разбрала, че за нея няма държавна поръчка в музикалната академия, след като вече е завършила друго висше.

Арсова танцува класически балет от дете. През последните 6 години се занимава сериозно в школата на Маша Илиева и от есента на 2011 г. е студентка в НМА “Проф. Панчо Владигеров” - записа се платено обучение. Нейна колежка е примабалерината на берлинската опера Вяра Начева, дошла си в родината, за да добие квалификация за балетен педагог. Мечтата на Стефи е един ден да стъпи на сцена дори и в ролята на “десето храстче”.

Стефи лети не само в мечтите си, а и в живота - тя е стюардеса. Работи за голяма компания и част от живота й минава в облаците. Обиколила е света.

Понякога изкарва пари и като модел. Не говори на "уъ" и само по шофирането човек може да разпознае, че е от Перник. Това обаче е виц. Като онзи за дивите, корави перничани, които прегръщат жените си само докато паркират назад. Или за пернишките баби, които вечер край печката четат на коравите перничанчета некролози вместо приказки.

Стефания води екипа на “24 часа” от столицата, където живее, към родния си град. Тя не се дразни от шегите за Перник, напротив - даже с удоволствие ги разказва. По пътя споделя, че никога не е била използвана за “пернишки бумеранг” - хвърлиш ли по жената чехъл, тя се връща с ракийка и салатка.

“Имала съм гаджета перничани, но не се е случвало да искат да ме бият или да се държат грубо.

Един друг мит се разсейва много бързо - че в Перник нямало “Лидъл”, защото не можели да му кажат името - "Уидъу". Табелка насочва потребителя към магазина на споменатата верига. По свое желание Стефания започва да брои голфовете по улиците на града. Зоркото око на стюардесата не пропусна нито една кола, но за около час преброи не повече от 10 и й омръзна.

Стефи е учила в гимназията, в която е завършил и доскорошният президент Георги Първанов - ПМГ “Христо Смирненски”.

“Къщата ми е долепена до училищния двор и през една дупка се промушвах през междучасията. Има легенда, че някъде в мазето на училището е имало басейн, но там се удавило дете и оттогава е затворен. Колко сме го търсили този басейн, ако знаете. Сигурно и днешните ученици го търсят.”

Баща й е военен лекар, но сега работи към здравната каса. Майка й е служител в Министерството на земеделието и храните. Сестра й учи мода в НБУ. “И също може да казва “л”, уточнява Стефания.

Близо до града вече може да се чуе една от местните радиостанции - радио “Ултра”. И сега поздрав за Веси от Мошино…

Един певец пее, че животът е пари.

По “Ултра” поздравите са предимно такива.

Мошино е квартал на Перник, както и Бучино. Там са най-свирепите перничани. Иначе в центъра си е като центъра на всеки друг град.

Разбира се, не във всеки град има магазин “Винкел”. От него обаче можеш да си купиш не желязо, а тениски на “Миньор” - Перник", чорапи в жълто-черните цветове на отбора и всякакви сувенири.

В магазина ти става ясно, че колкото и да е дружелюбен градът за балерината Стефи, ако си пришълец, не е зле да си мериш приказките. На наивно глупашкия въпрос “Защо магазинът е наречен “Винкел?” случайно влязъл тип се сопва: “Защото тук не се продават тениски на “Манчестър Юнайтед!” “Тук софиянци хич не ги долюбват”, предупреждава малко постфактум Стефи.

Нищо, че е студено и вали мартенски сняг, тя е тръгнала по къса поличка, тънка жилетка и пухкав космат елек - в крак с модата. Но както би се изразила някоя баба, гола-голеничка. Стефи с широка усмивка на самоирония коментира: “От студ умри, гъзар бъди!” Ясно е, че нашата героиня е същинска корава перничанка.

Накрая Стефания много държи да почерпи с вафла “Винкел”. “Тези вафли съм ги носила до Хонконг на една приятелка. Много ги хареса.” Дали заради смяната на собствениците, или защото са много търсени, но в цял Перник в този ден няма нито един десерт “Винкел”. 

Източник: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1283485