Пенсионираният металург Владо Гръка посреща гости край водопад

Пенсионираният металург Владо Гръка от Перник сам направил мястото за отдих сред дивната природа. Обстановката прилича на декор за епизод от Флинстоун. Масивни дървени маси и пейки от дънери са подредени в ниша под висока скала. Две скари са в готовност да зацвърчат с мръвки по вкус. През малкото полянка тече поток, където вместо в хладилник се изстудяват напитки и дини. Водопадът е малко в страни, скрит зад шубрак. Височината му е 4-5 метра и смелчаците могат да го ползват като природен душ, а вирчето под него е страхотен естествен басейн. До това приказно място може да се стигне само по пътека. Колите спират на шосето към трънското село Врабча и любителите на барбкю сред природата се спускат в ниското при бивака. Пътеките са две – едната по-стръмна, а другата полегата, но и двете са добре поддържани.

За това дивно място се грижи от години Владо Гръка. Пенсионирал се след 30 години пред доменните пещи и се се пренесъл на село. По прозвището му личи, че не е този край. Съпругата му, с която се разделил преди близо 30 години, била от Врабча. На макар и разведени, тя го оставила да си направи къща в бащиния си двор.
Владо теглил заем, построил си и селски дом и почнал да прави бивака. Много камъни и скала разбутахме първо, после правихме едно по едно, за да стане сега така приятно и удобно.

От гостоприемството му се възползват много хора. И познати и непознати приемат на трапезата си с охота мъжа с библейска външност, но изрисуван по тялото с много татуировки. Сега го мъчи подагра и му се налага да прескача до града. Мъчно му е че не може да посреща внуците, които обичат да го посещават през лятото. Но и за тях той е батко Владко, иначе няма сладолед. Като металург има тавана на пенсията. От нея плаща заема за селската къща. Останали са му още няколко месеца, за да се издължи към банката. После смята да инвестира в бивака. И в здравето си, за да е по-дълго на трона в средата на трапезите. Никой не сяда на него, когато Владо е там.

Всички докоснали се до това райско кътче го уважават. Не е само до европейски пари, за които толкова ламтим. Нужен и мерак. И тогава и без външно финансиране може да се направят хубави неща, казва столичен чиновник с трънско потекло, който често води семейството си при Врабчанския водопад.

Руми Борисова gradski.org