Откриха поредния лековит басейн в Стрелча

Поредният, седми минерален извор, беше открит в Стрелча, като откриването беше с мажоретки, духов оркестър и началници.

И докато красавиците дефилираха под захласнатите погледи на изтънчени естети и обикновени любители на красотата, баби цъкаха с език и жалеха защо това не се е случило поне преди двадесет години. Но всяко нещо, когато му дойде времето, твърдят класиците и Царя. Естествено младите отвръщат, че събитието идва точно когато трябва и че те нямат никаква вина за това, че някой се е родил твърде рано. Те са доволни, че басейнът освен минерален е и закрит и логично и яко ще могат да си плуват през цялата зима.

Съвсем според сценария на тържеството имаше възторжени слова, хляб и сол за гостите, благодарности и награди за строителите и дори стихове, посветени на градоначалника Иван Евстатиев:

"Наистина какъв невероятна/каква невиждана промяна/за няколко години, месеци и дни/ също като млада булка/с този кмет начело, ти /Стрелча - б.а./ се възроди".

Публиката по достойнство оцени възторга на поета и общественик Димитър Пенчев и изпрати творбата му със заслужени овации. А той самият, бивш учител и физкултурен деятел на преклонна възраст, си пожела да види скоро във водите на новия шедьовър наследниците на Петър Стойчев, Таня Богомилова, а защо не и българския Марк Шпиц.

Стрелча идва от стрелец. Явно изкусни бойци, далечни прадеди на днешния Рамбо, майор Деянов, наричан още Сергей, и Мария Гроздева, са населявали околните хълмове. Днес обаче от тях няма и помен. Останали са в легендите или най-вероятно са отпътували за София, което се потвърждава от факта, че в столицата точните изстрели на глава от населението са много повече.

Гордостта на Стрелча днес са водата, розите и историята. Никак не е малко за една градче, което наброява 5600 жители заедно с четирите села наоколо. Назад е старата, макар и малко помръкнала слава на бележит курорт. Напред са надеждите за нов възход, благоденствие, пари и всичките радости, които носят те. Оптимизмът им си има своите основания. Защото най-важното, което правеше това място притегателен център за гостите от близо и далеч, си тече на воля и днес.

За минералната вода на Стрелча се твърди, че е най-лековитата в България и трета в Европа след тази на Карлови Вари. Коя е втора в класацията, местните така и не уточняват. Те само напомнят, че не един и двама мъченици са докарвани тук на носилки и след няколко бани вече ги виждали на дансинга.

Това за дансинга не е измислица, а факт, изрядно документиран в стар документ, намерен в някогашната, отдавна заличена от лицето на земята къпалня. Там съвестен ценител на точното време намерил и достолепен стенен часовник. Реликвата днес е на почетно място в новата баня, а редом с нея в рамка е и споменатият документ, на който на старобългарски пише: "Въз основа на химическото изследване на Върховния медицински съвет минералните бани в Стрелча лекуват хроничен, ставен и мускулен ревматизъм, неврастения, невралгия, ишиас, хронически заболявания на женските полови органи, нефрит с отоци, стомашни и чревни разстройства, хронически кожни страдания, пясък в бъбреците, жлъчката и други."

Това са написали някога специалистите и ако всичко това е истина, то здравната каса спокойно може да бъде закрита, с което ще се спестят всички партийни боричкания на тема кой да я ръководи и какъв да е бюджетът й. Както е отбелязано по-надолу в документа: В банята има два басейна с температура 38-39 градуса, водата е с приятен вкус, без миризма, бактериологически чиста. Тя дава благотворни резултати. Лечебните свойства на стрелченските минерални и радиоактивни бани се отличават от останалите по-богатото си съдържание на радиева еманация. Според изследването на проф. Пенчев от септември 1914 година на списанието на академията на науките те по своята лековитост и радиоактивност са първи в България. (Странно, за Карлови Вари той нищо не споменава) При баните има уреден парк-хотел, дансинг (вече стана дума за него), борова гора, залесени алеи, много нови постройки, хотели с ниски наеми, изобилна евтина храна, продукти от първа необходимост и колониали на обикновени цени".

Така е било точно преди сто години. Днес водата си е същата, боровата гора и залесените алеи пак са си на мястото, но дансинга отдавна го няма. Танците са в съседния ресторант. На мястото на старата има друга, съвсем модерна баня. Удоволствието в басейна и под душовете й струва само 2,50 лева. Казват, че когато човек се потопи във водата, тялото олеква с толкова, колкото тежи изместената от него течност, около десет пъти. По този въпрос се е изказал и Архимед и сигурна затова явлението е наречено архимедизиране. Олекването позволява крайниците да извършват с лекота движения дори когато частично са парализирани.

Освен банята в центъра на града в покрайнините на Стрелча се намира още едно минерално чудо. И то като повечето чудеса е рожба на случайността. В ролята на откривател се явил не някой прочут професор или старши научен сътрудник втора степен, а една биволица. Нещастното говедо, което едва се мъкнело заради болните си крака, влязло в локвата да се разхлади, но за изненада на стопанина си, който вече се чудел какво да го прави, излязло здраво. Така били забелязани лечебните свойства на "Банчето", наречено по-късно златно. През 1935 години изворът е каптиран. Днес два нови басейна лекуват периферийната нервна система, опорно-двигателния апарат, вътрешните органи, подобрява се сънят, самочувствието и апетитът. Температурата на водата е 30,5 градуса. А според свидетели ефектът след 10-12 бани е магически.

Панагюрец признава, че за да има мир и любов в семейството му, на всеки три дни пътува до Стрелча. Само там жена му намира лек за болните си стави, а той за камъните, които морят бъбреците му. Късмет, че градчето спасител е наблизо, само на дванадесет километра.

Букет рози за Париж

Ако вярваме на старите книги, дестилацията на розов цвят е позната от дълбока древност. Първи са се захванали с това дело индийците, после персийците. Арабски историк потвърждава, че през VIII-IX век розовото масло е било важен търговски продукт, който в Европа се е ценял и търсил твърде много. Писателят Алеко Константинов свидетелствува, че известният български търговец Ганьо Балкански придобил изключителна популярност както в стария континент, така и у нас именно благодарение на родния гюл, който продавал. Щастливеца не конкретизира откъде е розовото масло, което прави изключително ценни дисагите на Бай Ганьо, но твърде вероятно е поне някое от мускалчетата да е от стрелченските рози. Защото малцина знаят, че когато карловци и казанлъчани закъсат за хубав цвят, тръгват да пазаруват в Стрелча. Тук хиляда души обработват 6000 декара с рози. Това е важна част от местната и икономика. За производството на един килограм гюл са необходими 3,5 тона цвят. Всяка година в Стрелча се получава 1,5 тона розово масло с най-високо качество, което престижните парфюмерийни компании от Париж до Ню Йорк чакат с нетърпение.

Източник: standartnews.com