Откъде са парите на Спас Русев, който купи Виваком

Емблематична фигура е Спас Русев за българския преход, макар че не е излизал много-много в светлината на прожекторите, като не е оглавявал партия и не е заемал държавни постове след 1992 г.

Той е човекът, който успя да мине през всички сладки и печеливши дейности, така внезапно появили се в бившото ни соцотечество след 1990 г. Като се започне от Агенцията за чуждестранна помощ, мине се през приватизацията и търговете с предизвестен край и се стигне до пазаруването на апетитни недвижимости от опарили се у нас чужденци.

Както повечето от „назначените” за милионери в края на ерата на соца у нас, и 36-годишният перничанин Спас Русев през 1990 г. има зад гърба си малко и съвсем не престижни дейности, но голям хъс и готовност да излиза извън рамките на закона, ако това му върши работа. Завършва ВИФ, твърдят запознати с трудовата му биография отпреди промените. Започнал като възпитател в интернат в радомирското с. Гълъбник. Представете си скуката в интерната, дежурствата – дневни и нощни, обстановката в селото и радостите, когато в свободните си дни е отивал в окръжния град. Първата му мечта е да се измъкне от селото и да започне една от най-сладките по онова време трудови дейности – културно-масовик в младежкия дом на близкия Радомир. Това е времето, когато у нас си пробива път непознатото до тогава събитие „дискотека”, а щатните комсомолци са негови първи възторжени организатори. Организатор, и то блестящ, според очевидци е именно Русев. Там той се запознава с комсомолските секретари на големите предприятия в региона.

Един от тях е небезизвестният Владимир Грашнов, тогава комсомолец номер едно на Комбинат за тежко машиностроене. Базата на сближаването е една и съща за всички от тези кръгове – стремеж към кариера, алкохол, момичета и драпане към столицата, където силните на деня раздават благинки като жителство, престижна работа и добри житейски условия на фона на общата панелно-дефицитна действителност. А Грашнов е син на комунистически министър и Спас използва това.

Бригадирското движение дава на Спас Русев втората възможност да избяга от скуката на провинцията и той я сграбчва. За по-възрастните хора бригадите от 70-те и 80-те години на миналия век са нещо славно, романтично и интересно. Ученици и студенти прекарват по 2 месеца средно на година в помощ на селското стопанство и промишлеността. Дават им символично заплащане, но пък ги хранят, обличат и разхождат безплатно, а и животът на лагер винаги носи привкус на секс и романтика. Освен това, по силата на факта, че е културно-масовик, вероятно Русев е бил и някакъв началник в бригадите. А за началниците работата е съвсем различна – представителни функции, банкети, повечко екстри, за някои и служебни автомобили. Това допада на перничанина и той намира начин да се промъкне в системата, вероятно с рамо, дадено от Гашнов, който е имал влияние в ЦК на Комсомола и Централния бригадирски щаб. Вярно, че Русев започва там като шофьор, но колко различно е да возиш хора с пари и власт, каквито са най-големите шефове на комсомола по онова време.

Шофьорите са като ято…

През онези времена шофьорите на големците, както и барманите, бяха сред най-доверените хора на службите. Те чуваха много, виждаха интересни неща и просто донасяха. Спас Русев едва ли се е разминал с тази практика. И неговата кариера бързо доказва това – след известно време той става шофьор, но вече не на комсомолски величия, а на Стоян Марков, един от хората по високите етажи на икономическата власт през 80-те години в дирижираната от Тодор Живков страна. На тази позиция той не е могъл да бъде назначен, ако не е одобрен или нает от прословутото УБО – Управление за безопасност и охрана, иначе казано интендантството на соцелита, което се грижи на номенклатурата от висш ранг да не и липсва нищо.

Вероятно това ниво – шофьор на министри или членове на ръководството на компартията, щеше да е таванът за разтропания Русев, ако не бе дошла демокрацията. И ако през социалистическо качествата на перничанина, плюс сътрудничеството със службите като шофьор на големци, все пак му гарантираше само прилично материално положение, подобно на милиони други като него, то пазарната икономика му дава шансове, за които възпитателят от село Гълъбник вероятно дори не е сънувал.

С промяната на 10 ноември 1989 г. свършва шофьорският период в живота на напористия перничанин и започва изграждането на политическа и бизнес-кариера. Освободен като обслужващ Стенмарк, както е известен Стоян Марков, Русев става служител в „Софийски музикални седмици” като закупчик и снабдител. В онова време на немотия тази длъжност е направо златна. Да си снабдител тогава означава само едно – достъп до благини, за които други могат само да мечтаят. Така че е било необходимо съвсем малко, за да стане закупчикът любимец на важните хора в дирекцията.

Следващата стъпка на Русев е в Агенцията за чуждестранна помощ, оглавявана тогава от новодемократа Петко Симеонов.

Началото на капитализма

Две думи за тази несъществуваща вече институция. Създадена, за да разпределя предоставени от западни държави хуманитарни стоки до обеднелите българи, тази структура бързо се превърна в средство за забогатяване на предприемчиви и готови да нарушават законите мераклии. Схемата е толкова елементарна, че се вижда от всички, пише се за нея, но разбитият апарат на полиция и финансови органи не прави нищо. Пристига тон масло, да речем от Франция. В условията на дефицит и празни магазини, неговата реална стойност е огромна, защото в хората пари все още има, но не могат да си купят нищо. Малка част от маслото се предоставя публично на нуждаещи се, повечето обаче отива в складове и магазини. Поток от горещи инфлационни пари започва да се връща обратно към организаторите на далаверата и ги прави милионери буквално за една нощ. Схемата се повтаря за всички предоставени като помощ храни и промишлени стоки в продължение на няколко години. И ако Петко Симеонов е политическата фигура, която представлява СДС и не може много явно да бърка в меда, то за никому неизвестния бивш закупчик Спас, добрал се до зам.-председателско място на агенцията, това едва ли е било проблем.Скоро Русев регистрира собствена фирма „Артемис”, през която като река минават стоки и пари.

Според журналистическо разследване от онова време, фирмата на Спас Русев поема и парични потоци – обслужването на първия, а след това и всички следващи траншове от Европейските помощи за България. Става дума за солидни чекове – през м. юли 1991 г. например в тази фирма влизат 10 млн. лева, а само за първите 15 дни на август – 15 млн. (тогава 1 долар е 17 лева). Сега на това му викат конфликт на интереси, но тогава никой не обръща внимание. Русев е наше момче, говорят в СДС и си затварят очите.

Полетът към Лондон

За да вършиш обаче това, дори в онези мътни времена, трябва или да си луд, или зад теб да стоят хора, които са заинтересувани да не ти се случи нищо. А Русев съвсем не е луд. Все пак се стига до скандал, опасност от разследване и напускане на АЧП. Но това става при вече създадена икономическа база, осигуряваща на перничанина прекрасно бъдеще. Че той е ценен и перспективен кадър, става ясно от следващата му стъпка – отиването в Лондон. Време е на нашето момче да му се даде простор, да се вкарат неговите доказани вече в България умения и качества в международни схеми.

Доста по-късно неговият шеф в АЧП Петко Симеонов ще признае пред медиите:

„Спас Русев беше невзрачен шофьор от УБО и возеше др. Стоян Марков, най – младият член на Политбюро. След 10 ноември, Стоян Марков се покри в Лондон, а Спас премина в СДС не без помощта на др. Андрей Луканов. Събираше дарения и направи добро впечатление на Ръководството. Убедихме Желю да издигнем Спас Русев в Агенцията за чуждестранна помощ. Получи се и започнахме да получаваме дарения за стотици милиони, в стоки и продукти. Населението беше гладно, от чужбина идеха ТИР-ове с масло, изкуствено мляко и месни консерви. Отделно се получаваха крупни чекове. На Русев му се регистрира фирма и Стоян Марков започна да го консултира. Така с парите на народа и за народа Спас Русев забогатя, уреди някои дългове на княз Кирил Преславски и така се приближи до Симеон. После започна да контактува с юпитата, финансира кампанията на НДСВ и стана сив кардинал”.

Но това е по-късно в началото на 21 век. Преди да стигне до тук, Спас Русев има още интересни биографични моменти, които са забулени в мъгла. Първият е свързан с издръжката му в Лондон, където учи език и установява контакти с бъдещи бизнес-партньори. Въпреки успешната схема, практикувана от него в АЧП едва ли спечелените пари са били достатъчно, за да му осигурят сносен живот в скъпата столица на Британската империя. Затова някой му урежда стипендия. Липсата на данни кой е благодетелят на перничанина поражда слухове, един от който е свързан с Банка за земеделски кредит, където „по случайност” съпругата на Русев е секретарка на шефа. Тази банка, която изгърмя по Виденово време и се оказа един истински коридор за раздаване на невъзвращаеми кредити, има финансовата възможност не само да даде стипендия, но и кредит на перничанина, както вероятно е и станало.

За да стане напълно ясно кои точно са ветровете, които духат в платната на амбициозния бивш шофьор, вероятно трябва да се види и как тръгва след 1990 година неговата политическа кариера. Да си част от СДС през този период означава две възможности: едната, да викаш по митингите и да ругаеш бившите управляващи и другата – да стъпиш на важна позиция в икономиката на страната. За Русев участието в митингите е несериозно. Затова реш И го прави по класически начин – като слува и дава държавно пиано за един от митингите на СДС. Това прави впечатление и скоро Русев се оказва в Агенцията за чуждестранна помощ. И когато Леа Коен, подкрепена от Юлия Берберян го предлагат да стане заместник на Петко Симеонов, никой не възразява.

Бизнес под партиен „чадър“

С бягството си към Лондон, след заплахата от разследване на „работата” му в АЧП, Русев доказва и още нещо, освен че над главата му е разпънат чадър от силните тогава хора на деня, на първо място Андрей Луканов, но и фигури от СДС. Това „още нещо” е вероятно задача, да се грижи за „едни пари”, изнасяни от страната. Защо именно той, може да се гадае.

В Лондон Спас Русев е посрещ радушно от Иван Станчов, потомствен дипломат и посланик на България в Англия по това време. Той се заема лично с въвеждането на Русев в бизнес средите. Говори се, че тогава Русев завършва и висше образование, свързано с телекомуникации. Това обаче не може да се открие в негава биографична справка, например, защото такава няма.

Не е без значение и връзката му със Стоян Марков. Фактите са красноречиви: Спас Русев живее в Лондон в близост до друга една одиозна фигура – Иван Тодоров – Доктора. А Доктора по това време вече е част от каналите контрабанда, основно на цигари. Никой не можеше, а и сега не може, да прави контрабанда без покровителство на бивши и настоящи ченгета и партийни централи. Така че ролята на Спас Русев в каналите може да е била достатъчно отговорна, за да го устроят в британската столица. Той най-добре си знае. Факт е също така, че Русев старателно отрича връзките си с Доктора, въпреки скандала със снимката на яхтата в Монако, на която се вижда как криминални фигури беседват, вероятно за бизнес, с действащи политици.

В предаването „Тази неделя” Русев признава след време: „Като грешка отчитам, че заведох Иван Тодоров на среща с Бойко Борисов. С него обаче не бяхме чак толкова близки. Почти мога да кажа, че няма човек, когото да не познавам. Доктора обаче не бих го сложил сред приятелите си”. Може би го слага сред бизнес-партньорите…

Звездата на бившия шофьор и СДС активист от първите години на демокрацията у нас обаче изгрява с пълна сила, след като в България идва на власт НДСВ и Симеон Сакскобурготски през 2001 година. Тогава за първи път Спас Русев излиза под светлините на прожекторите. Ако вярваме на Петко Симеонов, този ход е подготвян дълго време преди на бившето величество да му е идвало на ум, че ще стане премиер на страната, където е царувал, макар и като дете. Плащането на дълговете на Кирил Преславски е възможно обяснение за тези връзки, но то говори и за още нещо – някой е знаел, че Симеон ще стане важна фигура в България и е подготвил хора, които да ускорят процеса. Иначе да платиш дълговете на който и да е, просто няма смисъл. Спас Русев не само че очаква, но и получава срещу това много повече. Вярно, не от Симеон Сакскобурготски, а от държавния бюджет по време на неговото правителство. Медиите през 2001 г. се надпреварват да пишат, че именно Русев помогна да се създаде икономическият и политически кръг около „царя“. Той го свързва с Николай Василев, Милен Велчев, Любка Качакова, Пламен Петров… Самият той се хвали в интервю през същата година, че има безупречна репутация в Лондон, познава се със Симеон, приятел е с Емил Кошлуков и Мирослав Севлиевски от 1989 г. и ги мотивирал да влязат в движението на царя.

Участвал и в мотивирането на хора като Милен Велчев, Николай Василев, Любка Качакова и други от икономическия екип. Тези изяви не са случайни. Русев влиза в игра, където връзките не са от типа на тези с Доктора, а явни и не може повече да стои зад кулисите. Дошло е време парите, натрупани от сътрудничеството с Иван Тодоров и други незнайни „бизнесмени” като него, да бъдат легализирани и то в страната. И никакви скандали няма да попречат на това – нито „яхтения” през 2002 година, нито този с лобиста Пиерпаоло Черани през 2008.

Близо до царя винаги е добре

За годините след 2001 за Спас Русев е писано достатъчно, неговите сделки получават публичност и до днес и едва ли е необходимо да се повтарят известни факти. Важно е да се знае, че интересите му са в две области – телекомуникациите и медиите. Заедно с иранеца Ескандар Малеки, който е бил в близкото обкръжение на покойния шах на Иран и вероятно още управлява негови авоари, Русев стои зад известната, регистрирана у нас компания „Телелинк”. Тази връзка е втората, след контактите с Доктора, която вероятно дава финансово рамо на бизнеса на перничанина. Но и тук, както при първия случай ,няма достатъчно яснота нито откъде, нито на каква основа са тези бизнес отношения, нито защо точно с Русев играе Малеки. Може само да се предполага намеса на задкулистни играчи от типа на хора от бившите служби на България и Иран, но не и това да бъде доказано. Както е обичайно в такива случай, зад реалната българска фирма стоят офшорки – в случая с „Телелинк” това са „Скотамбър лимитед“ и „Радио и мобилни сълюшънс“. „Радио и мобилни сълюшънс“ пък се води собственост на „Лоджикинвест файнейшъл сървисиз лимитед“ – Великобритания и друга офшорка – „Скотамбър лимитед“.„Лоджикинвест файнейшъл сървисиз лимитед“ бе управлявана от швейцарците Дейвид Моил и Чарлз Бенет, с което следите на истинските собственици се губят. Това е позволено от закона все още, разбира се.

Има и още една, трета връзка, която ориентира откъде идва бизнесът и парите на Русев и също говори много сама по себе си – близките бизнес отношения с Васил Божков, един от смятаните за най-силни нови икономически играчи на България. За тази връзка се говори и в грамите на американското посолство, публикувани от Уикилийкс:

През 2002 г. НОВЕ продаде мажоритарния дял от Еврофутбол на гръцкия милиардер СОКРАТИС КОКАЛИС, което намали делът на холдинга на 49%. Божков благодари публично на известния бизнесмен СПАС РУСЕВ за помощта му да се сключи сделката. Русев е тясно свързан с НДСВ. Смята се, че като близък приятел и личен съветник на премиера Симеон Сакскобургготски, Русев е създател на икономическия екип на НДСВ, включително участието на Милен Велчев (министър на финансите) и Николай Василев (вицепремиер и министър на транспорта). Казината на НОВЕ включват ЛОНДОН ЛАЗИНО в хотел Радисън в София и РИЛА КАЗИНО в хотел Рила, също в София. Смята се, че Божков контролира хотел Рила чрез ИРЕНА МАРИНОВА (директор и собственик на хотел Риел 99 и член на управителния борд на хотела) и чрез АНТОНИ НАУМОВ (директор на управата на хотела). Маринова има и дялове в БУЛ ИНС (виж ИНТЕРГРУП), заедно с Божков (чрез НОВЕ).

Сред успехите на най-известната българска компания на Русев е сътрудничеството с една от най-големите и най-скъпи държавни фирми – БТК. През март 2004 г., „Телелинк“ отхапа апетитно парче от все още държавната БТК, когато тя бе под надзора на министър Николай Василев. „Телелинк“ сключи договор с телекома за изграждане на метрополитен мрежи, като отнесе конкуренцията от световни имена в този бизнес. Разбира се, поради грижа за националната сигурност, контрактът остава засекретен. Твърди се, че реалната му стойност е 50 млн. евро. Така, въпреки че конкурсът е спечелен уж по прозрачния Закон за обществените поръчки, някой е намерил начин да скрие от обществото клаузите. Още по-съмнителен е фактът, че договорът е подписан и от страна на „Адвент“, въпреки че инвеститорът не е още реален собственик, тъй като сделката за БТК по това време не е била финализирана. Под контракта обаче стои парафът на Уилям Ейлуърд, прокурист на „Адвент“, според изнесена в медиите информация.

Ако днес потърсите информация за фирмите, в които фигурира пряко или косвено Спас Русев, ще откриете над 20 такива. Някои вече не съществуват, други продължават да са активни. Интересни са и връзките на Русев през негови фирми с известни лица от политиката и обществения живот у нас. Например с Мартин Георгиев Захариев, собственик и управител на „Медия 555”, където втори управител е Русев. Или връзката на сина на Спас Русев – Евгени в няколко фирми с Мариус Ангелов Величков, който пък от своя страна е съдружник с Венелина Гочева, сега управител на бившите ВАЦ-овски вестници „Труд” и „24 часа”. Списъкът е дълъг и стига до много известни имена от бизнеса в страната пряко или чрез общи съдружници, което показва, че каквото и да прави у нас лондонският жител, то има широка бизнес и политическа подкрепа от повечето партии. Самият Русев признава това със станалите афоризъм думи: „Мога да се обадя на който и да е политик в България”. А щом може да се обади, значи може и да уговаря сделки, да прави бизнес или да изисква лобистка подкрепа.

Последните удари на Спас Русев като собственик и посредник в сделки, като че ли определят бъдещата насока на развитие на приближаващия 60-те години мастит бизнесмен. Според запознати, придобиването на хотел „Хилтън” е посредническа за него сделка, зад която стоят фондове, регистрирани във Великобритания. Вероятно същата схема е била приложена и при покупката на „Радисън” преди повече от година. Управлението обаче на тези хотели остава под контрола на Спас Русев, което означава, че той има някакво влияние или дял във въпросните фондове. Така че хотелиерството е една от основните дейности, покрай която вървят и други – например хазарт чрез казиното в „Радисън”.Второто направление е производството на ток от слънчеви централи, където вече има направени сериозни инвестиции. Синът на Спас Русев – Евгени, е собственик на централи с обща мощност близо 2 мегавата чрез фирма „Кукорево 2 Солар”, където е управител, но и собственик през фирма „Сънлоджик”, заедно с белгийски гражданин.

Медиите са третото направление, в окето лондонският бизнесмен с български поризход инвестира и то сериозно. Последният удар е придобиването на Канал 3, където собственици станаха Мария Опренова и Любомир Минчев, макар че второто име юридически отсъства в купувача „Медийна инвестиционна организация” АД.

Интересно е,че това акционерно дружество е създадено очевидно за да купи частната кабеларка – регистрирано е на 11 април 2013 година, месеци преди сделката да стане факт. Любомир Минчев обаче е отдавнашен съдружник на Спас Русев в основната му компания у нас – „Телелинк”, така че няма съмнения, кой всъщност стои зад покупката на кабеларката.

Това, по стар български обичай, не се казва открито. Така например относно средствата за придобиване, новият собственик Мария Опренова заяви пред частно радио, че „парите са семейни, нейни и на съпруга й“. По неофициална информация става въпрос за 1 млн. лева.

Първото, което направиха новите собственици, след като купиха кабеларката, бе промяната на екипа на канала, с което се пое и към промяна на концепцията и вероятно насочеността му. Защо, те си знаят. Но логиката сочи, че става дума за услуга на определени политически сили, които вероятно ще се покажат след време чрез новите назначения или акценти в програмата на кабеларката. Дали ще се развива Канал 3 или просто ще бъде закрит след като си изиграе ролята, тепърва предстои да видим. Вероятно това ще се реши от резултатите на бъдещите избори и имената на играчите в следващия правителствен екип на България.Догодина Спас Русев става на 60 години. Дали ще продължи активно да участва в икономическия и политически живот на България или ще предпочете да прекарва дните си на спокойствие в Лондон и по европейските курорти, предстои да видим. Но ангажиментите и връзките, които е създал, са голяма отговорност и е трудно да бъдат изоставени или прехвърлени на друг, дори това да е синът му. Не е изключено Русев за първи път да влезе и в политиката у нас при създадената ситуация, в която няма реално партия, доминираща управлението на страната Но по-вероятно е дарителят, подпомогнал финансово почти всички политически сили като се почне от СДС и се свърши с ГЕРБ, да запази ролята си на човека с парите, който иска срещу финансиране услуги от бъдещите управляващи, независимо от каква формация са. Бъдещето ще покаже.

Източник: perniknews.com