iPernik.com Новини от Перник за хората и събитията


Орехи, сушени плодове и мед са сред най-традиционните ястия на Бъдни вечер

Орехи, сушени плодове и мед са сред най-традиционните ястия на Бъдни вечер 12_1419332888

Българинът слага на масата си на Бъдни вечер орехи, сушени плодове и мед. Те са сред най-популярните ястия. Бъдзни вечер, когато е денят преди Коледа, преминава в трескава подготовка за най-големия зимен християнски празник.

Тогава привършват 40-дневните декемврийски пости и е важно на трапезата да има само постни ястия. Те трябва задължително да бъдат нечетен брой – най-често 9 или 11. Колкото е по-богата трапезата, толкова по-добре, защото има поверие, че както мине Бъдни вечер, такава ще бъде и следващата година. На 24 декември традиционно се гадае за бъдещето. Вярва се, че от времето в деня преди Коледа може да се определи и дали ще е топло или студено през юни. За гадаене се използват и орехите на трапезата. Членовете на семейството ги разчупват и ако открият здрава ядка значи през следващата година ги чака добро здраве. Ако обаче орехът е изгнил, трябва да внимават за болести. В нощта на Бъдни вечер девойките се надяват да сънуват своя бъдещ жених. За целта те слагат първата хапка от трапезата под възглавницата си, преди да заспят.

За гадаене се използват и люспи от лук

Приготвят се 12 люспи, в които се поставя сол, и всяка се нарича на съответния месец от годината. Ако люспата остане суха, това значи и че месецът ще е сух, а ако се навлажни – това предвещава дъжд.
Една от най-разпространените и добре запазени традиции за празника е питката с паричка. Тя задължително се приготвя вкъщи и се разчупва преди началото на вечерята от главата на семейството. Преди да разчупят обредния хляб, стопанинът и стопанката го вдигат високо над главите си и пожелават да се ражда грозде, ечемик, царевица и жито. Първото парче се отделя за Богородица и се слага пред домашната икона. Има поверие, че ако парата в питката се падне на Божията майка, годината ще е добра за всички. Заделя се парче от хляба и за починалите, за къщата, за всеки член на семейството според възрастта, както и за домашните животни.

За хората, които вече не са между живите, се оставя и специално място на празничната трапеза. На нея по традиция се сяда рано и хората не бива да стават по време на яденето. Поверието е, че те трябва да са седнали, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Само стопанинът на къщата може да става, но дори и той трябва да върви приведен – за да се превиват житата от зърно.

Още преди началото на празничната вечеря най-възрастният мъж в семейството трябва да прикади с тамян. Важна роля в традиционните за България обичаи на Бъдни вечер играе и бъдникът. Той е от буково или дъбово дърво, което се отсича от млад ерген. При огнището дебелият пън се миросва с осветено в черквата масло, като в него се пробива дупка и в нея се наливат масло и вино и се слага тамян. След това дупката се запушва с дървен клин. Дървото се нарича още бъдняк или коладник и е символ на раждащия се през тази нощ Бог.

Бъдникът се увива в бяло ленено или конопено платно

и се оставя край огнището. Вечерта стопанинът го запалва тържествено и дървото се оставя да гори, като по него също се правят гадания за бъдещето. Също както празничната маса не бива да се вдига вечерта, така и пепелта от бъдника трябва да остане в огнището. Има поверие, че ако на сутринта има много пепел, много ще бъде и плодът по земята.

На трапезата на Бъдни вечер традиционно има сарми с ориз или булгур, варено жито, варен фасул, пълнени сушени чушки с фасул и ошав. Слагат се също ядки, чесън и мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино и ракия. В Западна България се приготвя и зелник или тиквеник. За малките коледарчета пък се омесват коледни кравайчета, които те да нанижат на тоягите си. Докато стопанките приготвят трапезата на Бъдни вечер из селото тръгват момчета с дрянови тояжки и шарени торбички, които влизат от къща в къща, благославят дома, пеят и пожелават богата и плодородна година. Те се гощават щедро със сланина, орехи и плодове.

Прасе или печена кокошка за Коледа

Цели коледарски чети пък обикалят на следващия ден – 25 декември, когато християнският свят празнува Рождество Христово. Тогава ергени с празнично облекло, с китки от чимшир и бръшлян, венци от пуканки и шарени тояги възвестяват раждането на Бог. В деня на Коледа постите вече са свършили и българинът отбелязва празника с тържествена трапеза, на която може да има печена кокошка, баница с месо, свинско с праз или печено прасе.

Ходи се и на гости на именниците, защото на този ден имен ден празнуват всички българи с имена Христо и Христина, Рада, Радослава, Радослав, Радостин, Радомира, Емил и Емануил.

Източник: novinar.bg

iPernik отваря врати за всеки, който има да каже нещо!

Лична публикация - ще бъдете публикувани най-горе на първа страница на сайта!

Необходимо е единствено да Влезете с Фейсбук или да се регистрирате!

Вход с фейсбук профил:

[email protected] за споделяне на сигнали, запитвания, реклама, коментари, мнения, новини.