Неудържимият глад за сладко може да сочи Алцхаймер

Неудържим глад за сладко може да е път към алцхаймер, като пържените сладкиши са сред най-пристрастяващите храни, а гладът се дължи на инсулинова резистентност. По прогнозите на диабетолозите тя ще засегне 1 от всеки 3 деца, родени днес.

Проучването, публикувано в изданието на Американската медицинска асоциация по неврология, откри силна връзка между инсулиновата резистентност, отслабването на паметта и повишен риск за болестта на Алцхаймер. Казано най-общо, медицинската формулировка говори за пряка връзка между неудържимия глад за сладко и вероятността след години мозъкът да ни изневери. До степен, в която да не познаваме близките си и дори да не знаем кои сме.

Един от ефектите на инсулинова резистентност е непрекъснатото желание за сладки храни. Тя е резултат от продължителна злоупотреба със силно рафинирани въглехидрати, най-често в комбинация със заседнал начин на живот и стрес. Инсулинова резистентност се среща често при хора с наднормено тегло, предиабет или диабет. Но през последните години все по-често се среща и при слаби мъже и жени, които дори не подозират за проблема.

Инсулинова резистентност е намалена способност на рецепторите за инсулин да осигуряват усвояване на глюкоза от клетките в човешкия организъм, обясни проф. Надка Бояджиева, шеф на Катедрата по фармакология и токсикология на Медицинския университет - София. На практика в кръвта има голямо количество инсулин, но механизмът, чрез който този хормон осигурява действието си, е нарушен.

При хората с инсулинова резистентност се стига до затруднено “хранене” на клетките в области на мозъка, свързани с тежката деменция. Когато това се случи, мозъкът има по-малко енергия, за да предава информация и да изпълнява когнитивни задачи.

При сканиране на мозъка на доброволци учените от института по алцхаймер в Уисконсин, САЩ, установили, че хората с по-високи нива на инсулинова резистентност използват по-малко глюкоза в областта на мозъка. Ако не разполагаме с достатъчно “гориво”, паметта ни няма да е толкова услужлива, колкото ни се иска, тълкува заключенията на екипа си д-р Барбара Бендлин. Откритието добавя пореден аргумент в полза на избягване на добавените захари и обездвижването.

Инсулиновата резистентност е обратима с диета и спорт

По прогнозите на диабетолозите инсулиновата резистентност ще засегне 1 от всеки 3 деца, родени днес.

Много хора дори не знаят каква е кръвната им захар. Това е причината диагнозата дибает да се поставя години след реалното начало на болестта. По световна статистика половината от развилите обменното заболяване не си и помислят, че вече са със захарна болест. Нямат представа за проблема си и над 90% от хората в предиабет и така пропускат времето, в което може да обърнат тенденцията или поне да я забавят осезаемо. Това може да стане с диета, спорт и намаляване на стреса. Ако последното зависи сравнително малко от човека в риск, изцяло може да влияе на другите два фактора.

Основното правило за храненето е да избягват добавените захари и да засищат присъщия на всеки човек глад за сладко по здравословен начин. Това предполага меню, което се основава на храни с нисък и среден гликемичен индек (такива, които по-бавно и постепенно се разграждат в организма) - богати на фибри зърнени и бобови храни и ярко обагрени плодове и зеленчуци, ядки и семена и умерена консумация на животински продукти. Диетата осигурява бавно абсорбиране на естествените въглехидрати - начин за избягване на рязкото и често повишаване на нивото на кръвната захар и инсулина.

По половин до 1 час интензивна физическа активност на ден е другият начин за контрол на обмяната на веществата.

Източник: 24chasa.bg