Можем да се преборим с домашното насилие

Всяка четвърта жена в България е жертва на домашно насилие, като у нас все още се смята за срамно както за пострадалия, така и за семейството му ако се говори за това. Но пътят към лекуването на тази обществена язва минава през нейното признаване, споделяне и разискване. Защото болестта не разболява само жертвите, а всички нас. За това е важно да отворим очите и сърцата си за всички наранени, които тихо вървят между нас.

"Стандарт" се срещна лице в лице с една от пострадалите жени, за да разкаже историята й като част от кампанията на Avon "Говори открито срещу домашното насилие". Програмата започна през 2011 г. и постоянно помага за решаването на проблема с материални и духовни средства. Миналата година дарението на кампанията от 50 000 лева подпомогна за част от обзавеждането и техническото оборудване на първия кризисен център в Димитровград за жени и деца, пострадали от домашно насилие. Тази година Avon събира средства за отварянето на национална безплатна телефонна линия в помощ на жертвите, която ще предоставя денонощна специализирана помощ.

За да ни покаже защо помощта на всички нас е толкова важна, пред нас застава жертва на домашно насилие. Историята разкрива страшния и труден път на 34-годишна жена, която се опитва години наред да се измъкне от желязната схватка на домашното насилие и най-накрая намира подкрепа в кризисен център. Предупреждаваме, че имената на героите и локациите са променени с цел да не застрашим тяхната безопасност.

Животът на Мария е низ от нещастия. Още с появата си на този свят тя е сама - майка й я изоставя. До днес не знае нито коя е, нито защо се е отказала от нея. Макар да е родена в Пазарджик, тя учи в Ловеч до 12 клас. След завършването си се премества отново в родния Пазарджик. Там Мария започва да гради живота си на крехка основа - сама, без образование и без пари. Започва работа в общинското предприятие "Домашен социален патронаж:, където разнася храна на възрастни хора. До днес, вече повече от 10 години, тя е работила само това. Сега когато си спомня за онова начало, й се струва, че е било почти идеално. Но както често става - точно когато човек си помисли, че всичко е наред, върху него се стоварва камара с тегоби.

В началото на декември на служебно тържество Мария е изнасилена от сина на шефката си и забременява. Престъплението обаче се потулва. Всички си затварят очите за високопоставения злодей. А неговата всеотдайна майка дори подкупва жертвата. За да остане всичко мирно и тихо, тя й дава 150 лева. Без семейство, приятели или помощ от другаде, на която може да разчита, Мария приема парите. С тях купува количка за бебето си и други пособия за новородени. Така отглежда първата си дъщеря, която днес е вече на 12 години.

След 6-месечното си майчинство продължава да работи в Домашния социален патронаж. Именно там се запознава с бъдещия си съпруг. Драгомир е с 13 години по-възрастен от нея. Често идва да се храни в институцията и така се запознават. Тогава Мария не мисли, че ще се омъжи за него. А още по-малко би си помислила, че така ще се развият нещата. Макар да изглежда нестабилен, той я харесвал и бил готов да я приеме, но както се оказва не без цена. Драгомир се опитал да убеди Мария да изостави дъщеря си. Тя обаче отказва да направи грешката на майка си и поставя условие, че ако иска нея, ще трябва да вземе и детето й. Мъжът се примирява. Но за кратко.

Първите години семейството се разбира добре. Мария започва да вярва, че въпреки всичко животът й може да започне да се подобрява. За това и се съгласява да се омъжи за него. Сватбата е на 16 март 2005-а. Драгомир осиновява и дъщеря й. Но само след два месеца той променя отношението си към нея и започва да изпада в моменти на жестокост. Причините за това Мария и до днес не може да си обясни. Може би брачният живот и отговорността към семейството се оказват твърде тежки за него. А може би просто добре се е преструвал през всичкото това време.

Драгомир започва да посяга на жена си и нейната дъщеря. Изпада в умопомрачителни състояния, в които, ругаейки, не може да се контролира. Най-непоносимо за Мария е, че гневът му не се спира дори пред детето.

Няколко пъти Мария споделя с представители на "Социални грижи" ужаса в дома си, но оттам нищо не правят. "Добре, добре, добре", са единствените отговори, които получава. Съвсем сама, без никаква възможност за бягство, и по-важното и по-страшното - без никаква вяра, че някой може да й помогне, тя търпи, скована от немощ. След известно време се оказва, че е бременна и с втората си дъщеря. Тогава съвсем изоставя мисълта за развод и продължава да живее на пръсти в този жесток брак.

Скоро се ражда и третата й дъщеря, която сега е на пет години. Въпреки появата на две родни дъщери Драгомир не спира с ударите си. Безсърдечен е и към най-голямото си дете. "Все я унижаваше и натякваше, че не е от него. Слава богу, тя винаги ме е подкрепяла, миличката ми", разказа Мария.

Едва през ноември миналата година след поредния скандал тя решава да се махне от него. Нейна позната споделя за кризисния център, където Мария отива да търси помощ. Там специалистите я приемат и настаняват, осигуряват й храна и топла вода. "Хората са добри и ме защитават, няма никакви проблеми. Всичко е много по-добре, след като се махнах от съпруга си", разказва тя. С нея са и трите й дъщери.

Мария отново започва да работи като помощник в домашния социален патронаж. Заплатата й е 450 лева. Но тя е доволна, спокойна е, че има и социални осигуровки и трудов стаж. Ще остане в центъра до 28 април, а на 29-и вече ще се нанесе в нова квартира - общинско жилище с наем 80 лева. Там ще може да живее сама с трите си дъщери. Мария признава, че все още понякога се страхува. Донякъде не смее да си помисли, че вече всичко ще е наред заради жестоките уроци, които животът й е дал. Но независимо от всичко и най-вече заради децата си е решена да продължи напред и да забрави и остави лошото зад гърба си. Именно заради това тя се съгласи да сподели историята си с нас. А така може да вдъхнови и други жени да го направят.

Източник: standartnews.com