Може да има воден режим през лятото у нас

В момента се работи по 63 проекта за строеж на водна инфраструктура, като през лятото около 200 хил. души в страната са заплашени да живеят с месеци на воден режим, сочат проучвания на Българската асоциация по водите (БАВ).

Според нейния председател Иван Иванов причината за това е, че в тези части от страната се ползват за водоснабдяване не язовири, а повърхностни източници, при които

има по-голям риск да пресъхнат

„Най-много проблеми при суша има в районите на Пазарджишко, Хасковско, Пловдивско. Традиционно проблеми с водоснабдяването има в Омуртаг, защото основният водопровод до града е в лошо състояние и малкото налична вода не стига до него”, поясни експертът. По думите му има селища в страната, където качеството на питейната вода не отговаря на здравните норми. „В Хасковско например в някои населени места водата е с високо съдържание на манган. Няколко големи града като Шумен и Сливен пък нямат пречистване на питейната вода и при силни дъждове тя помътнява и не може да се ползва от абонатите. Обикновено обаче повече проблеми с качеството на питейната вода има в малките населени места”, добавя Иванов.

Шефът на БАВ смята още, че другият голям проблем у нас са загубите на вода - от течове и кражби. „Като цяло водоснабдителната мрежа в страната не е в добро състояние и трябва да се обнови основно. Хубавото е, че до 2020 г. ще може да се използват евросредства и за водопроводи, а не само за канализация. Ще се разчита и на инвестиционните програми на ВиК операторите. За следващите 10-15 години ще са нужни поне 11 млрд. лв.”, добави Иванов.

Той смята, че няма да загубим пари по водните проекти по старата ОП „Околна среда”. „Има голям процент наддоговаряне на средствата. Но има риск за крайния срок на изпълнение на някои от проектите”, пояснява Иванов.

По данни на Мини­стерството на околната среда и водите (МОСВ) договорените средства по Приоритетна ос 1 “Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води и подобряване на качеството на атмосферния въздух” на оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.” са 4,272 млрд. лв. Досега по оста са изплатени 2,124 млрд. лв. Успешно изпълнени са 106 проекта.

Вече са изградени 17 пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ) - Троян, Хисаря, Вършец, Руен, Провадия, Сопот, Лозница, Пирдоп, Тунджа, Ябланица, Бяла Слатина, Козлодуй, Кнежа, Раковски, Стамболийски, Благоевград, Етрополе.

От МОСВ очакват новата оперативна програма „Околна среда” да бъде одобрена скоро

Главни причини за забавянето е спирането на плащания по предишната, което от своя страна се е отразило демотивиращо на бенефициентите. Редица проекти по старата програма, за която са били изготвени 20 водни проекта от общините, са били забавени. Министерството се надява да поднови диалога със службите на комисията.

От фондовете до 2020 г. в целия ЕС досега са одобрени общо 250 програми на обща стойност от 256 млрд. евро, но ОП „Околна среда” не е между тях.

Бяла с модерна пречиствателна станция

Реализацията на водния проект по ОП „Околна среда” на община Бяла, Русенско, е в ход вече над половин година. Стойността му е около 41 млн. лв.

С него ще се реши един дълго отлаган екологичен въпрос. Градът ще има модерна пречиствателна станция и каналните води няма повече да се изливат в реките Янтра и Беленска и да замърсяват околната среда. Освен това ще бъде изградена допълнителна канализационна мрежа и ще се реконструират над 16 хиляди метра водопроводи, а септичните ями в дворовете на хората ще изчезнат. С част от средствата ще бъдат изградени два колектора и две помпени станции. Ако всичко върви по план, още тази година град Бяла ще има съвременна пречиствателна станция.

С изграждането на новата инфраструктура се очаква загубите да бъдат намалени с около 20 процента. При сега съществуващата водопроводна мрежа загубите надвишават 50-60 на сто.

В областния център Русе също се работи за снижаване на загубите на вода, които сега надвишават 40 процента. Местното ВиК дружество инвестира в дейността над 2,2 млн. лева собствени средства, което е повече в сравнение с миналата година. Тогава в инвестиционната програма бяха заложени 1,8 млн. лева.

Край морето подменят 40-годишна канализация

Вече започна строителството на Дълбокоморско заустване, което е последният обект от проекта за Водния цикъл на Созопол и Черноморец. Това съобщиха от черноморската община.

По водния цикъл вече са монтирани колекторите за град Созопол, завършена е ВиК мрежата на Провлака. По пътя на ВиК мрежата от общината са предвидили да се изгради крайбрежна алея. „Това лято ще посрещнем туристите с пречистена вода в морето”, категорична е зам.-кметицата Петя Чапевова.

Подмяната на водопроводната мрежа, нова канализация и пречистване на водата или т.нар. водни цикли са приоритетни за всички морски общини през 2015 г. Някои от тях са пред завършване. В Поморие работата се забави заради откритията, които направиха археолозите. „Водният цикъл е изключително важен за Поморие, т.к. основно подменяме канализационната и водопроводната мрежа, а в определени квартали изграждаме и дъждовна канализация. Канализацията на град Поморие е изградена през 1974 г. – т.е. преди 40 години, когато градът е имал други мащаби и се е развивал по друг начин. Промяната е особено належаща и защото през последните години градът много бързо се разви. Това, че този проект е толкова важен, не трябва обаче да компрометира и друго, което е също изключително важно – историята на Поморие”, коментира кметът на града Иван Алексиев.

В Приморско също стартира цялостен ремонт на ВиК мрежата както за града, така и за Китен. Проектът е за 42 млн. лева. Вече са благоустроени централната градска част и Морската градина в Приморско, изградена е битово-фекалната канализация на Веселие, като е ремонтирана и водопроводната мрежа там.

Водният цикъл на Царево, който тепърва започва, предвижда подмяна на канализацията в жилищен квартал в общинския център, както и на Ахтопол като цяло.

Инвестиция за 105 милиона в Добрич зацикли

Одобреният воден проект на община Добрич от 2013 г. все още не е започнал да се реализира, поради отказ за финансиране от ЕК. Договорът за водния проект на Добрич е за 105 438 795 лева, плюс 10 милиона лева съфинансиране от страна на общината.

Проектът бе депозиран в МОСВ на 30 ноември 2011 г. След оценката му от експертите от управляващия орган на оперативна програма „Околна среда”, предложението бе изпратено за оценка от Европейската комисия на 5 януари 2012 г. Очакванията на общината бяха за бързо получаване на положителна оценка от Европейската комисия. В този период МОСВ поканиха представители на община Добрич за подписване на споразумение във връзка със стартиране на процедури по избор на изпълнители за СМР и надзор, с цел проекта да стартира по–рано.

В рамките на осъществяваната от ЕК оценка Брюксел писмено уведоми България за пореден път относно недопустимостта на ДДС като признат разход в обема на безвъзмездната помощ за водните проекти. Всичко това наложи отново държавата да започне работа и да търси решения за плащане на ДДС за вече стартирали проекти, като се стигна до разработване на методология от Министерството на финансите по възстановяване на ДДС на бенефициентите.

След преработване на проекта, относно изключване на ДДС като признат разход и анализа на разходи – ползи, МОСВ поиска от общината да дофинансира с още 10 милиона лева проектното предложение. „Аз като кмет не мога да предложа на общински съвет подобно решение, защото общото действащо правило в България за съфинансиране на европейските проекти е в рамките на 5%. А от нас искат съфинансиране 15%, което е неприемливо за местната власт. Затова още веднъж ще подчертая, че държавата в лицето на оператора ВиК, който е и наш партньор по проекта, трябва да намери решение в новия програмен период за финансовия ресурс. Още повече, че има решение на МС, че ако се откаже финансиране от оперативната програма, държавата да предвиди средства от държавния бюджет”, коментира още през 2014 г. кметът на Добрич Детелина Николова.

Преди две седмици тя изрази надежда, че в новия програмен период – до 2020 г., Добрич ще получи финансиране от ЕК и до година, година и половина, водният цикъл най-после ще стартира.

Проектът предвижда подмяна на 86 км водопроводна мрежа, рехабилитация на главни канализационни колектори, изграждане на пречиствателна станция. По този начин ще бъдат намалени загубите на вода, които сега достигат 80 на сто. За новите по-малки тръби ще бъде необходима по-малко вода и по-малко електроенергия за добиването й.

75 млн. лв. влагат във Видин

Във Видин вече се вижда краят на реализирането на т.нар. воден цикъл. Подмяната и разширяването на водоснабдителната и канализационната система на дунавския град е на стойност близо 75 млн. лв. Проектът трябваше да завърши октомври м.г., финалът обаче най-вероятно ще е в края на юни тази.

Той е сред проектите с най-голямо значение за община Видин и е с с дългото наименование „Рехабилитация и разширяване на водоснабдителната и канализационната система във Видин, България”, на стойност 75 млн. лв., от които общинското съфинансиране е 2, 7 млн. лв. Финансирането е от Кохезионния фонд и Структурни фондове по ОП „Околна среда”. Проектът стартира през декември 2013 г. и крайният му срок на завършване по договор бе октомври на м.г., който обаче не бе спазен. Финалът на проекта се очаква до лятото на тази година, прогнозира временно изпълняващият длъжността кмет на Видин Добромир Дилов.

По обекта е инвестирано във водоснабдяването с питейна вода, както и събирането и пречистването на отпадните води на Видин. Включва изграждане на пречиствателна станция за отпадни води, на канализационна мрежа с дължина 2684 м, рехаабилитиране/реконструиране/модернизиране на канализационни мрежи, вкл. изграждане на колектори - 10 974 м, на водоснабдителни мрежи - 13 648 м, и на две канализационни помпени станции.

Обновяват села с пари от ЕС

Вече месец вървят строително-ремонтните работи по подмяна на старите етернитови тръби на водопроводната мрежа в пазарджишкото село Лесичово, след като местната община спечели проект по Програма за развитие на селските райони на стойност 5 314 243 лв. „Реконструкция и рехабилитация на техническата инфраструктура”. Дължината на водопровода, който ще бъде изцяло сменен с полиетиленови тръби, е 10 728 метра. След като бъдат положени новите тръби, предстои да бъде възстановена асфалтовата настилка в разкопаните участъци, обясни кметът на общината Серьожа Лазаров. С новия водопровод ще бъде решен проблемът с честите аварии в преносната мрежа, причинени от старите и амортизирани тръби, които оставят на сух режим местните жители, особено през летния сезон, когато и заради слабото подаване на вода питейната течност трудно достига до високите райони в населеното място. Подменя се и водопроводната мрежа в община Панагюрище, където бе спечелен проект за 57 млн. лв. по оперативна програма “Околна среда”. Той включва и изграждането на пречиствателна станция за отпадни води. В средногорския град ще бъдат подменени и колектори. Освен в общинския град има два невралгични участъка в магистралния водопровод, захранващ Панагюрище с вода. Това са участъците между река Тополница и магистрала Тракия и в района на село Елшица.

Отчуждават имоти за нови колектори

В различни райони на София общината започна да отчуждава имоти за изграждането на канализация, научи „Монитор”.

„Започнахме процедури за отчуждаване, които ще приключат през тази и следващата година в „Кръстова вада - Запад” и „Манастирски ливади - Изток”, каза Ирина Савина, зам.-кмет на столицата. „В първата зона отчуждаваме по протежение на ул. „Емилиян Станев” и „Никола Крушкин-Чолака”. За 2016 г. се планира да започне отчуждаването в местност Люлин – център. Това е една от зоните в този квартал, където все още няма канализация. Там догодина ще започнем отчуждаване

на терени по трасетата на 2 от колекторите

В момента това се прави за имоти и в кв. Кубратово за бъдещото изграждане на канализация там”, поясни тя.

По думите й вече е готов проектът за колектора в местност Люлин-Сливница трети етап, но там не се налагат отчуждения и общината е готова с апликационната форма. „В момента, в който имаме възможност за кандидатстване за европейско финансиране, това ще бъде един от първите проекти. За Люлин-център има изготвени идейни проекти. Върви поетапно и изработването на работните и от догодина ще тръгнат и отчужденията”, поясни Ирина Савина.

Зам.-кметът припомни, че все още една четвърт от София е без канализация.

„В момента работим по много проекти, които са почти за цялата територия на столицата”, каза още Савина. „Продължава изграждането в график на канализацията, където са средствата по старата ОП „Околна среда” в Банкя. До края на годината трябва да е приключило, да е изплатено всичко, да е отчетено”, добави тя

Според нея друг проект, където също се строи усилено, е този за изграждането на канализация в кварталите „Модерно предградие” и „Войняговци”.

„Очакваме отварянето на новата ОПОС, за да имаме възможност да потърсим еврофинансиране. Първият проект, с който ще кандидатстваме, да е за етап 1 от изграждането на канализацията в кв. „Овча купел”. В същото време

очакваме да получим покана от екомини­стерството

за да кандидатстваме за изготвянето на регионално прединвестиционно проучване, което е едно от условията за нас като бенефициент да получим средства от европрограмата”, добави тя.

„Поставили сме си като цел до края на 2020 г. всички жилищни райони в София, Банкя и Нови Искър да имат канализация. В по-малките населени места това ще стане по-късно. Актуализираме и стратегията на общината за ВиК, която ще бъде внесена за одобряване в момента, когато бъде отворена и новата европрограма”, каза в заключение Ирина Савина.

Източник: monitor.bg