Местата, на които хората живеят над 100 години

Всеки, който е дегустирал от омаята и съвършенството на плажовете в Сардиния, знае, че няма нужда да лети до Малдивите, защото италианският остров предлага същите екстри. При това по-наблизо - макар и също толкова скъпо по лъскавите локации. Парчето земя, на което живеят милион и половина, е раят на земята - типичен средиземноморски климат, слънце през повечето дни от годината, кристално чисти води, липса на негативни емоции, прекрасна, макар и понякога сурова природа. Крайбрежието е дълго повече от 1800 километра, гарнирано със скали и спокойствие. Заради това в Сардиния живеят доста столетници. Разбира се, те по-трудно могат да бъдат срещнати из клубовете на Каляри, Коста Смералда, Алегро, Кала Гононе, Дженардженту, Барбаджа. Олбиа, Коста Рей, Чиа, Торегранде... Почитателите на екстравагантните архитектурни преживявания могат да видят много нураги - мегалитни постройки, вдигнати между 1900 - 730 година преди Христа. Те са емблематични за Сардиния - от епохата на Нурагската цивилизация. Особено прочут е комплексът "Су Нуракси" край местността Барумини, включен в наследството на ЮНЕСКО. По всички тези места е лесно да се засече Силвио Берлускони, обграден от личната си гвардия с напращели от прелести мацки. Неговото имение е обградено с високи стени, през които и птица не може да прехвръкне. Затова пък достолепните мъже и жени с посребрени коси се усмихват зад вратите на къщите си като хора, които наистина са открили еликсира на съществуването. Те са наследници на първите преселници от региона на днешна Тоскана. През вековете оттук са минали финикийци, вандали, византийци... Италианският парламент е признал населението на острова за отделен народ и му дава автономен статут през 50-те години на миналия век.

Сардиния се отличава от всички останали "сини зони" по това, че там съотношението на столетниците от двата пола е едно към едно. За сравнение - в други подобни региони дамите над 80 обикновено са в пъти повече от господата - 4:1. Червено вино, козе мляко и мастиково олио са в част от кодовете на късмета. Местният еликсир "Канонау" съдържа в пъти повече полезни за сърцето флавоноиди в сравнение с другите вина. Флавоноидите почистват плаката от стените на артериите и ги правят по-еластични - или поне така носят островните легенди. Пълнозърнест хляб, бакла, нахут, боб са предпочитаните деликатеси на острова. Там много се харчи и така нареченото пекорино - сирене от овче мляко. Козето е не по-малко тачено - от животни, които пасат остролистното сардинско къри: билка с мощни противовъзпалителни свойства и антитуморно действие. Мръвки - само в неделя и по празници.

Преклонението пред семейните ценности е традиция в Сардиния. Всеки член на фамилията се чувства обичан и уважаван - а това е твърде съществено за душевната хармония. Няма съмнение, че в сплотеното и здраво семейство всеки е застрахован от депресия и стрес. Почитта към възрастните е всекидневие. Те се чувстват достатъчно ценени. Чувството за хумор в Сардиния е пословично. Мъжете на острова са популярни с хапливата си сатира.

Окинава - обетованата земя на 107

Окинава е най-южната японска префектура - на острова има 11 града, в които живеят десетки столетници. Горещо лято и мека зима край топлите морета осигуряват спокоен живот на мъжете и жените в сериозна възраст. Според статистиката 15% от хората са на възраст над 107 години. Средната продължителност на живота е 82. И тук не става дума за някакви старци, които едвам кретат и се молят на смъртта да ги прибере, а за пълноценни личности в много добро здравословно състояние. Те нямат проблеми с паметта, не губят посоката си, нито пък забравят какво са обядвали предния ден.

На острова наблягат усилено на въглехидратите - най-вече от ориза, сладките картофи и плодовете. Зеленчуците са задължителни. Пълнозърнестите храни са на особена почит. Менюто им е нарочно бедно на протеини и мазнини. Протеините са като подправки - но в никакъв случай не и основно блюдо. Никакви млечни продукти. Много популярни са соята и производното сирене, наречено тофу. Отказали са се дори от яйцата. Хапват риба - изконното блюдо, морски дарове. Месото е лукс на трапезата само в специални случаи. Едва ли е необходимо да се уточнява, че столетниците на Окинава не близват алкохол. Затова пък пият по два литра вода на ден и зелен чай в достатъчно количество. Основната им кулинарна философия е ясна и проста - никога не преяждат. Стават от масата леко гладни - условие номер едно за всеки, който иска да живее дълго. Билките са всекидневие - див пелин, джинджифил, куркума, също домашно производство. Защото градинарството е много актуално сред столетниците. Те собственоръчно се грижат за зеленчуците, които консумират с кеф - винаги пресни и екологично чисти. Карат колело и правят дълги разходки. Възрастните хора се радват на душевен комфорт - на острова са популярни така наречените "моаи" - групи за социална подкрепа, които предлагат различна помощ: от финансова до психологическа. Още нещо много интересно - домовете им буквално "дишат". В тях почти няма мебели, които да задръстват пространството с излишен материализъм. Хората предпочитат да се хранят на пода и да ползват ниски мебели. Най-важното - местните са популярни със завидния си позитивизъм. Бързо забравят лошото. Притежават таланта да се радват на малките неща всеки божи ден. Добросърдечни и мили. По-младите с радост общуват с тях.

Икария - секс без възраст

Експерти твърдят, че жителите на Икария са обречени на дълголетие, без това да е кодирано задължително в гените им. "В най-добрия случай те играят 20-25-процента за земното им щастие. Но влиянието на ДНК-то може би е още по-малко", твърди италианският изследовател Джани Пес. Жителите на гръцкия остров, който се намира срещу турския бряг, са фенове на средиземноморската диета и всемирното спокойствие. Най-често консумират козе мляко, сирене фета, мед, картофи, варива, плодове и зеленчуци, зехтин, риба. Наблягат на ригана, ментата, розмарина, градинския чай, магданоза, дивия пелин и копъра. На острова растат много диви плодове и билки, които съдържат 10 пъти повече антиоксиданти от червеното вино. Повечето от икарайците отричат месото и рафинираната бяла захар. Пият чай и кафе в малки количества. Следят количеството калории, което приемат. Сами отглеждат зеленчуците, сами правят виното си.

Въздухът в Икария е изключително чист, улиците непрестанно се изкачват и се спускат, а къщите са ниски и бели. Всичко това поддържа местните в отлична физическа форма. Столетник разказва пред "Гардиън", че всеки ден ходи в най-близкото кафене по два пъти. То е на километър от къщата му - а това му осигурява солидна разходка. Липсата на стрес е разковничето на щастливците. Следобедната дрямка е издигната в култ. "Винаги спим след обед", разказва солиден островитянин. Непукизмът е друг фактор за непосилната лекота на тукашното битие. "Времето тече, но нас това дори не ни интересува. Никой не пита другия на колко години е. Понякога забравяме за възрастта си. Никога не съм си мислил, че остарявам. Чувствам се много добре. На 93 съм, но на Икария тази възраст е прекрасна ", продължава човекът. Негов съсед уточнява: "Депресия, тъга, самота, стрес - те могат да отнемат едно десетилетие от живота ни".

Сексът има огромно значение за дълголетието на икарийците. 80 на сто от господата на острова на възраст между 65 и 100 продължават да се потапят в еротични ласки. "Далеч от цивилизацията" е другото ужасно важно мото за гърците. Икария се дистанцира от греховното влияние на Запада - туристите все още са много малко, въпреки че напоследък рекламата на дълголетниците се тиражира на бързи обороти.

Характерът на икарийците е много приятен, твърдят тези, които са се докоснали до тях. "Те са задружни и дружелюбни", казва Дан Бютнър, който изследва начина на живот в "сините зони". "Държат на "ние", а не "аз". Много ценят социалните контакти и приятелството. Децата и внуците са част от живота на почти всеки възрастен. Старите не живеят в самота и в забрава", добавя експертът по дълголетие.

Източник: standartnews.com