Манастирско аязмо лекува бездетство и очебол

Много предания и легенди се носят за чудодейната сила на водата от свети места. Там където от земните недра близо до храм или манастир блика извор, на мястото му се вика аязмо.

За водата от аязмото на Гигинския манастир e разказвано много. Чудеса стават там и сега. Но малко се знае, че не по-слаба е лечителната сила на водата от аязмото при Одраничкия манастр „Св.св. ап. Петър и Павел”.

Обителта се  намира на около час пеша североизточно от махала Шаварна, по пътя край рекичка със същото име. Времето на построяването на манастира не е точно определено, но има предание, че средновековната църква в с. Горна Лисина  (сега в Сърбия) е била метох на Одраничкия манастир.

През годините манастирът  многократно е бил разрушаван. Последното му възраждане е от 2000 година, гогато благочестиви хора говъздигнаха отново. Комплексът с няколко купола се намира в букова гора в Ерулската планинна и е опасан със зид.

От стария манастир е останала иконата на "Св. апостоли Петър и Павел", която датира от 17-ти век и е била пазена от местната ловна дружинка. Съхранени са и няколко каменни стъпала, които водят към олтарната ниша.

Игумен на манастира е йеромонах Ефрем, дошъл там през 2006г. от Руенския манастир "Св. Иван Рилски" над Бобошево.

На водата от аязмото до манастира се приписват чудодейни възможности – лекувала очебол, повърхностни рани, бездетство, артрит. И хората идват, лекуват се на място, пълнят съдове за вкъщи. Като я свършат – идват отново.

За тези, които не познават православието, „силата"  на водата е необяснима или свързана с греховни суеверия за енергиен потенциал. Църквата обаче учи, че човек разполага само с това, което Бог му е дал като необходимо за преживявянето на земния му живот. Присъствието на осветената вода в живота на хората е за укрепване на вярата. Вярващият знае, че болестите и скърбите са поради греховете ни – да ги осъзнаем, да ги признаем и да се разкаем .