iPernik.com Новини от Перник за хората и събитията


Loading

Ликът на мома от село Дивля е стояла редом до снимката на цар Борис III върху банкнота

Ликът на мома от село Дивля е стояла редом до снимката на цар Борис III върху банкнота 07_1405059647

Ликът на мома от село Дивля, Радомирско, е стояла редом до снимката с лика на цар Борис III върху тогавашната банкнота от 500 лв.

Хубавицата попаднала пред погледа на фотографите, когато през зимата на 1941 г. група немски журналисти посещават родното й село. С тях са и българските им колеги от вестниците “Утро”, “Зора”,”Слово”, “Днес”, “Нови дни” и “Дневник”.

Вестникарите от Берлин се оказват в Дивля, тъй като тя вече се е прочула в цяла България. Лично тогавашният министър на финансите Добри Божилов Хаджиянакиев, който по-късно става министър-председател на България в 59-тото правителство (1943-1944 г.), предлага на немците да разгледат радомирското село.

Дивля по това време е в изключителен разцвет, тъй като е подпомагано финансово от Американската близкоизточна фондация с представител Фелдман. В селото има две училища, читалище, здравен пункт с медицинска сестра, акушерка и лекар, ученически трапезарии, баня, детско лятно игрище и добра уредба на домовете и стопанствата. Фелдман отделя специално внимание на този край и го посещава всеки месец.

Сред жителите на Дивля той става известен като “вуйчото от Америка”.

Това, което го вълнува обаче са Кредитната кооперация и Популярната банка в селото. Кредитната кооперация работи в областта на потреблението и има два магазина – един в с. Дивля и един в гара Земен. Само за 1936 г. чрез магазините си кооперацията продава стоки за 3 800 000 лева.

Фелдман иска да открие в селото още една Кредитна кооперация, но кметът и неговите съветници не са съгласни. Те казват на американеца, че това, което имат им е достатъчно. Дори му изтъкват, че са на мнение да слеят потребителската кооперация с Популярната банка, но при условие, че за база се вземе уставът на кредитната институция.

Кметът на Дивля се обръща с писмо до централата на Българската земеделска и кооперативна банка, в което изтъква, че “Основаването на трета кооперация съвсем няма да допринесе за развитието на селската дейност и инициатива. Напротив, чрез тази нова институция ще се засили борбата между кредитната и Популярната банка, която фактически стои зад новата потребителна кооперация”.

Писмото няма никакъв ефект върху централата на Българската земеделска и кооперативна банка. Не след дълго, с тайното участие на Фелдман, в селото се открива още една Кредитна кооперация. Тази история е единствения облак в спокойния живот на Дивля.
Красавицата Евдокия Тасева на 84 г през 2006 г..

Красавицата Евдокия Тасева на 84 г през 2006 г.., сн. Монитор

Така, впечатлени от интересните факти, които чуват за селото, немските журналисти се оказват там на 14 януари 1941 г.

Автобусът с около четирдесет репортери спира на мегдана и всички се заглеждат в младите хора, които играят буйни хора. Тогава селяните честват Васильовден. Всички са облечени с пъстри носии, сурвакари обикалят домовете да поздравяват именниците, а от затрупаните със сняг къщи се носят смехове и песни. Вестникарите са посрещнати от хубави моми, които им поднасят китки със здравец и по една кошница с плодове, с бутилки червено вино и ракия. Берлинчани са щастливи и споделят пред българските си колеги, че са попаднали в рая на земята.

В ранния следобед всичко трепти от светлината на слънцето, а излъсканите витрини на магазините отразяват разноцветните дрехи на множеството народ. Изведнъж вниманието на един господин от групата е грабнато от външния вид и смайващата красота на местна девойка. Тя е облечена с носия и заедно с майка си прекосява центъра на Дивля. Господинът се устремява към двете жени и застава пред тях. Обръща се към по-възрастната и й казва: “Стринке, много ти е красиво момето, може ли да го снимам?”. Стрина Тасевица мисли кратко и с усмивка на уста отговаря: “Е, па снимайте я!”. Човекът щрака с апарата си девойката, която е на 19 години. Оказва се, че от всички гости на селото единствено Асен Балкански, който е изкуствовед и фотолюбител, има набито око за обкръжаващата го женска красота. Докато другите с устрем тръгват към местната кръчма, където ги чакат кулинарни чудесии, Асен не откъсва очи от момичето и я пита как се казва: “Евдокия Георгиева Тасева” – му отговаря тя и се изчервява.

През 2006 г. 84-годишната тогава баба Евдокия, която живее със сина си Венци и със снаха си Мария в Радомир, си спомня: “Не смеех да попитам човека защо избра тъкмо мене и какво ще прави с моята снимка! Имаше срам тогава, голям срам и не можех да кажа нищо за чувствата си, дори пред мама. Бях мома за женене и не се отделях от нея”. Днес баба Евдокия вече е покойница.

Асен Балкански отново влиза в разговор със стрина Тасевица. Представя й се като журналист. Обещава й, че ще направи дъщеря й известна. Всъщност господин Балкански е един от най-добрите наши критици в областта на оперното пеене до 40-те години на миналия век. Той завършва консерватория в Италия и е силно свързан с фамилията на писателя Змей Горянин. Асен е един от най-популярните ергени в София, а хобито му е да прави художествени снимки. Може би затова се присъединява към журналистите и пътува с тях за Дивля.

Докато той разговаря с майката на Евдокия, фоторепортерите карат девойката да им позира на фона на възрожденските къщи. Снимат я със зимна и лятна носия, молят я да остане по блуза, за да се виждат бродериите, шевиците и дантелите по нея. “Аз се срамувах, та не знам докъде” – признава след шестдесет години баба Евдокия. Тя си спомня как тогава излязла от дома си баба Пена и на висок глас казала пред всички: “Най-хубавата ни мома е Евдокия. Във вашите немски вестници пишете, че е българка, от село Дивля – от дивно, красиво място”.

След като гостуването свършва, журналистите се качват на автобуса. Заедно с тях се връща в София и Асен Балкански. Малко преди да тръгнат, мъжът скача от превозното средство, разбутва тълпата и застава задъхан до Евдокия с думите: “Ти ще се прославиш по цял свят, ще видиш!” После се връща с бързи крачки при приятелите си.

След два месеца в село Дивля пристига списание “Кооперативна просвета”. На корицата на изданието в цял ръст е красотата на Евдокия Георгиева Тасева. Нейният бъдещ съпруг Асен Ковачев купува книжката преди своята любима. Той, заедно с бакалина чичо Стоян, тръгват към къщата на Евдокия, за да й подарят списанието и да я зарадват. Девойката е на върха на щастието, но не се отделя от домашната си работа. Това още повече я издига в очите на Асен и наскоро двамата сключват брак.

През 1942 година, юли месец, докато жъне на нивата Евдокия вижда, че баща й се задава по пътя и усмихнат, размахва високо над главата си една хартия. Навлиза в нивата с думите : “Моето момиче, портретът ти стои на една банкнота от 500 лева, а от другата страна на парата е ликът на Негово Величество Цар Борис III”.

“Прибрахме се в къщи, но там игла да хвърлиш, няма къде да падне – разказва баба Евдокия. Съселяните ми се черпеха, други пееха, но щом ме видяха, всички ме наобиколиха. Радваха се, че тази, която е на парата, е тяхна позната. Някои ми предричаха богатство. “Ще ти платят” – ми пророкува бръснарят, който ме е кръстил. Баба Стана, която ни е съседка каза: “Нека се слави Евдокия, тя е добра.”

Красавицата не спечелва нищо от факта, че снимката й е на едни от най-красивите купюри, пуснати в обръщение от Българската народна банка. “Животът ми беше работа, работа и пак работа”, спомня си възрастната жена”. На младини заедно със съпруга си отглеждат две деца – дъщеря и син. Покойната вече жена има двама внуци Евиана и Асен. Правнучката й Яна е завършила инженерство, живее и работи в Америка. Когато американците питат малката й дъщеричката защо тъкмо баба й е на парата, детето отговаря: “Защото е била много хубава!”

Книжните петстотин лева са в обръщение до 1947 година. През пролетта на 1944 година Евдокия пише писмо на Царя с помощта на кмета на Дивля Йорданов. В него тя моли сътрудниците на Негово Величество да намерят по-добре платена работа на съпруга й. Уверена, че ще получи положителен отговор от Борис III, Евдокия очаква с надежда неговото писмо. Мечтата й угасва след като разбира, че на 28 август 1943 г. царят е починал.

Може би от всички най-щастлив е Асен Балкански, който успява да улови и запечата за историята хубостта на една млада българка. През 1942 г. той се среща с проф. Васил Захариев, който тогава е ректор на Художествената академия и му показва снимките на Евдокия. Маестрото е провокиран. Той дълго мисли как да популяризира лика на девойката. По това време е поканен от БНБ да направи графичната визия на книжни купюри от 500 лева. Тогава Захариев не се поколебава да сложи от едната страна на парата образа на царя, а от другата на Евдокия. Така, наистина, се сбъдва предсказанието на Асен Балкански.

Източник: perniktoday.net

iPernik отваря врати за всеки, който има да каже нещо!

Лична публикация - ще бъдете публикувани най-горе на първа страница на сайта!

Необходимо е единствено да Влезете с Фейсбук или да се регистрирате!

На тази дата в миналото

01-Юли-2018

30-Юни-2016

01-Юли-2015

01-Юли-2014

Вход с фейсбук профил:

[email protected] за споделяне на сигнали, запитвания, реклама, коментари, мнения, новини.

ipernik com