Какво представля Страстната седмица

Да обикаляш черквата на Великден и да се провреш под масата на Разпети петък, това не е Възкресение Христово, като така една съвременна баба се опитва да обясни на внуците си какви са установените от Църквата правила в дните преди най-големия празник за православните християни.

Откакто е пенсионерка, възрастната баба Вида помага в храма за чистотата и за реда, но на богослуженията е от малка. И ако почти всяка неделя и на повечето големи празници литургията е все една и съща, то в дните преди Възкресение Христово се служи всеки ден по различен начин.

За радост на баба Вида внуците проявяват интерес. Така в дома на възрастната жена се отваря семейната църква за важен урок за младите.

Като мине Лазаровден, когато Христос възкресил своя приятел Лазар, а след това в неделята и Цветница, когато тържествено посрещнат, Господ влязъл в Йерусалим, започва Страстната седмица и всеки от дните се нарича велик и свят, разказва баба Вида. Децата бързат да питат защо, но възрастната жена търпеливо изчаква въпросите и продължава. Така е защото това били последните земни дни от живота на Христос, а Той знаел, че с живота си ще даде жертва за спасението на всички човеци и сам Той човек, но и Бог едновременно. И така във всеки ден от понеделник до петък доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Му неизбежна смърт, което Той добре знаел, както и знаел, че пътят му към хълма Голгота, където щели да го разпънат редом с разбойниците, е последният Му път, но и път към вечния живот.

През първите три дни на Страстната седмица, като се служи в църквата с избрани от преди много години части от Евангелието, се напомня как Христос дошъл за последен път в Йерусалим, разказва баба Вида.
На Велики понеделник се припомня евангелското събитие

как Божият син изгонил от храма

в Йерусалим напълнилите го търговци. Той прекатурил масите им и поучил, че храмът е дом за молитва, а не пазар. В този ден се чете и тази част от Евангелието, в която се разказва как безплодната смокиня изсъхнала, след като била прокълната от Господ защото "Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън" (Мат. 3:10), а това трябва да ни научи, че човеците са, за да дават духовни плодове, като укрепват вярата си и не забравят молитвите си.

На Велики вторник през написаното в Евангелието Иисус Христос

ни поучава как да даряваме

като ни разказва за една вдовица, която дала всичко що имала, а не само излишното. А като разказва за десетте мъдри девици, които били винаги готови да посрещнат Спасителя, ни напомня, че не бива да се отчайваме, а трябва постоянно да се уповаваме на Бога, защото Той е с нас и в радостите и в скърбите ни.

В деня на Велика сряда се припомня за ценното и скъпо миро, което една искрено разкаяла се за многото си грехове жена изляла върху главата на Спасителя. Тогава мнозина я упрекнали, че го е прахосала, но Господ им възразил и обяснил, че това ще прослави жената, защото е

направила добро дело за Него

В същия този ден се припомня и решението на тогавашния съд, наричан Синедрион, да осъди Иисус Христос. Тогава Юда Искариотски отишъл при иудейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника. Това пък трябва да ни накара и ние да се замисляме дали не предаваме Христа като не спазваме Неговите заповеди да сме добри и изпълнени с любов.

След Велика сряда молитвите се казват на колене, продължава урокът си бабата. За всичките хора, които са прекарали в пост предните пет седмици, има много богослужения. По своите правила свещениците ги наричат полунощница, утреня, часове с четене на Евангелието. През тези дни песните, които се пеят в храма, са за покаяние. Вратите на олтара, наричани Царските двери, остават затворени, за да покажат, че човекът е отделен от Царството Божие. В тези дни е прието свещениците да са облечени в тъмни дрехи, а когато са в лилаво, то е защото това е цветът на покаянието.

И така идва Велики четвъртък, когато се възпоменава Тайната вечеря. Нали знаете тази голяма картина, която може да се види във всеки храм, пита баба Вида. На тоя ден Иисус Христос

бил на вечеря за празника Пасха

в един дом в Йерусалим. По време на тази вечеря Господ ни е оставил посланието как да се причестяваме с Неговите тяло и кръв. След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина, дето се молил до идването на предателя. След усърдната молитва на Господа дошли много стражари, иудеи и фарисеи, а Юда им Го посочил с целувка.

Прието е в четвъртък вечерта да се четат така наречените Дванадесет евангелия - откъси от Евангелието, които разказват за страданието на Христос преди смъртта му. По време на богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи, с което да се покаже величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните.

На този ден свещениците изнасят кръста от олтара, като символ как Христос е носил към Голгота кръста, на който ще бъде разпънат. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.
Велики петък

е най-тъжният ден

защото бил най-тежкият от земния живот на Божия син. Първо Го арестували, после бил на съд и Пилат му издал най-тежката присъда, а после го разпнали. Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг - не се яде и не се пие нищо, дори вода. За това и на този ден и в днешно време не се работи. На този ден в храмовете се служи Неговото опело, когато с процесия, наричана лития, се обикаля около храма. Предната вечер са прочетени откъсите от Евангелието, които разказват страданията на Христос, а в петък се извършва богослужението, наречено Царски Часове. Отново в храма се припомня всичко за страданията, смъртта и погребението на Христос.

Сутринта преди началото на службата, на специално по-високо място в средата на храма се издига "гробът" Христов, а на престола се поставя светата Плащаницa - изкусно извезан плат с изображението на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя.

Хората в храма пристъпват към гроба на Христос и се покланят на плащаницата, както е на погребение на близък и скъп човек.

На вечерното богослужение Плащаницата се изнася от олтара и се извършва специално богослужение, наречено опело Христово. Като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, тъкмо тогава с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът взема Плащаницата от престола и я полага в "гроба" в центъра на храма.

Поклонението на плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста.

В представите на не малко хора Велики Петък се свързва с минаване под "масата" за здраве, късмет, а според някои и опрощаване на греховете, но това е пълно суеверие, което за жалост и свещеници не опровергават. Преминаването под издигнатото място всъщност е

израз на преклонение, смирение и скръб

пред гроба Господен. Така идва съботата, когато вечерта в храма се стича многоброен народ, в много случаи със съзнанието, че ще го обикаля. За жалост и в този ден мнозина, макар и да са там, не са наясно какво точно случва и си тръгват след първия възглас "Христос воскресе" и отговора "Воистина воскресе".

Баба Вида ще е сред малкото останали в храма до ранни зори, когато в края на цялата църковна служба ще вземе причастие след 40 -дневния пост и изповедта при своя духовен старец. И така до следващата година, когато пак ще се съпреживее чудото на възкресението.

Източник: standartnews.com