Какви са били последните желания на хората

По-рано през тази година една фотография стана доста популярна. На нея има жена на носилка в Райксмузеум в Амстердам. Тя беше там, за да хвърли финален поглед на любимия си Рембранд и неговата живопис.

Посещението й стана благодарение на холандската фондация, която изпълнява последните желания на неизлечимо болни пациенти. "Научих, че хората, които са на смъртен одър, имат малки желания", казва Кийс Велдбоер, основателят на благотворителното начинание "Wish". Той бил шофьор на линейка, когато идеята го осенила. През 2006 возил тежко болен пациент Марио Стефануто, от една болница в друга. Но от заведението не били готови да го приемат, а човекът никак не искал да се връща отново в леглото, където прекарал последните 3 месеца и Велдбоер го попитал къде иска да отиде. Пенсионираният моряк помолил да го заведе да се сбогува с пристанището на Ротердам. Било слънчев ден и те стоели на доковете близо час. "Сълзи от щастие се стичаха по лицето му", казва Велдбоер. Когато му зададох въпрос: "Би ли искал да поплаваш отново?", той отвърна, че е невъзможно заради носилката".

Велдбоер бил решен да осъществи желанието на човечеца. Помолил шефа си да вземе линейката в почивния си ден, както и колега за помощ и се обадил на компания, която правела пътешествия по пристанището. Те всички били много щастливи от предоставената възможност да участват в добро дело. И на следващият петък, за учудване на Стефануто, Велдбоер дошъл и го отвел на ветроходно пътешествие.

В писмо, което бившия моряк пише седмици преди да си отиде от този свят, казва:"Стана ми толкова хубаво, че все още има хора, които се грижат за другите. Мога да кажа от собствен опит, че малкият жест може да направи огромно влияние".

Това бил генезиса на "Stichting Ambulance Wens" - така е известна линейката на доброто в Холандия. Велдбоер и жена му Инеке, медсестра, започнали от кухненската маса - 8 години по-късно те работят с 230 доброволци, 6 линейки, изпълнили около 7000 последни желания. Понякога те се изпълняват в същия ден, когато са заявени. Средно на ден могат да помогнат на четирима души, които не могат да бъдат транспортирани по друг начин освен с носилка.

"Най-малкият ни пациент беше 10-месечно момиченце, близначе. То беше в хоспис и така е не стигна до дома си. Родителите й искаха да поседят с нея на диванчето поне веднъж. Най-възрастният беше 101-годишна жена, която искаше да поязди кон за последно. Качихме я с помощта на камион, а после и я повозихме на файтон.

Тя махаше на всички като кралска особа

Това беше добро желание", разказва Велдбоер. В линейката има всичкото необходимо медицинско оборудване за превоз на пациентите. Винаги има добре обучена сестра на борда, а шофьорите често пъти са полицаи или пожарникари по професия.

Специално проектираната линейка има и прозорец, а всеки пациент получава плюшено мече, наречено Марио.
"Ние, доброволците, изпитваме невероятно удоволствие да виждаме как хората се забавляват", казва Роел Фопен, бивш войник, който сега е водач на линейка. През последните 6 години той е помогнал да се изпълнят 300 желания. Веднъж участвал в добро дело до Румъния и пропътувал 4500 км. Това се случило заради Надя, която живяла в Холандия през последните 12 години. Двете й деца, на три и седем години, вече се били върнали в Румъния при семейството й, и тя искала също да стигне до там, където да приключи земният й път.

"Тя беше толкова болна, ние дори не можехме да я докоснем", казва Фопен. Те тръгнали един четвъртък сутринта, но докато преминавали през Германия, състоянието на Надя, се влошило и спрели в местна болница. Лекарите препоръчали Надя да остане, но тя настоявала да види децата си. С тричасово закъснение преминали пред Австрия, Унгария, и когато наближили границата с Румъния, Надя казала: "Изнесете носилката навън, сега мога да си отида". Фопен й отвърнал:"Остават само още 600 км до майка ти и децата, можеш ли да издържиш още мъничко?". В събота линейката пристигнала в Букурещ, за едно много емоционално посрещне. Семейството й пратило картичка, в която съобщавали, че Надя починала две седмици по-късно.

Когато хората научат, че отиваме при тях, те намират нов резерв от енергия у себе си,

казва Фопен. Той е този, който е направил известната снимка в Райксмузеум.

Веднъж завели с колежката му Мариет Нот мъж, на име Доналд, който искал да види любими свои картини. Той често посещавал преди музея с партньора си, с когото живеели заедно от 30 години и само преди седмица официално сключили брак. "Готиното беше, че той се държеше някак си като командващ, като господар на ситуацията и заяви кои произведения точно иска да зърне отново и ни разказваше интересни факти за тях, така че и ние също се забавлявахме", казва Фопен. Една картина от изложбата Доналд не бил виждал - Симон и Христос като дете в храма, останала недовършена заради смъртта на Рембранд. "Осъзнах, че животът никога не приключва. Животът ми е недовършен, така както тази картина е недовършена", казал мъжът. След пауза добавил: "Видях за каквото съм дошъл, сега можем да си вървим".
Веднъж възрастна дама поискала просто да й донесат гъст яйчен ликьор.

Често ме питат не е ли емоционално изтощаващо, но е хубаво да дадеш на хората нещо, което истински желаят, казва медсестрата Нот.

Бившият полицай Франс Лепелаар е един от доброволците в Wish. "Понякога това може да е един много дълъг ден - да се прибереш посред нощ. Винаги питаме:"Искате ли още нещо?". Те винаги са толкова благодарни! Затова го правим", разправя той.

Разходките в зоопаркове също са често желание. Лепелаар и колегата му Олаф Ексо завели Марио, 54-годишен мъж с обучителни затруднения, да се сбогува с хората, с които работел в зоопарка в Ротердам 25 години. Той обичал животните и се спрял да сбогува с всяко едно за последен път. Когато стигнали жирафите един от тях се приближил и облизал лицето на Марио. Той бил твърде болен, за да говори, но лицето му светнало, разказва Ексо, а снимката "жирафска целувка", станала заглавна в пресата.

"Имаше една дама, която искаше да отиде на сватбата на внука си. От хосписа й казали:"не". Беше се отчаяла и накрая звънна на нас. Заведохме я и тя остана очарована. Когато я прибирахме тя се обърна към нас: "Нямате представа колко важно беше това за мен", казва Велдбоер. И починала същата нощ.

Имайки предвид колко близко до фаталния си край са пациентите им, вероятно е учудващо че при 7000 "гости на линейката", само шест са починали по време на изпълнението на желанията им.

"Аз съм просто обикновен холандец, който прави това, което най-много харесва - да помага на другите", казва Велдбоер.

Източник: standartnews.com