Има разлики между XX и ХХ век

Ето разликите при децата в XX и ХХ век:

ХХ век:

1. Игрите: "Пу за мене"

Лятна ваканция. Безкрайни три месеца. Времето се разтегля. Десет години от живота на един възрастен човек минават по-бързо, отколкото лятото на едно дете от онова поколение. Мястото е ясно: детската площадка. Пързалката, въртележката, люлката, пясъчника, дърветата. Всичко останало зависи от твоето въображение и световете, които сам си създаваш. Ето пример - "Жомънката". Десет секунди със затворени очи, после всички се изпокриват. Един е залегнал под колата, друг се е скрил в храстите, а трети - малък дявол - се е шмугнал под пейката, на метри от тебе. Тръгваш да ги търсиш, а най-мразиш да чуеш внезапното топуркане на бягащи крака, които те надминават и зад гърба ти някой произнася съдбовното "Пу за мене". През това време момичетата наоколо правят кюфтета от кал и си ги разменят срещу листа от дърветата. Общество на невръстни ловци и събирачи, които пътешестват с фантазията си по-активно от най-запаленият турист. Дали страстта ни към екскурзиите в чужбина не са просто начин да компенсираме онези територии на въображението, които сме изгубили като малки?

2. Книжките: С много картинки

Братя Грим, Шарл Перо, Джани Родари. Към тях български народни приказки и могъщия Крали Марко. С много цветни илюстрации. Пипи Дългото чорапче те разсмива, а Братята с лъвски сърца те разплакват. Ранното четене на приказки и детски писатели развива всички онези основи, от които се нуждаеш после - разбиранията че, за да получиш награда, трябва да издържиш много изпитания, че принцесата невинаги избира най-богатия (тук може да се поспори), че ще се изправяш пред всякакви лами и хали и ще пътуваш през девет села в десето, за да стигнеш до живата вода. Въображението ти пък се развива с бурни темпове, понеже визуализира старателно всичко онова, което слушаш. А като поотраснеш току-виж си развил любов към литературата и си станал човек.

3. Героите: Батман и Супермен

Батман, Супермен, Човекът паяк, Костенурките нинджа и много други. Почти всички те учат на това, че злото може и трябва да бъде побеждавано. И класиката Том и Джери, разбира се.

4. Училището: Учи, мама, да не работиш

Малко те е шубе от учителката - не бие, обаче е строга и знае кога да те накаже и кога да те поощри. Чувал си от родителите си едно странно изречение - "Учи мама, за да не работиш", което не разбираш особено добре, но все пак за всеки случай решаваш да учиш. Залягаш на учебниците здраво, защото знаеш - ако до следобед не си е свършил уроците, няма да си играеш пред блока вечерта.

5. Общуването: Лексиконът

За всички онези неща, които те е срам да попиташ, е създадена първата истинска социална мрежа - хартиения лексикон. Със 60 въпроса може да разнищиш всеки съученик и всеки чете отговорите на другите: накрая всички сте се опознали взаимно. Разбира се, измежду многото въпроси има един-единствен важен: "Какво мислиш за мен?" От отговора зависи дали може да си хванеш гадже, понеже там най-често се съобщават първите симпатии. Ако прочетеш "Много си готин", бъди щастлив - току-що може да ти излезе късмета с първата ученическа любов.

6. Ваканциите: Хайде на село!

"При баба и дядо на село" - няма по-хубаво и обещаващо изречение. Еднообразието на града не може да се сравни с щурците, светулките, зеленината и многото приятелчета, с които се събираш всяко лято. А който не е карал "лагерница" и не си е готвил на огън още като малък, нищо не е видял от живота. Нали знаете какво казват - зад всяко усмихнато и отпочинало семейство стоят две баби, които им гледат децата.

7. Жаргонът: "Братле", но може и "Пич"

"Братле", "човек", "брат", "пич". Малчуганите имат уважение към по-големите и ако ти си в трети клас, то онзи, който е в пети, заслужава респект, само защото е две години по-възрастен. Ако поиска да освободиш игрището по футбол, правиш го. Пък после като станеш на неговите години ще си го върнеш на тези, които идат след теб. Това е законът на порастването и всички инстинктивно го спазват.

8. Музиката: За зеленчуците и още нещо

Все хубави неща. Детски песнички, които се знаят от всички - и до днес все още си под влиянието на онзи рефрен, който проповядва, че който не яде зеленчуците, му се случват лоши работи. Ако си раснал през прехода пък изживяваш онази особена алхимия между мацките от "Спайс Гърлс" и ранно ударилия те пубертет, или, обратното при момичетата - влиянието на "Бекстрийт бойс" върху най-първите ти въжделения. Всичко обаче си протича в границите на нормалното.

9. Наказанията: До стената, ръцете горе

Прав до стената и ръцете вдигнати горе. От време на време възпитателен шамар. Можеш добре да разбереш кога те чака лек бой и дори да се приготвиш психологически за него. Като направиш провинение може да прогнозираш наказанието до пълна точност. Всичко, което ти сипят, трябва да се изяде и всичко, на което те учат, трябва да бъде научено. Нещата са прости и ясни.

10. Екскурзиите: Важно е да си там

Екскурзията е до Плевен. Ти никога не си ходил в Плевен, но града така или иначе въобще не те интересува. Важното е, че ще си с приятели и вече си влюбен в съученичка, която току-виж си успял да целунеш. Предстоят ти съдбоносни моменти, които чакаш с трепет вече два месеца. Цената на екскурзията е 25 лв.

ХХI век

1. Игрите: С никнейм и онлайн

Ти си само на три годинки, а съзнанието ти все още сведено до няколко важни импулса - да ядеш, да си близо до мама, да различаваш едни неща от други. Но ако си роден след 2000-та година, към тях можем да добавим още едно свойство - пръстчето ти е запаметило особената връзка между докосването на таблета и забавните неща, които се случват върху екрана всеки път, когато го правиш. Честито - на вашите изобщо не им се занимава с теб и са ти бутнали цветното екранче в ръцете. В първи клас ще владееш вече повече компютърни игри, отколкото може да побере невръстното ти съзнание, а към пети ще си толкова заклет геймър, че почти нищо от реалния свят няма да ти прави по-голямо впечатление от изкушенията на виртуалния. С децата няма да играете на една площадка, а в общ сървър. Никнеймът ще стане по-важен от истинското ти име, а угрозата да не развиеш определени социални умения е немалка. Има обаче и плюсове. Научаваш английски за нула време, а определени игри могат да развият логическото ти мислене. Ако играеш по 12 часа на ден обаче, само ще затъпяваш. А ти май по толкова ще играеш?

2. Книжките: Наръчник как да не четеш

Вие не знаете какво е "Дръндьовците", но питайте децата пред блока, те ще ви разкажат. А докато се опитвате да ги научите на сумата неща, те вече мощно попиват съветите на Емил Конрад я от книгите му, я от канала му в Youtube. Всякаква нефилтрирана информация и рискови канали на въздействие достигат до тях и съвсем скоро ще откриете, че ролята ви на родители е нищожна. Ще прибавим към любимите книги "Унищожи този дневник", "Довърши тази книга", "Моята супер яка книга". "Наручник как да не четеш" и други, които имат повече общо с Фейсбук, отколкото с литературата.

3. Героите: Ще има ли лесбо принцеса

Различни организации упражняват натиск на "Дисни" най-накрая да направят лесбо принцеса, за да може децата от ранни години да разбират, че половете не са два, а безкрайно многообразие от различни културни кодове, които сам може да си избереш и променят в зависимост от каприза си.

4. Училището: Между две кликвания

Страдаш от дефицит на вниманието, понеже от най-крехка възраст вече си със синдрома на "мултитаскинг" - демек, проверяваш Фейсбук, докато си пускаш музика и водиш разговор по скайп, в който обсъждаш току-що прочетения ти мейл. А ако през 1 минута не хвърлиш поглед в Инстаграм, вземат да те хващат лудите. Всяка червена планетка или съобщение в социалната мрежа те прави щастлив, а липсата на такива те кара да се чувстваш аутсайдер.
Нещата, които ти преподават в училище, са ти дълбоко чужди, понеже ако не ти ги обяснят игрово, не можеш да схванеш нищо от тях. Респект към учителката пък почти нямаш - тя дори трудно се оправя със смартфона си!

5. Общуването: Въпрос на лайкове

Ако нямаш сто лайка на профилната снимка, значи не си от готините. А в случай, че още дори не си си направил Инстаграм, направо си аутсайдер - само лузърите ползват една-единствена мрежа. Още от ранна възраст научаваш, че зад всяка думичка и чувство е вече измислена добре изпробвана емотикона, която охотно ползваш, когато намериш за добре.

6. Ваканциите: Ура, цял ден във Фейса!

Има една основна разлика между училището и ваканцията. Когато си на даскало трябва да изчакаш то да свърши, за да може да играеш на компютъра. Ако си лятна ваканция обаче, може да започнеш от сутринта и така цяло лято без да пускаш мишката.

7. Жаргонът: Сеш'се, май френд

"Май френд", "дюд", "копеле". Странна смесица от английски и особен български, който завършва всяко изречение със "сеш'се". За какво да се сещаш не става ясно, но по-добре да кимнеш утвърдително. По отношение на респекта, няма как да го изпиташ към когото и да било. Йерархиите са безкрайно странно нещо, което изобщо не разбираш.

8. Музиката: йес, Хана Монтана е гола

С мощен тласък полуголата Майли Сайръс (помните ли я като сладката Хана Монтана?), възседнала гигантска желязна топка, се засилва към екрана и съответно невръстното ти съзнание, за да ти съобщи съвсем ранно една съвсем неприятна истина - че всичко на тоя свят е секс (и пари, това ще го разбереш малко по-късно). Шоубизнесът прави две неща едновременно: да кастрира всякакви наченки на добър вкус в още детското ти съзнание, и второ, да се погрижи някъде в трети клас да си толкова обръгнал на голотии, че по-късно нищо еротично да не те впечатлява особено.

9. Наказанията: Да смъмрим учителката

Най-вероятно е виновна самата учителка. Ще й обърнем внимание за непрофесионалното поведение на родителската среща! А може направо да нахълтаме в училище - нека тя да ни обясни пред целия клас защо малкият се проваля в уроците! И също така - съучениците защо не му обръщат нужното внимание? Всеки трябва да отговоря, ред по ред, защо нещата с нашето малко пиленце не вървят! Ние толкова много неща му купуваме!

10. Екскурзиите: Искам в Милано!

Малкият ти вдига скандал вкъщи - реве и се тръшка, понеже не можеш да отделиш 600 лева за три дни в Милано. Ако той не отиде ще се случи Бог знае какво и другите деца ще го помислят за смотаняк. Ти обаче вече даваш по 50 лева за урок по балет, 50 за пиано и общо 300 за двата чужди езика, които искаш да говори до четвърти клас и няма как да плащаш повече. Оправяй се.

Източник: standartnews.com