Хлябът на вещиците причинявал халюцинации

Да ядеш хляб и след това да получаваш халюцинации, прилошаване, конвулсии, виене на свят. Това го е имало през Средновековието по земите, които днес се намират в северозaпадната италианска област Лигурия.

Никой не можел да си обясни как така ръжените питки, приготвени по определен начин, водели до тези ефекти и затова и жените, които ги приготвяли, били обявявани за вещици, измъчвани и пращани на кладата.

Този ръжен хляб е най-вкусен със сирене, като днес хлябът, приготвян по тяхната рецепта, е специалитетът на Лигурия, известен с името хлябът на вещиците или хлябът на Триора.

Той е признат за гастрономически продукт от изключително значение и е вписан в Националния регистър на традиционни хранителни продукти в Италия.

Кукли като вещици са най- често продаваният сувенир в Триора. Селището Триора пък остава в историята с прозвището Селото на вещиците.

Всичко започва през XIII век, когато все по-често се разпространяват от уста на уста разказите за странно заболяване, поразяващо жителите на северните зони в Италия.

Векове наред селяните, които ядели приготвения от местни хора хляб, получавали необясними халюцинации. На други им прилошавало непрекъснато. Хората с по-слаби организми не издържали на всичко това. В резултат – хиляди починали в мъки след отравянията.

Никой обаче не можел да разтълкува феномена с непрекъснатите инциденти. Единственото обяснение по онова време било, че за всичко това са виновни някои жени, които все се оказвали в центъра на серията от подобни случаи. Мнозина от тях били обявени за вещици.

Още се помни и разказва случаят със зрелищния процес срещу група от тях по времето на Инквизицията.

Трийсетина от въпросните жени, месили хляба, са хвърлени в затвора. Подложени на нечовешки мъчения, те имали два “изхода” - да се самоубият, хвърляйки се от прозорците на затвора, или да свършат на кладата. Единствените, които оживели, останали осакатени завинаги или пък полудели.

Едва през 1800 г. изследователи стигат до извода, че всъщност всички, които били поразявани от странното заболяване, свързано с конвулсии и халюцинации, имали две общи неща – хранели се с ръжен хляб и обитавали места с влажен климат.

Именно в райони с дълга зима и влажен климат ръжта, от която навремето бил приготвян хлябът, била заразявана от особен вид
отровна гъба на име мораво рогче.

В действителност вината на вещиците била, че месели хляба несъзнателно с брашно от заболялата ръж.

Но какво всъщност представлява моравото рогче (Claviceps purpurea) - паразитът, който поразява ръжта?

Това е гъба, която създава черно-виолетово образувание, наподобяващо рогче. То остава прикрепено към ръжта през цялата зима. Моравото рогче е носител на изключително силни психотропни алкалоиди, сред които ерготамин, който в по-големи дози е отровен за човека.

Днес използването на тези вещества е под строг контрол и става само за медицински цели. От ерготамина се получава кръвоспиращо лекарство, което се ползва в медицината. Докато прави експерименти с моравото рогче, швейцарският химик Алберт Хофман открива психоактивните свойства и на друг алкалоид – ЛСД диетиламид на лизергиновата киселина).

Продължителното използване на брашно и хляб, съдържащи отровната гъба мораво рогче, довело до тежки натравяния.

Акумулирането на токсините по ръжта е известно днес с името ерготизъм – болестта се характеризира с непоносимо парене по крайниците и гангрена. В Средновековието тя е популярна с името Огъня на Сан Антонио – това е народното наименование на вирусното заболяване херпес зостер.

В крайна сметка Триора, което е нещо като средновековен квартал на град Империя в област Лигурия, остава в историята като селото на вещиците.

Като оставим настрана моравото рогче, хлябът, приготвян по тяхната рецепта, и до днес се радва на изключитена слава, защото наистина е много вкусен.

Това е селски вид хляб, който се меси от три типа пълнозърнесто брашно 000 и елда. Той е богат на фибри и протеини и може да се съхранява пресен за много дълго време – до 7 дни след опичането.

Как се прави?

Омесеният хляб се оставя да лежи върху легло от трици, след което се пече върху кестенови листа, за да не залепне върху тавата. Днес в Триора все още може да се купи хляб със залепнали по него кестенови листа.

Навремето в Триора хлябът се е приготвял един път седмично в общите фурни. Днес обаче той се пече всеки ден, за да се продава навсякъде в областта.

Хлябът е вкусен за ядене дори без нищо с него. Ако се намаже с течно сирене, става неустоим. В Лигурия например се яде с местното сирене за мазане “Брус ” – това е прясно сирене, ферментирало в ракия или бренди.

Ето и рецептата за

хляба на вещиците:

350 г брашно от тип 0

150 г брашно от тип 00

200 г. брашно от елда

600 мл вода

15 г бирена мая

50 г трици

Брашното се омесва с триците, маята и малко сол, след това се оформя кръгла и не много висока питка. Оставя се да втаса за 40-50 мин върху легло от трици. Пече се на силно нагорещена фурна за около час.

Източник: 24chasa.bg