Деветдесет годишен син на миньор от Перник разгадава кризата

Академик Никола Попов в летните жеги е на работното си място в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Може да го откриете в скромния му кабинет 309 на Юридическия факултет всеки делничен ден от 8 до 20 часа. Навън е горещо, но при него е спокойствие и тишина, нарушавани единствено от течащата чешма. “Пуснал съм я, за да се разхлаждам”, обяснява с усмивка ученият. Работното му място изглежда непокътнато с времето. Бюрото му е затрупано с книги и изписани листове. 90-годишният учен вече не преподава на студенти, но умът му сече като бръснач. И никога не остава сам. Все ще се намери някой, който да прекъсне творческия му процес. Колеги, бивши студенти не забравят да наминат през 309-и кабинет. Въпреки внушителната възраст Никола Попов кипи от енергия, разказва "Монитор".

Всяка седмица покорява Витоша

Прави преходи и до люлинския връх Дупевица и се спуска по обратните планински склонове до Мало Бучино. За него е много важно да има досег с природата, дава му сили и го зарежда с положителни емоции. Сред природата се прочиства и съзнанието му. Семейството на учения било много бедно, а баща му - миньор в Перник, едва изхранвал многобройното си семейство - три дъщери и трима синове. Академикът тръгнал на училище в Трън и всеки ден изминавал пеш 16 км до школото и обратно. Тези преходи са го закалили. „Тайната на дългогодишния живот е много проста - редовен живот, занимания с това, което ти вълнува душата, и разходки сред природата. Пороците са ми чужди - нито пия, нито пуша. Но пък в неделя никога не работя”, обяснява академикът. В момента пише труд за икономическата криза. Идеите му се раждат между четирите стени на кабинета.

„Откакто станах доцент през 1955 г.
не съм ставал от този стол

Тук ми е минал целият живот”, връща се назад в спомените си академикът. Проблемите на световната икономическа криза вълнуват в момента известния ни учен: „В момента пиша книга точно за кризата. Много трудно ще я завърша, защото смятам да е 400-500 страници, а съм още на увода. Системата за мен не може да излезе от кризата. Тя ще бъде постоянен спътник в страните. Единственият изход, който виждам, е пътят на Китай. Аз съм бил осем пъти в Китай. Това е страна, която има население 1 милиард и 400 хил. души население. Беше на 70-о място в световния възпроизводствен процес. Китай има външнотърговски стокообмен 2 трилиона долара, годишно с около 800 милиарда вътрешен продукт. Излитането от кризата ще стане по пътя на Китай. Има различни предвиждания кога ще се случи. Според мен след 15-16 години страната ще се наложи като първа икономическа сила, която ще дава тон на света.”

Поразява ме бистрият ум на Никола Попов.
Ученият помни дати и събития отпреди 50 години

Никола Попов е роден на 8 януари 1922 г. в с. Филиповци, Трънско. Завършва аграрноикономически науки в Софийския университет през 1948 г. От 1949 г. е асистент в СУ “Климент Охридски”. Защитава дисертация през 1952 г. в Москва. През 1965 г. е избран за професор, през 1989 г. става академик и ректор на Софийския университет. Докато е доцент, работи върху една особена тематика. „В мен се зароди твърдо убеждение, че тогавашната икономика без стоково-парични отношения, каквато имаше в Съветския съюз и другите социалистически страни, е обречена. 90 процента от световното производство е наложено от капиталистическите страни. Те налагаха нормите на поведение. Това беше моята идея, която прокарах тогава в Москва”, спомня си Попов. Естествено, не му е било никак лесно да защити и отстоява идеята си. „Професор Кошинов, който ми беше научен ръководител в университета, ме предупреждаваше, че моето виждане трудно ще бъде възприето”, разказва ученият. Тези думи не го отчайват, напротив, амбицират го. Той пише дисертацията си „Стоково-паричните отношения в условията на социализъм”. „През 1952 година я защитих.

Трудът ми беше близо 400 страници

Почти целият съвет беше против тезата ми. Само един от рецензентите се съгласи с моите виждания. Съветът реши да ми даде възможност аз сам да реша дали да продължа и да я защитавам като докторска, или да се откажа”, споделя Попов. Той се връща в България, където е избран за директор на Института по икономика. „Изкарах една година. Не бях съгласен, но нямаше какво да правя. Там седях една година и се разболях. Освободиха ме временно. Поканиха ме в Академията за обществени науки, за да бъда преподавател”, разяснява академикът. Той обаче подава документи за доцент и в Софийския университет. През 1955 г. одобряват кандидатурата му. Тогава започва да развива своите идеи, но се сблъсква със стена от неразбиране. „99 на сто от икономистите не възприемаха моето виждане. Казваха ми, че не е нужно пазарът на социализма да се развива върху стоково-пазарните отношения. Това било чужда форма, която нямало как да се случи у нас. Аз обаче бях убеден в идеята си я защитавах докрай.”

Обобщава идеите си в цели 1200 страници, превежда ги на руски и ги изпраща в Москва. Учените там се съгласяват, че разработката е добра, но като идеология не се приема. Когато рухва Берлинската стена, група преподаватели предлагат професор Попов да бъде признат за академик. Бил е и ректор на Университета. С научен принос се отличават разработките му: “Аграрни отношения при социализма “ (1976), “Стопанска конкуренция” (1989), “Съвременни капиталистически аграрни отношения. Социалната съдба на съвременния фермер” (1994) и много други. Трите му уникални труда под общо заглавие “Капиталът срещу капитализма” намират широк отзвук в чужбина. Академик Никола Попов е един от най-добрите изследователи на съвременната китайска икономика. Две издания претърпява трудът му “Китайското икономическо чудо”. 

Източник: blitz.bg