Църквата в Дивотино е паметник на труса от 22 май

В пернишкото село Дивотино 2 години след земетресението, което беше 5,8 по Рихтер, в ранната утрин на 22 май продължават уроците по спасение.

Тогава местните се оказаха в епицентъра на адския трус. Вълната в земните недра буквално помете цялата централна улица, по която се влиза в селото. Къщите се огънаха пред бедствието. Хората оцеляха - размина се без жертви и затова не спират да благодарят на Бога. Материалните щети се оказаха сериозни. 550 домакинства поискаха помощ от държавата за по-малки и много сериозни щети по домовете, които, с много малко изключения, вече са стегнати. "Христос Воскресе и ни стресе!", шегуват се сега местните при вида на рухналата черква.Храмът "Рождество Христово" сигурно е единствената сграда в Дивотино, която стои в руини и припомня за бедствието отпреди 2 години, съобщава "Стандарт". Построената през 1871 г. черква, обявена за паметник на културата с местно значение, не дочака укрепването си и около година след силното земетресение се срина. Нацепеният вследствие на труса покрив и пропуканите стени не издържаха и по-малко от месец, след като на най-високия връх над селото Чучул вдигнаха 7-метров кръст, храмът падна от само себе си. Допуска се, че са помогнали многобройните вторични трусове, които и до днес разклащат земята в Пернишко. Ако обаче веднага са били предприети укрепителни работи, вместо да се затвори храмът като опасен, може би това нямаше да се случи, казват си сега местните.

Храмът е в гробището на селото. Около него щъкат трима мрачни мъже. "Не сме майстори. Ние сме гробари, но ще помагаме да се оправи и черквата", казват те в очакване по последния й път да бъде изпратена баба, скоро станала на 91. Според тяхната статистика след земетресението покойниците не са се увеличили. "Мъката беше голяма. Тия къщи са миньорски строени са с кървав труд и пот.

Нормално е човек да страда", казва най-възрастният от гробарите. Цанко Богомилов е пенсионер от мината. Целият му живот е минал в копаене на въглища. Два пъти е претърпявал злополуки - веднъж се оказал с премазано стъпало и се наложило да ампутират пръсти на крака му, а после огромна буца го блъснала в гърба, но пак не се отказал от професията. Къщата му, близо до училището, пострадала от труса, но вече я потегнали - без помощ от държавата. "Управниците да помогнат да се оправи черквата", иска незлобливо човекът.

Това е желанието и на кмета. В тези дни Румен Сергиев е зает с много сериозно начинание на своя мандат. След отърсването от тежките последици от земетресението, когато се наложи 4 къщи да бъдат сринати до основи и много хора да бъдат пазени от опасните постройки, сега той иска да завърши облагородяването на парка в центъра. Спортната площадка, покрита с изкуствена трева, вече е готова и хлапетата, а защо не и възрастните, вече могат да играят футбол на малки вратички на терен по европейски тертип. С гордост към нея гледа дългогодишният пернишки спортен деятел Цветан Любомиров. За човек като него това е голяма радост, защото спортът е каузата на живота му и вече пенсионер от няколко години събира в книга спортната история на региона. На него не му се е налагало да си потяга къщата. Направил я през 1973 г. Тогава тя била единствената с бетон на покрива.

Съселяните се чудели какво прави и питали баща му да не е луд, но сега всички здраво наливат бетон и учат уроците на безопасното строителство. Цветан сочи бетон-помпа, която вдига разтвор нависоко за ремонта на знакова преди кръчма до парка и припомня още един урок от земетресението. За разлика от неговата, къщата на сестра му пострадала, но племенникът, който работи в застрахователна компания, имал полица и с парите от нея, я потегнали.

Наблизо, на главната улица, върху покрива на 3-етажна къща в груб строеж, вдигат трибагреник. Собственикът е на покрива и оттам в кратце споделя, че не е взел възстановителна помощ от държавата, нито даже еднократните 325 лв., давани като социална помощ веднага след бедствието, защото имал апартамент в града. Бутнал селската си къща и сега с материалите от нея и много бетон е вдигнал нова. Така постъпиха и други. На някои помогна със средства държавата. Други се справиха сами, защото въпреки обещанията на политици от различни цветове горчилката остана - едни взеха по много, а други, наистина пострадали - нищо, даже и след съдебни дела.

"Политиците си гледат изборите за хората малко ги е еня", отсичат местните, които повече се вълнуват от предстоящия курбан и събора, а не от евровота.

"Единици са неремонтираните къщи, но те си бяха зле и преди земетръса", споделя кметът и разказва за жена, която канила доброволци да поправят нейната наследствена къща, но после избрала да се подслони в предоставен й от фирма фургон. Неколцина предпочели сглобяеми къщи. Още на есента след труса семейството пенсионери Войнови се нанесоха в такава, след като срутиха 3-етажния си дом, нацепен неспасяемо след труса. Най-честата гледка обаче са опасаните с бетонови колони домове.

Всичките тия хора са стояли на грижата на кмета. Сергиев гледа вече спокойно частните обекти, но с напрежение следи последните довършителни работи в парка с очертани алеи и подравнена морава. С гордост показва войнишкия паметник от черен гранит на входа му, който бил един от първите в страната и сега с приятно околно оформление от ярки цветя. Срещу него е друга плоча на загинали преди години при злополука в рудника миньори. И си остава успокоението, че земетръсът поне не взе човешки жертви. Сигурно за това в деня на силния трус се прави курбан - два дни преди традиционния селски събор на 24 май. Обединени в местно сдружение с името на селото, и на втората година след земетръса хората събират пари, за да се купят няколко агнета и с тях да се направи чорба. За благословението са пратили покана до патриарха, но са сигурни, че имат посредничеството пред Бога на младия свещеник Людмил Колев. Колко дълго местните ще изтърпят храмът им с име "Рождество Христово" да остане изтърбушен, предстои да се види. Част от тях приемат труса като глашатай, предизвестяващ Божия гняв. "То става предварително, та да можем от страх да станем по-добри и да отклоним от себе си наказанието, както ни е поучил още св. Йоан Златоуст", припомня отецът. Сега за молитва местните се събират в другата черква "Св. св. Петър и Павел", която е на 2 км, но и тази ще стане. "Дългата процедура по съгласуване на проекти и сметки в държавните институции почти е извървян и се налага майко настойчивост", убеден е кметът, който няма да си я спести.

"Хората са постегнали материалното, но дали в душите им не са останали незамазани пукнатини, защото и когато ни споходят злини, не се сещаме да се покайваме", се пита свещеникът.

Животът в Дивотино продължава и след преживените 5,8 по Рихтер. Материалното е спасено. Остава, наред с грижата за телесното здраве, и тази за душевното спасение. Кой знае дали по Божия промисъл догодина по това време и храмът няма да е възкресен.

Източник: blitz.bg