Честито! Перник отново има президент

Честито!  България отново има президент, свързан с Перник.  Е, засега това е само на филм и много преди престоящите през есента действителни президентски избори .  В последния епизод от третия сезон на сериала „Стъклен  дом” героят на актьора от трупата на пернишкия театър Веселин Мезеклиев – Виктор Сарафов спечели. Кметът от “Стъклен дом” обаче не подражава на Бойко Борисов, уточнява в своя публикация "24 часа":

Приветливо лице, топла усмивка, искрящи очи, които излъчват добронамереност - това е на живо актьорът Веселин Мезеклиев. Ако гледате обаче „Стъклен дом”, трудно ще допуснете, че студеният, високомерен, алчен и свръхамбициозен кмет Виктор Сарафов може да има и друг образ. Защото Мезеклиев играе точно кмета.

Преобразяването му в ролята е пълно. Как го прави? С това си изкарвам хляба, скромно казва актьорът, който има зад гърба си десетки роли, но става популярен в цяла България точно като кмета от хитовия сериал.

До декември обаче не подозирал и за славата, която го очаква, макар филмът вече да бе изстрелял в орбита много звезди.

Един ден му се обаждат от кастинг агенцията на СИА и го питат дали е свободен в неделя. След това звънят с въпроса дали е свободен за по-дълго време. И накрая уточнили: “Ела в неделя, пращаме ти текста”.

Прочел текста, но не открил нищо от това, за което говорили, и се обадил да пита за кой герой става дума. Отсреща чул :"О, не ти ли казахме, ти си кметът на София."

По това време политиката е в периферията на сериала, тук-таме се чува за някакъв кмет и депутати, но не присъстват като образи.

Мезеклиев не познавал сценария и нямал опорни точки за героя си. Затова заложил на опита си. "20 години се нагледахме на политици, които изглеждат прикрити и непроницаеми, и затова и аз водих такава линия в началото", признава "кметът". Във филма сценаристите развиват повече отношенията между него и съпругата му Елена, а не толкова политическата линия на героя. Много ми се искаше да го видим къде е добър като политик, да видим доказателства за работата му, къде има съперник, в коя полоса на политиката работи, споделя актьорът, който има зад гърба си и дълъг опит като преподавател в НБУ и НАТФИЗ.

Не са искали от него да подражава на реален политик, а той пък никога не е виждал Бойко Борисов на живо. Така Сарафов разочарова всички, които си мислят, че е екранният образ на премиера от времето, когато беше столичен кмет.

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна, важното било да е свръхамбициозен политик, който не прави компромиси в името на целта, която преследва. Той е лидер на партия и употребява около себе си всички хора. Така накратко описва героя си Мезеклиев. И пояснява, че във филма от първия момент другите герои го охарактеризират. "Има такъв драматургичен момент - ти трябва да го потвърдиш или да го отречеш. Аз трябваше да доказвам това, което говорят за мен - че съм помияр, подлец, жесток, хладен, че съм напрегнат", издава тайни от кухнята актьорът.

Понякога чете форумите в страницата на сериала, там Сарафов е единственият герой, който има абсолютно отрицателен рейтинг. Обяснява си, че на образа се прикачва отношението на хората към политиците изобщо.

Това е първият му досег с реалната политика, иначе познава няколко политици, намира ги за обикновени хора, но като че ли нещо наистина се променя у тях с времето.

Кухнята на властта му е чужда, но това не му пречи да я играе съвсем реалистично. Никога не е влизал в тези среди, не е членувал в никаква партия, макар наскоро да тръгнал слух, че лично е говорил с Бойко Борисов да даде пари за ремонта на изгорялата зала на пернишкия театър.

Мезеклиев играе там в "Главанаци" и съвсем сериозно се шегува, че в тези избори Перник пак ще си има своя кандидат-президент.

В рода му обаче има обществено значими фигури - той е наследник на Захари Стоянов. Дядото на майка му и бащата на Захари Стоянов са първи братовчеди, родени в Медвен.

Той е от Бургас, но семейството му идва в София, когато е на 12 г. Дълго време играл баскетбол в "Левски" и изобщо не си помислял да става артист. За това е задължен на учителката си по литература, която му давала да чете стихотворенията в час. Не бил добър по литература, но заради изразителното декламиране тя винаги му пускала някакви бонуси. Учил в 8-а гимназия, която била на "Шишман" и често ходели във ВИТИЗ да гледат постановки. Веднъж проф. Божидар Матанов от академията дошъл в гимназията да постави спектакъл за Левски, на Веско му дали ролята на самия Апостол. Професорът му казал, че има талант и може да влезе в академията. Това му "посадило" криле, естествено, родителите му не го спрели, но го посъветвали за всеки случай да кандидатства и математика. Приели го математика, във ВИТИЗ влязъл след казармата. Като завършил, го пратили по разпределение в Пловдив.

После играл в "Сълза и смях", в театър "София", в Младежкиятеатър, в края на 90-те имал авангардна трупа, основател е на театралния департамент в НБУ, сега преподава там в кинодепартамента актьорско майсторство, асистент е на проф. Красимир Спасов в НАТФИЗ.

В размирната 1989 г. били на върха с представлението "Дзън" в "Сълза и смях". Преди първите избори го играли в един студентски град в Италия и там младежите ги носили на ръце заради таланта им. Тогава си мислели, че имат шанс и ще успеят, но действителността много бързо ги върнала назад.

Според него с годините се играят все повече пиеси, които са шарени, по-лесни, повече забавляват. Има късмета, че може да избира какво да играе, сега е на свободна практика, но не му се е налагало да нагазва в компромиса на пошлостта.

Случвало му се е обаче да изпитва срам в театралната зала, като слуша актриса с монолог от анално-вагинален характер, асалонът пълен с пубери, които се кикотят с удоволствие. "Разбирам, че някакъв директор се опитва да продаде повече билети, за да оцелее театърът, но защо тези деца трябва да гледат това - нито артистката става по-добра, нито децата имат среща с изкуството", възмущава се актьорът.

Радва се на успеха на сериалите ни най-малкото защото в тях се говори на български и отразяват нашите проблеми.

В провинциалните театри има страхотни колеги те заслужават всички награди затова, че са оцелели и са останали там въпреки парите, въпреки пошлия вкус, въпреки невниманието, убеден е Мезеклиев.

“Кметшата” също е актриса. Съпругата му Даниела Йорданова е известна и като глас от дублажа. Тя е Малкълм, звучи и от сериалите.

Децата му са големи, дъщеря му е завършила културология, а синът му свири в в група за алтернативна музика "Вайпър фиш".

Има и няколко филма зад гърба си, но никога не е играл такава голяма роля като в "Стъклен дом". Забавно и ласкателно е да те разпознаят, няма какво да се прави човек на скромен, откровен е актьорът. Съседите му погледнали с друго око на него, като се появил в ролята на кмета.

Когато снимали изборния ден в едно училище, децата се провесили на прозорците и се развикали: "Кметът, кметът."

На едно кръстовище полицай му направил забележка: "Кмете, кметеее, не се говори в колата по телефона, макар и на червено."

В Ловеч малчуган го спрял на улицата: Г-н кмете, може ли да се снимам с вас, ще се обадя на мама." Сега Мезеклиев играе в ловешкия театър и наскоро имаше премиера в спектакъла "3,14". Той проследява съдбата на едно семейство чрез сблъсъка между три поколения - дете, което се връща от чужбина, бащата, който е в парламента. Мезеклиев естествено, играе депутата.

На моето поколение така се падна - да играем бащи, мръсни ченгета, политици, биологически не може да играем вече любовниците и синовете, прави си равносметка Мезеклиев.

От самото начало в сериала е знаел, че ще изкупи мола и ще надцака Ламбо. Надцакаха го сценаристите, скромен е кметът.

Мезеклиев не е неблагодарен на съдбата си, не се има за богат човек, но ако някога му се случи, ще знае какво е - поне виртуално го е постигнал и е изпитал тръпката да е богат, успял и един от най-влиятелните политици в държавата.