Болестите не си избират дали човек е беден или богат

С пари можеш да си купиш къща, но не и дом, часовник, но не и време, легло, но не и сън, книга, но не и знание, лекар, но не и здраве, положение, но не и уважение. С пари можеш да купиш кръв, но не и живот. Това е китайска поговорка. Вярно е, че финикийските знаци са жизнено важни за човешкото оцеляване. Но дори и те не могат да помогнат на нечия глупост. Сред хората, разполагащи с финансови възможности, но и с ум и възпитание, винаги се открояват ясно онези, чиито пари току-що са попаднали в джоба им. Те като че ли носят невидим за простото око етикет: "Вижте ме, имам пари". Но не е толкова страшно или пък лошо да се събудиш богат. Въпросът е знаеш ли точно какво да правиш с това богатство. При повечето отговорът е: "твърдо нье"! Само погледнете усмивките по лицата на хора, спечелили от лотарии и какви ли още не игри на късмета. Всички споделят желания за отдих и развлечения. Но никой не казва, че ще инвестира в собствено начинание, или пък че ще подпомогне някоя кауза, близка да сърцето му. По света има безброй личности, издигнали се от блатото на бедността до върха. И точно те са успели да не се превърнат в роби на парите. Вълнуват се от теми, свързани със световната наука, или пък с проблеми, засягащи хомо сапиенс в глобален мащаб. А не толкова от онези външни признаци, които свидетелстват за неотразим начин на живот. А и не се стремят на всяка цена да покажат, че имат повече от другите, камо ли да карат с поведението си някой да се почувства по-малко човек. Масата счита, че наличието на неограничен финансов ресурс те "имунизира" срещу лошите болести. Щом имаш пари, значи няма как да имаш здравословни проблеми. Това хем е така, хем не точно. Платежоспособните хора имат достъп до по-добра диагностика, лечебни препарати и на практика могат да си позволят световната медицина. Но това не носи гаранция за 100 % успеваемост на лечебния процес. Хубаво е да се запомни едно: болестите не избират между бедни и богати. Те са едни за всички! И все пак: "Причината за всяка грижа е някакво лошо действие. Лошотията се дължи на твоите действия, а не на съдбата ти". Поне така мисли Мъдрецът-поет от Балх Джалал ад-Дин Руми. Въпросът е дали някой би се осмелил да върне лентата на живота назад, за да разбере къде е сбъркал, в какво и как. Може ли да поправи грешката си? Хубаво от време на време човек да спре за малко и да направи равносметка на събитията. Анализът ще му даде множество отговори, които са оставали скрити във времето. Някога нашите прадеди са ги търсели в появата на природни явления, като Жътварската луна например. Преди няколко дни имаше слънчево затъмнение, което е последното за годината. По-интересното е, че то съвпада с по-горе споменатото явление - пълнолуние, падащо се най-близо до есенното равноденствие. При него луната няколко дни подред изгрява по-рано от обикновено. Следващото подобно съвпадение ще може да се наблюдава едва през 2024 г.

1. Въпрос
Каква е причината за заболяването витилиго?

Проучва се Helicobacter Pylori за възможен причинител

Витилиго е заболяване, засягащо около 1-2% от хората. То би могло да бъде определено като "рядко явление", но напоследък се среща доста често. Хроничното кожно заболяване е обект на проучвания от години. До този момент се счита, че причините за появата му се крият не само във външни фактори, но и в генетични, хормонални и автоимунни състояния. Клиниката протича чрез поява на светли петна по кожата, наподобяващи географска карта. Имунната система мощно атакува меланоцитите в кожата, като по този начин възпрепятства тяхната функция или ги убива. По този начин меланинът (кожен пигмент) изчезва. Думата, идваща от латински, се превежда "да причиниш петно". Подобно състояние се наблюдавало и при животинския вид. Симптоматиката на заболяването е описана в Библията, както и в древни китайски и гръцки текстове. Налични солидно количество теории за заболяването. Първата е така нареченият оксидантен стрес - натрупване на хидроген пероксид в кожата повече от нормално. Това е естествен биологичен процес, при който ензим на име каталаза разгражда хидроген пероксида в кожата до вода и кислород. Така се обуславя и другата теория, че витилигото е автоимунният отговор на тялото към въпросния оксидантен стрес. Не бива да се пропуска, че и патогенните микроорганизми, населяващи кожата, произвеждат хидроген пероксид, което значително повишава възможността имунната система да започне атака срещу пигментните клетки. Така се стига и до съмнението в каква степен потисната такава има роля в заболяването. Наличието на компрометирана защита в организма винаги е равна на болест. Разбира се, няма как да бъдат подминати и външните фактори, включващи стрес, слънце, наранявания, химически въздействия. Доказано е, че силните психически и емоционални травми при някои хора са в състояние да отключат заболяването. Що се касае до слънчевите бани, те понякога са напълно противопоказни при това състояние поради факта, че кожата, поразена от витилиго, е лишена от собствената си защита срещу ултравиолетовите лъчи. Съприкосновението с някои химикали също може да допринесе за развитието на витилиго. Дискомфортът, който причинява този проблем от козметична гледна точка, кара учените да задълбочат изследванията си.

През 2014 г. група специалисти се фокусират върху инфекцията от бактерия Helicobacter Pylori и витилигото. Знае се, че патогенът обичайно поразява стомашната, ендокринната, хематологичната, съдовата, дихателната и имунната системи. Но е замесен и в редица кожни състояния, включващи хронична уртикария, алопеция ареата, псориазис, системен лупус еритематозис. В изследването участват 79 души с витилиго, изследвани за H. Pylori IgG. Резултатите сочат значително по-високи нива на Н. Pylori позитивност в серума на групата с витилиго. Поради тази причина и проучванията в тази посока продължават. Не малко пъти се споменава, че зад всяко болестно състояние стои конкретна причина. Но когато говорим за кожни заболявания, много рядко се задълбочаваме в същината на проблема. Макар простата логика да показва, че след като за редица болести в организма са отговорни инфекциозни патогенни микроорганизми, то и за тези по кожата също има виновник. Откриването на причинителя и елиминирането на възпалението е основата, от която се тръгва, най-вече при хронични кожни състояния. Простият пример е едно на пръв поглед досадно акне. Защо то рецидивира? Просто защото същинската причина не е отстранена. Същото важи и за всяко друго болестно състояние. Доказателство за горното е клиничен случай, диагностициран във времето с редица здравословни проблеми. Всъщност се започва с доказана хранителна "алергия" и се стига до витилиго.

Лечението се състои главно в строг хранителен режим, елиминиращ алергените от менюто и довеждащ в един момент до проблеми с храносмилателната система, изразяващи се в силни болки при прием на храна и течности. След дълго лутане и срещи с около 12 специалисти се оказва, че лицето "Х" е домакин на прекалено много нежелани "гости". След като се намира причината за възпалителната реакция към храните, лечението се насочва към изцелението на стомашно-чревната система. За целта се използват редица противовъзпалителни комбинации. Като се започне от "анатемосаните" антибиотици и се стигне до билките и храните с лечебни свойства. Елиминирането на болестотворните организми и храносмилателния дистрес в конкретния случай води до 50% възстановяване на кожната пигментация. Естествено, продължителността на лечението няма да се коментира, за да не се стряскат и обезнадеждават хората. Като тук ще допълним, че сред последните терапии, насочени към витилигото, учените се спират върху препарат, обикновено използващ се за лечение на умерена до тежка форма на ревматоиден артрит (хронично възпалително заболяване, засягащо лигавицата на ставите). Защо ли им е да използват такова чудо!? И все пак: "Чудесата могат да се случат едва след като се освободиш от идеята за "невъзможното" и си позволиш да почувстваш магията на познанието" - Уейн Дайър.

Източник: standartnews.com