Благодарение на "Пътнически превози" перничани пътуваха като в индийски автобус

Снощи перничани пътуваха натъпкани в автобус №17. Часът на тръгване беше 21.40, а превозното средство беше само с 13 седящи места и близо трийсетина пътници.

Жена с 2-3 торби в ръце се чудеше къде да се завре и как да се завърти, та да се сместят всички. Черешката на „тортата”, сервирана на перничани в жегата от фирмата-превозвач „Пътнически превози”, бе задухът, който мореше допълнително пътниците в малкото пространство.

Кой реши, че в този час трябва да се изпрати бус, а не автобус, каквото е изискването на транспортната схема, която преди време шефът на „Пътнически превози” Васил Васев обжалва в съда и недоволен води един куп дела? Кой реши, противно на всякакви разпоредби, че в малкия бус трябва да возят един върху друг едно чудо хора?

На всичкото отгоре имаше авария при тролеите и онези, които щяха да се качат в бавните мотриси, се натъпкаха като сардели в малкия бус. Мини-возилото обираше пътниците по спирките и здраво натоварено, скърцаше зловещо на завоите. Стъпалото му за качване /съобразено с нуждите на хора с увреждания и майки с малки деца/ бе много ниско до платното и претоварено от народ то ужасно стържеше по асфалта. Когато пък трябваше да премине „легнал полицай”, се чуваше протяжната симфония на стържещ метал, който чегърташе и без това изпилените нерви на возещите се. “Безобразие! Това на нищо не прилича! Как може?! Ние втора ръка хора ли сме, та така се подиграват с нас!”- това бяха само част от репликите, които пътниците процеждаха през зъби. Думите им се стопиха в жегата и баш шефът на фирмата-превозвач, който не трябва да позволява подобно отношение към перничани, няма да ги чуе.

Шофьорът на претъпкания бус, който се оказа ветеран в бранша, не обръщаше внимание на острите реплики на пътниците и дружески разговаряше с човека, седнал до него, разказвайки на всеослушание, че той и друг негов колега карат най-раздрънканите автобуси във фирмата, нищо, че са най-стари.

Източник: perniktoday.net