Барберите живеят по 120 години благодарение на аргановото масло

Мароко е страната на залязващото слънце, като след всеки залез идва изгрев. И на изгрев слънце тръгнах от Маракеш към безкрайните червени пустини на барберите.

На път за град Агадир се отбих в едно малко селце - Аидуиниб. Спрях да си купя вода и се сблъсках с изключително доброжелателните хора в селото, които ме напоиха с вода и прекрасен марокански чай, без да ми вземат пари. Направи ми впечатление, че всички са много цветни. Помислих, че е характерна черта само за това забравено от Бога селце. Но се оказа, че съм сгрешила. Облечена в ярко жълта риза и не толкова ярък бежов панталон, но с цветен шал на пеперуди, местните ме взеха явно за своя. Продавачът на чай, който ме почерпи, на драго сърце ми обясни, че аз съм Слънцето! Затова всички така ми се радват и ме наобикалят. Нищо не разбрах, защото не ми беше казано повече...

Продължих маршрута си към големия и красив марокански град Уарзазат, което в превод от берберски означава "градът на спокойните хора". Той е изцяло населен от бербери, тук-таме се срещат и туареги. В Урзазат ме посрещна изключително красив берберин с ярко сини очи, със странното име Ат-Тейб Ал-Мискин, което

в превод означава "добрякът нещастник"

Явно и при берберите и туарегите добрите хора са винаги нещастни. Синеокият мургав красавец ми разказа доста за племето си. Берберите населяват Северозападна Африка, общият им брой е около 42 млн., като само в Мароко са над 22 млн., а в Алжир - още 14.5 млн. души. Наричат ги още "имазиген", което се превежда като "свободни хора". Берберите не са араби и ревностно пазят националната си идентичност през вековете. В традициите им се крият много мистерии. Макар че на Запад е разпространен стереотипът за берберите като номади, повечето всъщност са земеделци, живеещи в планините, сравнително близо до средиземноморския бряг, или пък обитатели на оазиси. Повечето са мюсюлмани сунити.

Жените обаче никога не покриват лицата си

Напротив, обличат се цветно и модерно.
В Страната на залязващото слънце е прието новоначинанията да се правят именно по залез - за да може, като се събудиш сутринта, всичко да ти е наново в живота. Интересна философия, на която се доверих. Поехме към берберския оазис "Финт" с "бъги", някакво широкогумено джипче, което се движело безпрепятствено из пустинята, където няма пътища. Тръгнахме от Уарзазат. Пътят скоро свърши и се предвижвахме по камънаците на пустинята. Пътувахме близо час. През това време се стъмни и нямаше как да видя къде ме карат и какво ме заобикаля. Единственото, което ми беше на ума - бе урокът по история от синеокия берберин Ат-Тейб Ал-Мискин, който говореше перфектен английски, френски, испански и арабски. И така пристигнах в планината, осветена от факли и огньове. Това бе берберският "Финт", което в превод означава "скрит, невидим". Нито през нощта, нито през деня оазисът се вижда, тъй като палатките са изградени между червено-кафеникавите камъни и са в същия цвят, а огромните клони на палмите напълно прикриват селището. Посрещнаха ме изключително топли, добронамерени и гостоприемни хора, които ми бяха спретнали невероятна софра под акомпанимента на берберска музика. Казаха ми, че ще спя в палатка, като тях. С малко недоверие попитах главния берберски шеф Азиз дьол Оазис /Азиз от Оазиса, така го наричаха/, има ли защо да се боя от змии и скорпиони... Предизвиках спонтанен смях у многочленното семейство. Азиз ми каза, че

змиите и скорпионите хапят само тези, които го заслужават

Ако съвестта ми е чиста, никога няма да припарят до мен. С чиста съвест влязох в палатката и се смаях! Толкова подредено, уютно и чисто местенце - сякаш попаднах в приказка. Петзвездна берберска палатка с комплимент - купа с манго, фурми и плодове от кактус. Най-много ми хареса леглото, което бе направено от глина, твърдо и застлано с матрак. Гръбнакът ми се възроди! След като се настаних в уютната палатка, излязох на чист въздух да хапна на берберската трапеза и да си поговоря с тези интересни хора. Бързо се сприятелихме, предвид, че нямахме езикова бариера, което много ги предразположи. Първото нещо, което ми направи впечатление, бе нашата буква "Ж", изписана печатно. Тя фигурираше по стените и бе закачена на палатките. Попитах ги, какъв е този символ. Най-младият и доста шарен берберин Аюб ми обясни, че това е буквата "зед" и означава свобода на берберите - "азел маминкантингит". "Свободата е главното качество на всеки човек, и

ако загуби свободата си, значи душата му е мъртва

допълни берберинът с оранжева чалма. Всъщност всичко от семейството бяха облечени в изключително ярки дрехи. Преобладаващ цвят бе синьото.
Поканиха ме в кухнята, което за мен бе голяма чест. Берберите не канят всекиго там. В кухнята щъкаха много деца, девойки, младежи, с една дума - доста народ. Красиви, слаби с правилни европейски черти и светло кафяв цвят на кожата. Майката се казваше Мелила. Покани ме да печем заедно хляб. Това било голяма привилегия. До ден-днешен берберите пекат хляба си на жар, в глинени пещи. Казват, че затова стомахът никога не ги боли. Просто жарта е вечна и както тя тлее безкрай, така здравето им не гасне. Мелила и Али имат 8 деца. Той е на 66, а тя - около 60-те - не се знае точно, тъй като не помни рождената си дата. Били са 18 деца, как да запомниш на всички рождения ден? Семейството й няма часовник, телевизор или компютър с интернет. За тях е важно след залеза да видят и изгрева.
Младата и красива Надя, дъщерята на Али и Мелила е на 30 г., засега няма намерение да се омъжва. Сподели ми, че иска да се изучи, да знае много езици и да направи така, че хората по света да разберат за народа й. Казах й: "Все пак си на 30, добре да родиш деца, докато си млада". Надя искрено се засмя, после и сестрите й. "При нас жените раждат до 65 г.! Имам време", успокои ме Надя. Как така до 65, това е невъзможно?! Берберката ми довери тайната - фурми за закуска, сок от нар по няколко пъти на ден, плодове от кактус и камилско мляко удължавали живота на яйчниците. Така майки и дъщери раждат и отглеждат децата си заедно, без да се притесняват. "Главното е сме щастливи и весели, останалото е Божа работа", допълва Надя. Все пак прабаба им е още жива и е на 120 години... Попитах - каква е тайната на дълголетието им? Азиз, който е бъбривец ми каза, че берберите не са много разговорчиви. Повече слушат и по-малко говорят. Следват древна поговорка, за която не се знае дали е арабска или берберска:

Когато произнасяте думи, те царуват над вас

Когато ги задържате, вие сте техният цар". Азиз ми сподели, че е станал толкова бъбрив заради чужденците, които ужасно много дърдорели. Иначе берберите повече слушат, по-малко говорят - важното е да се смеят! Смехът е състояние на добрия дух. Колкото повече човек се усмихва, толкова повече сили му дават добрите джинове. "Смехът отблъсква лошите джинове и удължават живота. А жените прави по-красиви и млади", сподели ми берберинът, докато вече седяхме на богата софра.
Любимата гозба на местните е "тааджин" - агнешко с бадеми, фурми и сини сливи със сос, поднесено в глинен съд, както и типичният за региона кус-кус. Докато Надя сервираше, двамата братя Мустафа и Аюб свиреха на тарамбуките и пееха на берберски. Оазисът оживя под звездите. Нощта бе много студена. Това е пустиня. През деня е горещо, но през нощта студът не прощава. Момчетата запалиха огън и пееха... Мустафа е на 28 г., през деня е монтьор на коли в града, а вечер пее и свири за такива, любопитни, като мен. Аюб е на 25, по професия бояджия. Докато тарамбуката кънтеше в монотонен ритъм, берберите ми разказаха следното. Господ е направил светът цветен. Затова не трябва да му се противопоставяме, а трябва да следваме природните канони. Щом един папагал може да е облечен в цветно и да живее дълго, защо човекът да не може? Главно правило за берберите е - да се обличат колкото се може по-шарено. Синьото е техният основен цвят, защото е цветът на небето, където рано или късно всеки ще отиде. Освен това вярват, че отблъсква болестите и лошата енергия Оранжевото също е задължително. То символизира огъня, който дава топлина и светлина и изгаря лошата енергия. Съчетанието оранжево или жълто със синьо е символът на живота. Цикламеното също присъства при жените.

Черният цвят пък е табу

За берберите носи мрак. Сега си обясних, защо онзи берберин, който ме гости с чай в малкото селце, каза, че съм Слънце, защото бях облечена в ярко жълта риза! Не ми се вярваше обаче, че местните живеят до 120 г. само заради сините дрехи. Успях да изкопча от старите бербери тайната им. Всяка сутрин берберите закусват фурми, които са дар от природата и им растат буквално над главите им. Али, съпругът на Мелила, ми обясни и че всеки ден пият козе мляко и ядат козе сирене. Не са големи месоядци. Но, ако готвят мръвка, е предимно от козе или агнешко. Друга храна, пред което се прекланят, са маслините. Не страдат от стомашни заболявания, защото консумират само зехтин. Най-голямата им тайна обаче е арганът! Аргановото масло присъства във всичко и навсякъде. 13 капки от него всяка сутрин в чаша козе мляко са напълно достатъчни за да ще живеете 120 г. - ако са ви необходими, разбира се! С арганово масло берберките си мажат кожата и тя е опъната без бръчки

На него дължат и дългите си, здрави коси

С арганово масло лекуват над 72 симптома, за да не се превърнат в болести. То стимулира потентността у мъжете и подмладява жените.
Всичко това научих за една незабравима нощ, прекарана в скрития под палмите и между скалите оазис "Финт". Не помня кога съм заспала в уютната палатка. На сутринта, когато се събудих, излязох навън и ахнах... Бях в Рая! Аюб ми беше спретнал хубава берберска закуска с чай от мента и канела. А многобройното му семейство ме изпрати дружно, напълниха раницата ми с топъл хляб и фурми за из път. "И да разкажеш на света за нас", провикна се за довиждане красивият Аюб със синята роба и оранжевата чалма.

Източник: standartnews.com