Алкохолиците не разграждат докрай дадено вещество

Учени твърдят, че алкохолиците не разграждат докрай веществото THIQ, за разлика от обикновените пиячи.

Защо еднакво количество изпит алкохол въздейства по различен начин на хората? Има ли разлика между алкохолик и тежък пияч, който просто е много привързан към чашката? Науката отдавна е развенчала мита, че алкохолици стават хората със слаба воля и че отказването на пиенето въобще има нещо общо с волята. Множество изследвания показват, че всъщност става дума за различен начин, по който алкохолиците и болните хора разграждат поетия алкохол.

Пияницата живее, за да пие, а алкохоликът пие, за да живее. В тази шеговита сентенция може би има повече истина, отколкото мнозина искат да признаят. Всъщност алкохолиците наистина са хора, чийто мозък отчаяно иска още и още алкохол, за да ги запази живи. Става дума за различен начин, по който тялото им разгражда спиртните напитки, твърдят изследователи.

Едно от обясненията на медиците е, че докато при обикновените хора етиловият алкохол се разгражда и изхвърля сравнително бързо, при хората, предразположени към алкохолизъм, малка част от промеждутъчните продукти не се разлагат, а постъпват директно в мозъка. Става дума за веществото тетрахидроизохинолин (THIQ). Веднъж навлязло в мозъка, то не се разгражда и остава там задълго, като реагира на всеки следващ упойващ продукт, искайки още и още от него. Всъщност това вещество е

опиат, подобен на хероина

който предизвиква силна зависимост. Тъй като THIQ не се разгражда повече, на практика хората, зависими от алкохол, трябва да откажат пиенето тотално. Всяка малка чашка, попаднала в организма им, може да събуди чисто биохимично детерминирания стремеж да увеличиш количествата. Затова и отказването на пиенето е толкова трудно, а основното мото на сдружения като "Анонимни алкохолици" е "Пази се от първата чаша". Мнозина близки на алкохолици, не знаейки чисто химичната природа на проблема, ги упрекват в липса на воля или смятат, че ако не са пили в достатъчно дълъг период, могат отново да вдигат наздравици с по чаша на семейни празници. В действителност теорията е, че коварното вещество е завинаги спотаено в мозъка на пиещия и чака подходящ катализатор, за да се активира.

THIQ е било познато още от тридесетте години на миналия век, когато обаче на него са гледали основно като на силно болкоуспокояващо. Твърди се, че по време на Втората световна война с него са лекувани пациенти и без да искат, лекарите са ги превърнали завинаги в пристрастени алкохолици и наркомани. Малко по-късно с опити при гризачи е доказано, че дори мишките могат да развият вкус към водката, ако им се инжектира подобно вещество. Опити при маймуните също доказват, че веднъж вкарано в мозъка, това вещество не се разгражда и остава завинаги там. Всъщност американски лекари са правили и изследвания при аутопсии на хора - в мозъка на зависимите THIQ е бил постоянно присъствие. Естествено, за развитието на зависимост имат значение и други фактори. Някои смятат, че става дума и за гени, "отговорни" за пристрастяването, които при това не са един или два. От години учените правят опити да изолират наследствените фактори, които са носители на способността за пристрастяване. Факт е, че при деца на родители алкохолици

възможността да бъде развита зависимост е около и над 50%

Все повече изследователи застъпват становището, че в подобни случаи решаваща е не семейната среда, която тласка детето към зависимост, а онова, което носи в гените си. Естествено, дали ще се "закачи" за алкохола, зависи и от самото него, но предупреждението към деца на алкохолици е да избягват дори и първата чашка и да не се опитват да "тестват" волята си с двойна водка. Естествено, науката все още не е дала твърдо и категорично обяснение на този феномен, но от много години на зависимостта се гледа като на заболяване, а не на морален проблем, независимо от последиците, до които обикновено води.

Източник: standartnews.com