Алергии идват от слънцето

Кожата реагира по различен начин на слънчевата светлина и алергичните реакции провокирани от нея могат да бъдат в много широк спектър – от слънчева уртикария до фотодерматит, като фотоалергиите се разделят на две големи групи. В първата група са кожни обриви причинени от директно излагане на слънце, които изобщо не се проявяват ако липсват слънчеви лъчи. Във втората група промените по кожата са налични независимо от ултравиолетовите лъчи, но обривът се влошава когато пациентът се изложи на слънце.

Слънчевата алергия се познава по разположението на обрива. Провокираните от слънце кожни промени обхващат лицето (най-вече челото, бузите, брадата и ушните миди). Засяга се и деколтето, страничните повърхности на шията и тила, както и гърба на ръцете. Прави впечатление че обривът не засяга кожата, която е покрита от дрехи. Без промени са и горните клепачи, областите под брадичката и зад ушите, както и пространството между пръстите. Алергични обриви от слънце няма да видим и по стъпалата, гениталиите и вътрешните повърхности на мишниците.

Възможни са и изключения от това правило. Често УВ-А лъчите минават през тънките летни дрехи. Случва се и да се засегне само едната страна на лицето – например при пътуване с кола. Може обривът да е свързан с предварително нанесен върху кожата козметичен крем, парфюм или лекарствен продукт, който след това допълнително се провокира от слънчевите лъчи. В тези случаи кожните промени са разположени само в областта на нанесения продукт. Често този тип обриви образуват причудливи фигури по кожата на местата, където се е стекъл парфюмът.

Най-често срещаните фотоалергии са слънчевата уртикария и фотоалергичният контактен дерматит. Слънчевата(соларна) уртикария засяга възрастта между 10 и 70 години. Причинява се от широк спектър лъчи – между 290 и 800 нанометра. Понякога е свързана с конкретен фотоалерген, а в други случаи се провокира от лекарства, които водят до повишена фоточувствителност. 5,3% от световното население страда от този вид уртикария в някакъв момент от живота си. Поставянето на диагнозата е трудно. Обикновено уртиките се получават след кратко излагане на слънце и бързо изчезват, ако пациентът се прибере в къщи. Кожните обриви са съпътствани от силен сърбеж. При дълготрайна експозиция на слънчеви лъчи е възможна поява на световъртеж и главоболие. Соларната уртикария е два типа: тип 1 – срещу специфичен фотоалерген с ниско молекулно тегло (25-34 kDa) в областта на видимата светлина и тип 2 – срещу неспецифичен фотоалерген с високо молекулно тегло(25-1000kDa), който може да бъде провокиран от всяка дължина на вълната.

Напоследък се дискутира и трети различен тип на соларната уртикария. Това е уртикариалният обрив, който се получава вследствие на премахване на нежеланото окосмяване с лазер или интензивна пулсова светлина. Алергичният обрив се появява обикновено 6 до 72 часа след първата процедура. Виждат се множество силно сърбящи уртики, разположени около отворите на космения фоликул. Обривът е краткотраен и изчезва в рамките на една седмица. Има различни обяснения за този феномен. Най-разпространената хипотеза гласи, че се касае за свръхчувствителност само към една определена дължина на вълната, излъчвана от лазерната апаратура. Друга причина за обрива могат да бъдат неврогенни стимули или алергени, образувани от разрушения косъм.

Фотоалергичният дерматит се появява, когато върху кожата се нанася определен крем или лосион и след това се излиза на слънце. Част от съставките в нанесения продукт под въздействие на УВ-А лъчите се превръщат в фотоалергени. Най-често наблюдаваме фотоалергичен дерматит при апликация на нестероидни противовъзпалителни средства или парфюмирани козметични продукти. Клиничните симптоми са сходни с тези на обикновената екзема. Протичането на заболяването може да бъде остро или хронично. След преминаването на острия стадий на мястото остават хипо- или хиперпигментни петна. Фотоалергичният контактен дерматит се доказва чрез специфичен тест, наречен фотопач тест.

Безспорно най-особената форма на слънчевата алергия е т.н. полиморфна светлинна ерупция. Наименованието „полиморфен” означава че обривът е изглежда различно, при засегнатите пациенти. Може да се наблюдават червени петна, мехурчета, малки пъпчици или големи инфилтрирани плаки. Пациентите се оплакват от парене и сърбеж в засегнатите кожни участъци. Жените се разболяват 2-3 пъти повече отколкото мъжете. Заболяването започва в първите 30 години от живота. Кожните промени се появяват изведнъж в началото на ваканцията и изчезват когато пациентът се завърне в къщи. Обривите са симетрични, разположени по части от кожата, които обикновено са закрити през зимата (гръден кош, ръце, крака). Болестта се дължи на забавен тип свръхчувствителност към различни фотоантигени или на автоимунен отговор към фотопроменен антиген. Напоследък се приема, че за развитие на заболяването имат значение и генетичните фактори.

Има и слънчева алергия, която се дължи на дългогодишно „прекаляване” със слънцето. Такава кожна болест е хроничният актиничен дерматит. Нарича се още фотосензитивен дерматит или актиничен ретикулоид. Характеризира се с екземни промени в областите, които най-често са изложени на слънце – лице, деколте, ръце. Засяга пациентите над 60 годишна възраст, като съотношението мъже към жени е 6 : 1. Пациентите често имат алергия към растения от рода сложноцветни и към парфюми. Смята се, че хроничният актиничен дерматит се дължи на променена реактивност към УВ-А и УВ-Б лъчите.

Виновник за фотоалергията могат да бъдат и различни лекарства. Обривите се провокират от комбинацията от лекарства(приети системно или приложени локално върху кожата) и УВ-А лъчи или лъчи от видимия спектър. Реакциите са два вида - фототоксични и фотоалергични. Фототоксичните реакции са по-чести, настъпват бързо – за минути до часове и бързо преминават. Приличат на изгаряне на кожата, като нерядко се върху зачервената кожа се появяват и мехури. Фотоалергичните реакции се наблюдават доста по-рядко, появяват се бавно – в рамките на 24 до 72 часа и също отзвучават много бавно. По кожата се развиват екземни промени, придружени от силен сърбеж. Фотоалергичните реакции могат да се разпространят и в области извън изложените на слънце. Чести причинители на фотоалергични реакции са нестероидните противовъзпалителни средства, сулфанилурейните и фенотиазиновите препарати.

Лечението на слънчевите алергии е трудно. Налага се стриктно избягване на слънчевите лъчи – чрез подходящи дрехи, шапки и фотозащитни продукти. Локални кортикостероиди се използват за успокояване на възпалителните промени. При тежки случаи се прилагат неседиращи антихистамини и системни кортикостероиди. При липса на терапевтичен ефект се използват алтернативни методи – метотрексат, резохин, азатиоприн, циклоспорин А.

Източник: 24chasa.bg