В памет на Георги Русев: откъс от книгата му "Мечтата ми"

 
Как станахме бояндановци?
 
През 1977 почина Генчо Димитров. Ала той и да не беше починал, преди това си беше подал оставката. Трябваше да предложим друг директор.
 
Тук искам да се отклоня.
 
Защо Генчо Димитов си беше подал оставката?
 
През 1976г. беше починал и големия български режисьор Боян Дановски. Ръководството но гродо повика директора Генчо Димитров и мене. Аз пък бях съюзен председател.
 
Повика ни: „Обадиха ни се от ЦК и ни казаха театърът в Перник да вземе името на Боян Дановски”. Отговорихме им: „Ще питаме театралите.”
 
В този момент Генчо Димитров посърна, лицето му се смъкна.
 
Защо?
 
Аз знаех и ми стана неудобно. Генчо Димитров беше директор от две години. Когато той дойде в началото, призна ми като на съюзен председател:” Аз дойдох в Пернишкия театър, защото зная, че ще се чества годишнината му. Зная, че по този повод театърът ще получи име може би на моя баща Петър Димитров. Аз съм дошъл за директор тук, за да уважа името на моя баща. Мисля, че ти ще ме подкрепиш.”
 
Ето каква била работата! Всъщност в това нямаше нищо лошо – един син да воюва за името на своя баща, за големия български актьор Петър Димитров! Не всеки син би постъпил така. Кой днес би дал години от живота си в полза на своите родители?
 
Така че стоенето на Генчо Димитров в Перник изведнъж се обезсмисли. Защо да стои повече тук? Това, което се каза, беше достатъчно да съкруши този не съвсем млад човек, директора ни Генчо Димитров.
 
Ала тук имаше и още нещо. Не защото е пикантно. Тези неща един ден обществото трябва да научи. Но не от позиция на клюката, разбира се.
 
Аз останах с впечатление, че ръководството на града не е било убедено, че театърът в Перник трябва да получи името на Боян Дановски. То е искало от театръра едно отрицание, за да съвпадни неговото мнение с нашето, без то само да го изразява „горе”.
 
През 1949 г. или 50 г. Боян Дановски е трябвало да води първата българска театрална делегация за СССР. Само че на софийското летище милицията го е смъкнала от самолета и го е арестувала. В тези години се е водило следствието срещу него.
 
Какво още бях научил в този момент за Боян Дановски? По време на войната режисьорът е живял в Кайро. Бил е спускан от англичаните с парашут в Албания. От съветския съюз са го изгонили като троцкист. Бил е преводач на баба Парашкева (майката на Георги Димитров), когато е течал процесът му през 1933г.
 
Отрицателният отговор е бил предаден, защото акцията за името на Боян Дановски беше спряна. След два месеца обаче отново всичко се възстанови: Пернишкият театър се наименова Боян Дановски!
 
Боян Дановски имаше противоречиво име в България. След като бил издирван веднага след 9 септември 1944г. по българското радио (тогава директор е бил писателят Орлин Василев), той се е завърнал в страната. Призивът му бил недвусмислен: „Бояне, връщай се в България! Където и да си!” И той се е върнал. Изглежда оттогава е връзката на О.Василев с Б. Дановски.
 
Изключително ерудиран, учил из Европа, живял къде ли не по света, Боян Дановски носеше нещо авангардно в себе си, както и в своето творчество. Неведнъж беше обвиняван във формализъм. Но известно време пък беше и директор на Народния театър! Студентите му във ВИТИЗ го обичаха, обичаха го и актьорите, с които беше работил в Народния театър, и в Сатиричния, и на други места, какъвто беше случаят и с Пернишкия театър, когато постави „Деветата вълна” на Вапцаров.
Когато научила за „пернишкото решение”, Весела Дановска, съпруга на Боян Дановски, се засегнала. Тя искала Сатиричният театър да носи неговото име. И отишла там.
В Сатиричния театър уверили Весела Дановска, че този е театърът, който ще носи името на Боян Дановски.
Генчо Димитров разбра, че стоенето му в Пернишкия театър е безсмислено. Беше въпрос на време да го напесне. Аз, като председател на съюзния комитет, даже бях поел някои от директорските му функции в театъра.
През 1976 г. случайно срещнах на улицата писателя Георги Данаилов. Познавах се с него от филма му „Деца играят навън”. Попитах го дали има нова пиеса. Отговори ми, че пиеса е дал в театър „Сълза и смях” и били започнали репетициите – „ Краят остава за вас”. Прочетох я. Много ми хареса. Георги Данаилов е майстор на диалога.
Кой обаче да я постави?
Вили Цанков, разбира се.
Все още директор беше Тенчо Димитров. Успях да го убедя  да покани Вили Цанков за пиесата на Георги Данаирлов. Генчо Димитров беше с добро чувство за хумор. Когато Вили Цанков щеше да пристигне в Перник, той ме попита: „Е кажи, как ще го посрещнете? С градската музика ли?”
Спектакълът на „Края остава за вас” стана добър.
За зла участ през лятото на 1977 г. Генчо Димитров почина.
 
А ДАЛИ НЕ Е УМЕСТНО ДА СЕ ПОМИСЛИ ПЕРНИШКИЯТ ТЕАТЪР  ДА ПРИЕМЕ ИМЕТО НА ГОЛЕМИЯ ГЕОРГИ РУСЕВ? ИЛИ ПОНЕ СЛЕД РЕМОНТА ТЕАТРАЛНАТА ЗАЛА В ДВОРЕЦА НА КУЛТУРАТА В ПЕРНИК ДА БЪДЕ НАРЕЧЕНА НА ИМЕТО НА ВЕЛИКИЯ ГЕОРГИ РУСЕВ!