Сирни заговезни

Сирни заговезни е обичай разпространен в цяла България. Наричан е с различни имена - Сирници, Сирни поклади, Сщрница, Рия, Запоставане, Прошка, Неделя сиропустна и други. Празникът е подвижен и се отбелязва в неделята, 7 седмици преди Великден и една седмица след месни заговезни. През 2013 година съвпада с 17 март.

Сирни заговезни поставя началото на най-големия пост през година /великият пост/, с него се свързват и кукерските игри и не на последно място прошката.

В българската народна традиция празника обозначава границата между зимата и пролетта - възраждащата се природа.

Сутринта на сирни заговезни се запалват огньове на най-високото място в селото или на мегдана. Вярва се, че докъдето стига светлината на огъня, дотам ще има плодородие. Запалва се слама и се прескача за здраве. Палят се и се въртят ойлалия (запалено каче с катран), оратници (дърво, разцепено, на което има слама-която се пали) и оруглици ( намазани с катран кош), децата и младежите извършват ритуално очистване на нивите, да донесат голям берекет.
На този ден, влюбените момци хвърлят в двора на любимата "чавги" - запалени стрели от дрян, което представлява любовно обяснение. От този ден нататък любовните обяснения и сватбите са забранени до Великден.

На празникът се иска прошка. По традиция по-младите посещават домовете на по-възрастни роднини и близки и искат прошка. Целуват ръка на родителите си и изричат "прощавай, мале, тате..." , а те отговарят "просто да ти е! Господ да прощава". В християнският смисъл да простиш е да повярваш в прошката от кръста на голгота, да изпълниш сърцето си с любов и мир, за да посрещнеш възкръсналия Христос /Великден/. Но дори и в чисто човешко разбиране прошката е символ на благородство и дълбок
вътрешен мир. 

Източник: fb