Пернишки поет е представен с три стихотворения в книга

Представиха пернишкият поет Владимир Виденов в новото уникално издание „Антология на българската поезия – ХХІ век” с три стихотворения.

Солидният том е дело на ИК „Световете“ и на Асоциацията на софийските писатели. На 484 страници са включени 258 поети с по няколко стихотворения, биографична бележка и снимка. Подборката е дело на самите автори или на техните наследници.

Владимир Виденов е автор на книгите „Предговор към светлината” (1989) и „Паметта на пясъка” (2005) и “В дирене на еднорога” . Основател и управител е на издателство „Виденов и син”.

Първите страници на Антологията ни повеждат в богатството от лиро-философски дилеми на Валери Петров и Блага Димитрова, през сатиричните проникновения на Радой Ралин (непубликувани емиграми), както и до последните поетически видения на вече обитаващите небесните простори Георги Мицков, Владимир Голев, Павел Матев, Вътьо Раковски, Станка Пенчева, Христо Фотев, Николай Кънчев…

Подредени по дата на раждане, по-нататък в книгата присъстват и извисяват своя оригинален глас най-знаковите имена на родната поезия: Найден Вълчев, Лиляна Стефанова, Иван Теофилов, Иван Динков, Евтим Евтимов, Любомир Левчев, Никола Инджов, Стефан Цанев, Недялко Йорданов…

Следват творците от средното поколение, демонстриращи разнообразни поетически почерци, които виждат себе си главно като социален барометър на съвременността: Калин Донков, Георги Константинов, Тодор Чонов, Борис Христов, Ивайло Балабанов, Васил Сотиров, Николай Искъров, Валентина Радинска, Добромир Тонев. Не за да ги опровергаят, до тях надничат в невидимото чрез философски послания и многопластови метафори Александър Шурбанов, Екатерина Йосифова, Светлозар Игов, Георги Белев, Цочо Бояджиев, Иван Гранитски, Георги Рупчев.

Представени са автори с хайку (Христина Панджаридис), както и с прозаически формат станси (Елин Рахнев, Ясен Василев).
Сред авторите естествено са и най-нашумелите през последните години имена: Николай Милчев, Атанас Капралов, Силвия Чолева, Бойко Ламбовски, Мирела Иванова, Аксиния Михайлова, Пламен Дойнов, Добромир Банев, Калин Терзийски, Марин Бодаков.

Ето и стиховете на Владимир Виденов:

ТРИМА ПРИЯТЕЛИ

Имах трима приятели, трима верни другари,
със които деляхме хляб и сол, и цигари.

Самолетът граблив с нокти първия хвана –
като яре го метна отвъд океана.

Моят втори приятел позлати свойта кожа –
с богоравните днес хапва бобец със джоджен.

А пък третият тихо, в една светла есен,
в оня свят се възнесе – този стана му тесен.

С нюйоркчанина трудно общуваме вече –
тук будилник звъни, а при него е вечер.

Големецът със ролекс брои часовете,
няма време за приказки с разни поети.

И единствено с мъртвия, този, който е горе,
всеки ден,
всеки ден,
всеки ден си говорим.

САМОТНОСТ

Самотна си -
косата ти е
сресана
на път,
по който
никой
не минава.

НЕ МИ РАЗКАЗВАЙ ЗА МОРЕТО

Не ми разказвай за морето,
за рибите и за вълните,
за фара, който нощем свети
и пенестия мрак разплита.

Не знаеш как да нарисуваш
ни радостта му, ни гнева му:
морето волно съществува –
човек не е измислил думи,

които могат да изваят
изящната му необятност,
съизмерима със безкрая.

Ти просто застани на кея.
И ще дочуеш вероятно
морето с твоя глас да пее.

Източник: perniktoday.net