Не харесваме паметниците си

Cлучаят с паметника на цар Самуил не е уникален, като открай време българинът не си харесва паметниците. Скулптурите ги вдигат, а народът им намира кусури.

Нозете, ръцете, устата, брадата, а сега и очите ги дразнят. Може да се подреди цял пантеон на спорните монументи.

Първите паметници у нас са така наречените "руски" на загиналите в Руско-турската освободителна война. Те са стандартни пирамиди и не предизвикват естетически разногласия. Първият фигурален паметник обаче е отричан до днес.

Това е чугуненият

Христо Ботев

във Враца

След Освобождението врачанска делегация отива при виенския скулптор Густав Еберлайн. Води я кметът Цено Леонкев. Той показва снимки на Христо Ботев със заръката да се претвори образът на националния герой.

Еберлайн отбелязва, че илюстративният материал е беден. Тогава Цено изпъва снага и заявява: “Гледай мен и все едно виждаш Ботев!”

Паметникът е открит на 27 май 1890 г. в присъствието на майката, съпругата и дъщерята на поета. Очите им светват като на Самуил. “Това нашият Христо ли е?”, взират се те. На гранитен постамент размахва сабя някакво създание, което наподобява лейбгвардеец или хусар.

Фигурата е демонтирана през 1955 г., след демократичните промени е възстановена, а през 2010 г. отново е махната. Сега може да се види в музея.

В Карлово

се майтапят

с Васил Левски

Неговият паметник е дело на скулптора Марин Василев, открит е през 1907 г. Апостола се е изправил до разярен лъв. В дясната ръка държи револвер, а лявата е вдигнал с разперена длан.

Според местните зевзеци пръстите сочели броя на попските щерки, които живеели близо до монумента. Посланието било, че който им посегне, ще получи куршум.

В Карлово има и друга монументална забележителност. Това е Партизанската мадона в центъра на града. В автентичния си вид тя стискаше автомат “Шпагин” на фона на гордия Балкан.

По време на демокрацията изкусен ваятел поизчука приклада, отряза цевта и върху кръглия пълнител залепи пламък. Оръжието стана факел!

В Русе имат

своя визия

за Стефан Караджа

Паметникът се намира на бул. “Цар Освободител”, вдигнат е през 1976 г. Славният войвода е въоръжен с пушка бойлия и сабя френгия.

Русчуклии му се любуват при залез-слънце в контражур. Тогава зрителна измама показва, че Караджата не е хванал дръжката на сабята, а нещо друго между краката.

Еротичен сюжет има и при статуята на Орфей. Висока 6 метра и тежка 4,5 тона, тя е работа на скулптора Крум Дамянов. Изваяна през 1972 г., десетина години прашасва по складовете.

Най-сетне я поставят в Пампорово, защото Родопа е планината на митичния певец.

Но ето, че пред бронзовия паметник застава Величко Караджов, първи секретар на ОК на БКП в Смолян.

Караджов е облечен,

а Орфей е гол

Чисто гол с неприкрит полов орган! “Немедлено да бъде демонтиран!”, нарежда партиецът.

През 1985 г. статуята отново е вдигната до село Паничково, на границата между Пловдивски и Кърджалийски окръг. И тук не я искат. Коранът забранява изобщо изображенията на хора, а за голи и дума не може да става.

През 2000 г. Орфей е съборен, натрошен и складиран в Кърджали. Възкръсва благодарение на местния Ротари клуб и програмата за малките демонстрационни проекти. Плюс едно желязно условие - този път певецът да е облечен. Или наметка, или режем фалоса, отсичат местните!

Волята им е спазена и сега Орфей свири на лирата си на входа на Кърджали.

В Пловдив се заканват

на Альоша,

мръщят се на

Филип Македонски

И двамата са завоеватели, пледират под тепетата.

Вместо да взривяват червеноармееца, пловдивчани могат да използват карловския опит. Неговият шпагин не става за факел, защото виси надолу.

Възможно е обаче на пълнителя да бъде присадена китка цветя.

Паметникът на Филип Македонски беше вдигнат в сърцето на града през 2004 г. Горещи патриоти възроптаха срещу този унизителен акт.

“Пловдив - посочиха те - е бил град още през второто хилядолетие преди Христа и много преди македонските завоеватели да го превземат е имал крепостни стени, каменни улици и сгради, съоръжения за водоснабдяване и канализация. Нашите прадеди - траките, не са били толкова глупави, че Филип Македонски да им показва стратегическото местоположение на седемте хълма, намиращи се на търговски кръстопът, сред плодородна равнина, край голяма река. Построяването на паметник на този завоевател, което, за съжаление, е факт, е подигравка с падналите в битките срещу него наши прадеди и потъпкване на тракийската култура и цивилизация.”Управата си взе поука и през 2012 г. премести монумента пред Общинския съвет.

Така Филип

Македонски

тръгна по стъпките

на Гюро Михайлов

Неговият паметник е легендарен с митарствата си из Филибето. Открит е през 1938 г. на тогавашния площад “Хан Крум”. През 1962 г. е демонтиран и захвърлен в рововете край южния изход на града. От там е преместен в двора на затвора. После отива в поделение на Строителните войски. Възстановен е през 1994 г. до Военния клуб.

Многострадален е и паметникът на Димитър Петков в София.

Опълченец, кмет, публицист, парламентарист и стамболовист, той е застрелян като министър-председател през 1907 г. на бул. “Цар Освободител”.

На лобното място е вдигната черна пирамида, която става трън в очите на политическите противници. Идат на власт народняците и хоп - бутат паметника. Печелят изборите стамболовистите и първата им работа е да го поставят отново. Русофилите бутат, русофобите вдигат. Така няколко пъти.

Срещу пирамидата

на Димитър Петков

е паметникът на

Съветската армия

Отрицателите го използват като детска книжка за оцветяване. Периодично осъмва нашарен с всички цветове на дъгата. Сред авторите на монумента е Любомир Далчев, който през 1979 г. емигрира в САЩ. Негова е композицията “Октомври 1917 г.” върху източната страна на паметника.

“Най-голямата неудача - сочи авторът - е фигурата на комисаря, вмъкната като идеологическа необходимост и която е катастрофа за устрема, постигнат в раздвижените стойки на лица от антуража.”

Далчев е единственият български скулптор, който се отнася критично към творческото си наследство.

Другите защитават със зъби и нокти своите шедьоври. Валентин Старчев например не иска да признае, че

колосът пред НДК

е творение

на халтурата

През 1979 г. е обявен конкурс за монумент, който да ознаменува предстоящата 1300-годишнина от основаването на българската държава.

“Минало, настояще и бъдеще” трябва да се вият в спирала към небесата”. Такава е волята на Людмила Живкова, почитателка на хармоничното триединство. Съревновават се Величко Минеков, Борис Гондов и Валентин Старчев. Печели Старчев с личната благословия на Людмила. “Тя видя проекта, хареса го и даде картбланш да се строи”, разказва скулпторът.

Няма обаче време, броени месеци остават до рязането на лентата. Притиснат от графика, Старчев подбира пластики, които е работил в миналото. Пипа ги тук-там и ги лепи върху спиралата на Людмила.

Най-фрапантен

е случаят с “Пиета”

Тази фигура беше тиражирана като гипсовите отливки на Ленин, които ги имаше във всяка канцелария. Създадена през 1974 г., тя хвърля мост между мъченическата смърт на Христос и партизанското движение.

Оригиналът стоеше в градината на царския дворец, после го преместиха в Музея на съвременното изкуство. Копие от бронза красеше Братската могила в центъра на Плевен, охраняваха го въоръжени комсомолки. Друго влезе във Ватикана като дар на папа Йоан Павел Втори след покушението срещу него.

Тази всемирна популярност накара Валентин Старчев да вгради скулптурата в паметника пред НДК. На спиралата “Пиета” заемаше средищно място между героичното минало и социалистическото настояще.

Библиотекарка припада

пред бюста на Коларов

Cамо въоръжена стража ще опази паметниците от поругаване. Само страхът от куршум ще спре вандалите да ги трошат, заливат с боя и драскат с графити.

Така беше през социализма.

Комсомолки

с калашник

охраняваха “Пиета”

на Валентин Старчев в Плевен.

Библиотекари с шмайзери бяха на пост до бюста на Васил Коларов пред Народната библиотека в София. Никой не посегна на тези паметници!

Литературният ветеран Кирил Ставрев разказва: “Тогава библиотеката носеше името на Васил Коларов. На всеки 24 май давахме караул при неговия бюст.

Бяхме с автомати, но в пълнителите нямаше патрони. Разводач ни беше директорът на библиотеката. Сменяше ни през два часа - мъж и жена.”

“Един празник - продължава книжовният работник - се случи много горещ. Жегата беше като през август. Върху челото на Коларов можеше да изпържиш яйце! Застъпвам аз с една колежка, нежна като фиданка. Не е ходила в казармата, не знае какво е постови. В два часа подир обед се свлече на земята. Започнахме да я пръскаме с вода, извикахме линейка. Докторите казаха, че е слънчев удар.”

Ако един от “проблемите” на паметника на цар Самуил са двете му светещи очи,

какво да кажат

в Шумен?

Там не две, а поне двайсет страшни очи като Самуиловите гледат от монументалния комплекс “Създатели на българската държава”, извисил снега на платото над града.

Той е дело на армия от скулптори, архитекти и художници. В мемориала са вградени фигурите на владетелите ханове и царе Аспарух, Тервел, Крум, Омуртаг, Борис и Симеон.

Тук са учениците на свитети братя Кирил и Методий - книжовниците Климент, Наум и Ангеларий плюс боляри и воини.

За да постигне дълбочина на внушението, авторският колектив използва сурова стилистика.

Пластиките са изсечени като със старобългарска брадва. Образите са начупени и ръбати. Наподобяват уродливата армия на злото във “Властелинът на пръстените”.

“Не водим внуците там, защото после сънуват кошмари”, сподели баба от шуменския квартал “Тракия”.

Източник: 24chasa.bg