Направиха изложба в Регионалния исторически музей

Изложба на уникални карти, атласи, гравюри и книги бе открита в Регионалния исторически музей в Перник в Деня на града, като ценните за страната ни исторически книжа предизвикаха голям интерес сред перничани и залата бе изпълнена до предел. Експонатите са събирана с години от известния колекционер д-р Симеон Симов,който има пернишко потекло. Той е емигрирал отдавна от България и живее в Германия и Италия.

Изложбата е със съдействието на Държавна Агенция архиви,на която перничанинът дарява географските документите. За целта лично пристигна макар и със закъснение,заради трафикат, председателят на агенцията доц.Д-р Михаил Груев. В официалната част се включи Пламка Бошнякова – зам.-председател на ДА „Архиви“.

В присъствието на д-р Симов ,областният управител Александър Александров,зам.-кметове и общински съветници и много гости,кметът Вяра Церовска откри изложбата.

„Цялото това богатство, тези исторически факти,събирани с много труд от д-р Симеон Симов идват тук за първи път, заедно с голямата му обич към Перник и към България. Затова аз искам да кажа от мое име и от името на перничани едно голямо Благодаря“ - заяви д-р Церовска.

Пламка Бошнякова подчерта, че за ДА”Архиви” д-р Симов се е явил като един от най-големите дарители на документално и книжовно наследство.

„През 80-те години д-р Симов дарява на ДА”Архиви” при Министерски съвет една незначителна част от събираната дълги години колекция.Същинското му дарение е през 2006 г, месец август. Тогава той дарява 1 124 броя атласи, книги, гравюри и карти. Тази колекция е регистрирана в Централния държавен архив. Благодарение на дарението на д-р Симов тя

става достояние на българската общественост. Тук ви показваме една малка част от нея. Иначе в по-голям обем тя е показвана 2007-2009 г. във Военния клуб в София и на други места”, поясни Бошнякова.

Развълнуван, д-р Симов сподели, че често са му задавали въпроса- защо е събирал тези материали. „Да ви кажа всичко тръгна на шега в Париж след като избягах от България, защото реших да стана лекар. В Париж поисках да купя карта на България и продавачът ме попита къде е тази държава. Това ме накара да започна да събирам карти. Първата издадена карта е от Птоломей през 1476 г и тя е изложена в експозицията тук.Първият атлас е издаден през 1596 г. Първите книги започват да излизат 1520 г. Няма карта, в която да я няма България. Най-старата книга на Теофилакт е в експозицията тук”, поясни д-р Симов.

Директорът на РИМ-Перник Венцислава Крумова подари на д-р Симов, на кмета на Перник и на Пламена Бошнякова томовете на Перник и реплика на глинена лампа. Крумова подчерта, че безценната колекция включва експонати и материали, които се отнасят за времето от началото на IV до първите десетилетия на XX в. Най-старите карти и атласи датират от 16 век, има и книги, които са свързани със земеописанието. Тази колекция е много ценна. Още по-ценни са гравюрите, някои от тях са на неизвестни автори и представят българските земи през погледа на пътешествениците през земите на Османската империя. В изложбата са представени и експонати от първите години на освободената българска държава до Съединението.

Гравюрите и рисунките на градове, местности, забележителности по балканските земи, както и сцените от Руско – турските войни са запазили специфичното творческо виждане на редица европейски творци като Франсиер, Осар, Феликс Каниц в художественото описание на Балканския полуостров, българските земи и на самите българи.

Атласите и картите в колекцията са творби на известни европейски династии картографи, издатели и гравьори, свързани с огромни качествени промени в областта на картографията. Картографското наследство на Никола Сансон, Гийом дьо Лил, Джакомо Кантели да Виньола, Йохан ван дер Бруген и на още много европейски автори, сред които блестят имената на Себастиян Мюнстер и Герард Меркатор, говори и за интересите на европейските държави към българските земи. България

остава на картата на Европа дори и след падането й под османска власт. Най – старата книга в колекцията е Слова на Йоан Златоуст на латински език от 1525 г. Особено място има малко известната История на България от 1771 г., написана от Йоан Стритер въз основа на византийските автори.

Източник: perniknews.com