Смъртта на Мирослава била заради греховете на дядо й, Сирищник кълне жестокия милиционер

Мирослава плати за греховете на дядо си. В това са убедени хората в пернишкото село Сирищник. Там е роден не само президентът Георги Първанов, но и майката на убитото момиче - Емилия, разказва Дартс нюз.

Докато полицията се опитва да разнищи докрай зловещото престъпление, за възрастните в Сирищник нещата са прости и ясни - Мира е убита, защото дядо й по майчина линия - Васил, е "лош и жесток човек".

"Живее тук, забравен и от близки, и от Бога, ходи като луд”, разказват за него съселяните му. Уверяват се дали сме изключили диктофона и започват да разказват за зловещата семейна история. Следят случая за убийството на Мирослава с интерес – като "хора отвътре”, които "знаят за какво става дума”. Личи си, че искрено са потресени от нещастието  на семейството.

"Васил беше изключително лош и жесток човек на младини”, разказва 72-годишната баба Тереза за дядото на убитата Мирослава. Тереза е израсла в селото, познава всички, по-късно е работела и в Перник, и в София, но твърди, че такъв като него не е срещала. "Той работеше в милицията, униформен и цялата околия беше пропищяла от него. Дори се знае, че уби едно невинно момче, но потулиха случая”, спомня си възрастната жена. Казва, че всичко й е пред очите – все едно е било вчера. Момчето било пребито по особено жесток начин. Говорело се, че е затрито заради спор за земи, други пък твърдят, че било любовна история. Докато разказва за случая, по лицето на баба Тереза се търкулва сълза. "Васил е пребивал много хора, само за да угоди на властта. След това много от тези, които ги беше налагал, умираха”, твърди още възрастната жена. До нея седи приятелката й – малко по-млада, заедно с мъжа си. "Така беше”, кимат те едновременно.

Дъщеря му Емилия - майката на Мирослава, не е идвала много отдавна в селото. Земляците й са убедени, че цялото семейство е тормозено от стареца на младини. Сега той е изоставен тотално, живее сам и никой от Сирищник не го поглежда. "В очите му още се чете злоба, проклет характер, винаги е готов да се заяде и да скочи да се бие с някой", разказват местните.

Иначе хората разказват, че семейството на Мирослава било като всяко друго средностатистическо у нас. "Не са богати, нямаха големи финансови възможности, но са скромни и добри, изгледаха с любов децата си”, разказват техни комшии от Перник. Допълват, че са единни и сплотени, не са имали разпри помежду си или пререкания с роднини, съседи или познати. 

"Все децата страдат! Затова човек трябва да бъде добър!”, убедена е баба Тереза. Тя отива да си вземе пенсията от центъра на селото. След това се отбива в магазина за хляб, колбаси и обикновени вафли. Слага ги в торбата и подпирайки се на една тояжка, се отправя към вкъщи, където ще включи телевизора, за да чуе последните новини за убийството на Мирослава.

Автор: Нина Александрова, източник: dartenwes