Перничанинът Валентин Атанасов обира Кореком

Това се случва в далечната 1984 година. Перничанинът Валентин Атанасов обира оборота на "Кореком" в София, осъждат го на 11 години и 4 месеца затвор и с над 15 години стаж зад решетките е "обрал" и всички награди – литературни, художествени и спортни, които се организират от Министерството на правосъдието в затворите в България на национално и местно ниво.

Годината е 1984-та. 25-годишният Валентин Атанасов не симпатизира на властта и мечтае да емигрира на Запад. Този ход той е замислил още по време на казармата. Дълго обмисля как да осъществи намерението си. В края на същата година решава да задигне в София оборота на най-атрактивните по това време магазини „Кореком”. Доверява се на двама свои познати, лежали в затвора за опит за бягство на Запад. Уговарят подробностите, но в последния момент аверите му го изоставят. Сам обаче не се осмелява да обере целия автомобил – пикап, пълен с пари от дневния оборот.

На 28 декември 1984 г. при колоните на „Граф Игнатиев”, при т.н. „Валентините”, грабва само една торба от оборота на един от магазините, която пикапът трябвало да прибере.

Атанасов е погнат веднага от охраната, а междувременно в преследването се включват десетки. Тук за пръв път Вальо проявява таланта си да се измъква от всяка една сложна и на пръв поглед безизходна ситуация. През следващите десетилетия многократно успява да избяга на униформените, дори да се измъкне от затвора и от един от най-охраняваните арести в София.

Гонитбата по софийските улици продължава. С тежкия чувал, пълен с пари, обирджията се носи по „Граф Игнатиев, след което свива към пл. „Славейков”. В един момент четирима едри мъжаги се изпречват пред него. „Дръжте го!”, крещи колкото глас има беглецът и сочи безистена. Четиримата инстинктивно се обръщат, а той използва колебанието им, успява да промъкне между тях и да избяга.

Продължението можете да откриете във вестник Вяра.

Сред отаналите обири на отличията са за успешно представяне в литературни конкурси за стихотворения и есета. Първо място е присъдено за него от фондация "Лале". Той е грабнал и удостоверение за участие в програма "Умение за мислене". Най-големите си награди е спечелил в името на дъщеря си Паола Валентинова Атанасова. Писмените му похвали са безброй. Първите места по спортни турнири неизменно са негови.

В цеха на „Хо Ши Мин” се научил да прави ментета – пръстени и монети – сплав от бронз и никел, след което ги пласирал за златни

В затвора Вальо пуска обява в списание, че си търси добра жена, получава отговор от 96 дами и един мъж.

53-годишният перничанин, попаднал в престъпния свят още от началото на 80-те години на миналия век, твърди, че е свидетел на ширеща се корупция в българските затвори, в съдебната система и следствието.

След като през 1984 година задига крупна сума пари, влиза в затвора и така става част от родния ъндърграунд. Това го белязва завинаги като престъпник, а срещите и контактите му с престъпни босове са ежедневие. Вече повече 15 години той стои зад решетките и по думите му е смаян от размерите на корупцията там.

Постоянно подава сигнали до съответните държавни институции, но от там обикновено отговарят, че нередности не са открити. Заради начина, по който е арестуван и съден, и заради това, че не е осигуряван, подава жалби до съда в Страсбург и на два пъти осъжда държавата.

Контактите му с хора от престъпния свят, многобройните задържания, бягствата, престоят му в затворите на страната са достойни за сюжет на криминален екшън. Но най-голямата му житейска болка и осъдителна присъда е раздялата с дъщеря му, която е виждал през последните десетина години едва няколко пъти. Друго нещо, което той не може да си обясни, това е по неговите думи „корупционната система в българските затвори” и в българския съд. И това според него е един от основните и най-тежки проблеми на държавата.

Източници: в-к Вяра, БЛИЦ, http://viaranews.com/