Бившият вече шеф в ГДБОП се е обадил на висш прокурор

Бившият вече шеф в ГДБОП Валентин Цоновски се е обадил на висш прокурор веднага след мистериозната смърт на перничанина Стойчо Стоев-Чочо през януари 2012 г.

Броени минути след т.н. самоубийство на мъжа, посочил местността, в която е открит трупът на 17-годишната Мирослава Николова, Цоновски е звъннал на тогавашния шеф на окръжната прокуратура в Шумен и настоящ зам.-обвинител № 1 Ася Петрова. Това сочи разговор с отлично информирани с разследването на трагедията полицейски източници.

Целта на обаждането, което привидно е нелогично, тъй като Петрова никога не е била официално свързана с това разследване, явно е била да се допита как да действа след разстрела на Чочо. Затова говори и фактът, че веднага след разговора с прокурорката Цоновки е разпоредил на дясната си ръка и шеф на сектор “Отвличания” в ГДБОП Йордан Монов да изготви всички необходими документи за задържането на Чочо ¬ т.е. реално да фалшифицира цялата документация по несъществуващия дотогава арест на Стоев и така антимафиотите да прикрият следите си. Съвети При ареста и смъртта на Стойчо Стоев-Чочо през януари 2012 г. Валентин Цоновски и водените от него антимафиоти нарушават поне дузина от текстовете на НПК. Разминаванията между лансираната по онова време полицейска версия за случилото се и фактите са очевидни, като разнобоят започва още с момента, в който перничанинът дава показания в София, а при т.нар самоубийство дори губят пресечни точки. На този фон обаждането до Петрова може да означава само едно ¬ че е трябвало някой спешно да даде акъл на Цоновски и компания как документално да покрият вината си. Изборът на “съветник” далеч не е случен. Макар про форма тогавашният шеф на отдел “Антитерор” в ГДБОП и прокурорката да работят в двата различни края на държавата, те реално са действали заедно по редица разследвания ¬ най-голямото от тях е делото “Килъри”. Да не говорим, че двамата изкараха близо месец заедно в командировка в САЩ. Разминавания Оформянето на документацията пост фактум по съвет на Петрова всъщност е само брънка от цяла верига нарушения на НПК, започнали още в момента на разпита на Чочо. Хронологично историята със задържането на перничанина започва на 11 януари 2012 г. ¬ близо два месеца след похищението на ученичката Мирослава. По данни на разследващите в този ден Стойчо е бил призован да се яви в сградата на ГДБОП в София в 10 часа. Според близките на загиналия перничанин обаче той е решил сам да отиде при антимафиотите, за да разкаже важни факти за изчезването на момичето, с чието семейство е бил близък. След разговор с разследващите Стоев се съгласява да бъде проверен за съпричастност с похищението и дава разрешение да бъде тестван на детектор на лъжата. Чочо дори е подписал декларация за съгласие, която впоследствие ще се окаже и единственият оформен по законовите изисквания документ. От ГДБОП перничанинът е конвоиран до Института по психология на МВР, който към онзи момент се оглавява от друг авер на Цоновски ¬ Неделчо Стойчев. Психолозите тестват Стойчо няколко часа, като изследването приключва към 18 часа. След това изненадващо Цоновски решава лично да поеме нещата в свои ръце и заедно със Стойчев конвоират Чочо до Перник, за да покаже местността, където е заровен трупът на Мирослава, макар в задълженията на нито един от двамата да не влиза извършването на тази дейност. Надскачането на законовите им правомощия обаче не свършва дотук ¬ Стоев до този момент не е разпитан нито пред съдия, нито от дознател или прокурор. Именно заради този гаф показанията на Чочо не бяха включени в процеса срещу Марио Любенов-Заека, който единствен бе съден за убийството на ученичката. Нарушения Нарушенията на правилата ¬ подробно описани и в доклада на една от двете парламентарни комисии в 41-ото НС, разследвали т.нар. “самоубийство”, продължават и при претърсването на района край Перник в опит да бъде открит трупът на момичето. Търсенето продължава над 6 часа ¬ до 2 часа през нощта, но дори няма оформен протокол за него. Няма и съставени документи за задържането и конвоирането на Чочо до мястото, както и за отвеждането му до пернишкото РПУ за повторен разпит. На него вече присъства разследващ полицай, но Чочо дава пред него показания в качеството си на свидетел, а не на задържано лице, както впоследствие ще бъде изкаран от Цоновски и компания при посмъртното оформяне на документите за ареста му. В крайна сметка тялото на Мирослава е намерено около 6 часа на 12 януари, а Цоновски, вече без Неделчо Стойчев и придружаван само от своя подчинен Симеон Димитров, отвежда Стойчо в апартамента му. Там ги чака друг подчинен на антимафиота ¬ Димитър Ранков, както и служител на РЗБОП¬ Перник. Останалото е скандално известно. Както впоследствие ще гласи официалната версия, Чочо, който по твърдения на антимафиотите е бил с белезници, успява за 2 секунди да бръкне в джоба на панталона си, да извади двата ключа за касата си, да отвори с тях двете є ключалки, да извади личния си пистолет “Глог” и да се застреля в дясното слепоочие. Умения, които ако са реални, биха накарали да им завиди самият Худини. Доколко биха могли да са истина е показателен фактът, че при снетите натривки не са открити следи от барут по ръцете на Стоев. Такива са намерени само по белезниците на Чочо (факт, който може да се обясни единствено със слагането им след стрелбата и то именно от човека, който е стрелял), и по ръцете на Цоновски. За да се оневини, антимафиотът обяснява, че преди това е бил на лов, макар колегите му много добре да знаят, че няма нито ловен билет, нито някога е практикувал подобно хоби. Документи На място, напълно в нарушение на правилата, няма нито прокурор, нито дознател, въпреки че антимафиотите са обяснили влизането си в дома на Чочо с извършването на обиск. А след разговора с Ася Петрова и разпореждането от страна на Цоновски дясната му ръка Йордан Монов впряга двама свои подчинени във фалшификацията на нужните за узаконяването на цялата случка документи. Монов, който е пристигнал по спешност в Перник, разпорежда на единия от служителите си ¬ Калоян Александров, да звънне на друг негов подчинен ¬ Владимир Петров. Александров обаче не говори лично с колегата си, а дава слушалката на шефа си, който дава указания на антимафиота как да оформи документите за задържането и конвоирането на Стоев. Отново в нарушение на правилата, те са вписани в електронния регистър на МВР чак на другия ден. Факт, който отново показва, че на хартия задържането на Стоев е станало чак след смъртта му. Това би лъснало както от елементарна проверка на системата, така и при разпити на служителите в отдела, станали свидетели на фалшификацията. Дали ще има такива предстои да се види. “Телеграф” вече подаде сигнал за скандалните разминавания, които повдигат съмнения, че с т. нар. самоубийство на Чочо всъщност е била блокирана възможността да се разкрие цялата истина за смъртта на Мирослава.

Източник: perniktoday.net