На всеки му според нуждите

На пръв поглед звучи като комунизъм - "на всеки му според нуждите". - Грешно заключение. На втори поглед звучи невъзможно - много пари трябват. Грешно заключение. Много от моите познати не знаят, че по образование съм икономист - макроикономист. Дълбоките икономически теории, течения и възгледи не само не са ми чужди, но и съм ги изучавал в дълбочина. И ми бяха много интересни.

Сега ще разкрия и какъв съм по икономически убеждения - либерал. Някой, който гледа политически на това, ще каже че съм десен. Друг ще каже - "ами да, той нали се занимава с частен бизнес, логично е". Трети ще каже - "добре де, след като е либерал, защо подкрепя една неприсъща за либералите, типично социална идея".

Ок, сега ще ви обясня.

Един от най-видните икономисти, нобелов лауреат, наш съвременник, известен като бащата на монетаризма (дума, използвана за плашене на масите и за контра аргумент в полза на раздутите "социални" държавни бюджети) - Милтън Фридмън, е човекът, от който за пръв път научих за идеята за минимален доход, който да се гарантира и на най-бедните, дори неработещите в обществото. При него това е лансирано като идея за отрицателен данък - ако доходите са ти по-ниски от някакъв социален минимум, то държавата ти додава, за да живееш спокойно, което е полезно и за останалите в обществото. Шокиращо и ляво звучи, даже невероятно, от името на Фридмън. Неговата книга "Свободата да избираш" е брилянтен изходен старт за разбиране на икономиката в днешното общество, както и обосновка на либералните идеи. От тази книги можете да разберете и за още някои идеи, например:
- Нека има само един единствен данък - следва опростена данъчна система, малка администрация, лесна събираемост, без далавери
- Като цяло ролята на държавата да се сведе главно до ГАРАНТИРАНЕ НА СПАЗВАНЕТО НА УСТАНОВЕНИТЕ ПРАВИЛА т.е. защита на населението, вътрешна и външна сигурност. Цялата останала административна машина отива в полето на свободния пазар.
- Валутният борд междувпрочем е рожба на монетаризма. Едвали някой ще отрече, че борда в България е дай успешното икономическо решение в новата ни история.

Споко, липсата на държавен апарат, не означава липса на държава. Дане би сега, когато над 30% от обществения продукт в едно общество се преразпределя от държавата, когато държавната администрация в България е от порядъка на десетки проценти от работната сила, да ни се гарантира сигурност, ред, спазване на правилата на играта, качествен живот?!? Напротив, колкото по-сложно става, толкова по-зле.

Още нещо за раздутия държавен апарат. Защо в България елитите на управление не се сменят? Армията на негласуващите (а вече нея трябва да я обединим с гласуващите, чийто партии са извън борда) е най-голямата партия и не може да се чуе нейния глас. Защо? Защото държавния административен апарат е вид феодална зависимост. Много хора са на държавна работа, заради своите политически подкрепи. Те, техните роднини и близки подкрепят винаги тези партии, заради които те са се докопали до "гювеча" да са на въпросната служба. Това е повсеместно - на централно и местно равнище, дори и в малкото останали, но с многолюден персонал държавни фирми. Естествено "гювеча" е на по-високите равнища, но дори да е секретарка в дадена община, тя знае, че нов кмет от нова партия, може да я смени и да си назначи свои хора. Ясно е за какво говоря. Това е вид откупуване, повинност, както искате го наречете, дори купуване на гласове. То е малко като онези не-проститутки, които обаче са с даден мъж само заради парите му - пак се продават, но е малко по-финно и дългосрочно.
Направете сметка колко стотин хиляди са тези гласуващи българи, които го правят, за да си запазят статуквото в собствения си живот и кариера, което са получили благодарение на политическата си подкрепа. Сега те са ядрото хора, малцинството, което решава изборите и бъдещето на страната.
Ако държавната машина е малка, няма да има нужда въобще да разсъждаваме за този "откупен" вот - дори и да го има, той ще е незначителен.

Отклоних се много, но вярвам разбрахте кои са основите на моите възгледи за икономическата свобода.

Затова, когато видях тези дни инициативата за базов безусловен доход, и се позапознах отблизо, за да си разсея съмненията, веднага "светах" спомените за идеите на Милтън Фридмън. Либерални, но със социални ангажименти. Либерализма не е само за икономическата ефективност, но и за хората.

Подписах петицията безусловно, защото това са и мои възгледи и са правилните възгледи. И пари за гарантирането на базовия доход има откъде да се намерят - някой беше изчислил, че ще са само 5% от брутния вътрешен продукт, а и без да се правят сметки за икономиите. Реално ще е без пари, и със силен положителен финансов резултат за обществото.
Петицията е изключително основополагаща, защото променя икономическата система както към по-социална, така и към по-либерална, и то по много лесен и икономически ефективен начин. Твърдо съм за.

Споделям го тук, и за да я подкрепите и вие. Затова си направих и труда да се обоснова така подробно, защото въпросът изисква своята сериозност - в никакъв случай не е като някакво си "лайкване" на фен страница.

Това е голям проект, иницииран в целия Европейски съюз и на принципите на гражданската демокрация. Търсят се 24 хил. души от 7 милионна България, които са готови да покажат, че желаят да живеят и работят, по един нов начин, а не по този, по който до сега са ни втълпявали.

До момента са се заявили 920 човека, с теб с един повече.

Подпишете петицията чрез посочения линк, който споделям.
А ако сте вдъхновени от разумността на това предложение... - това е соцална мрежа, споделяйте!

Автор: Станко Йорданов

http://basicincome2013.eu/ubi/bg/peticija-na-egi/