Пернишко лежи върху планини от злато

Пернишко лежи върху планини от злато. Това е било известно преди векове, още когато местни хора, но и дошлите от Саксония рудари са добивали ценния метал по земите на Граово и Знеполе. Това сега доказва със съвременни методи и компанията „Трейс Рисорсиз“, която напоследък публикува бомбастични  резултати от изследванията си за наличие на златни залежи в Брезнишко и Трънско. 

Какво е известно за добиването на злато в миналото разказва отново историкът етнолог Симеон Мильов в последната си книга "Съкровищата на Перник", която излезе от печат в средата на юли т.год. от поредицата "Чудесата на България" на в. "Стандарт".

В момента книката може да се купи в Регионалния исторически музей в Перник.

Трудно е да се каже в коя, къде и колко в планините на Пернишко се е добивала руда и какво хората са получавали от нея.

Уж много пътища минават през планините на пернишко, но по тях така и не минали много от пътешествениците прекосявали българските земи в различно време. За сметка на това български геолози и историци запълнили този пропуск, макар и по-късно.

През 1948 г. инжинер Богомил Радославов като обиколил планините на Краище записал:“Цели хълмове и планински скатове са разровени и покрити, както с трапове и дупки от стари проучвателни и експоатационни римски шахти, така и по-големи или по-малки купове сгурия, продукт от металургичната обработка на рудите. В халдите ние констатирахме парчета от рудите: тетраедрит, халкопирит, галенит, пирит, азурит и малахит, а в купищата сгурия установихме, че тя на много места съдържа значителен процент от метала за който се претопяват рудите.“ Металите най-често били желязо, сребро и злато.

В началото 80-те години на миналия век археоложката Димитрина Джонова е регистрирала археологическите обекти в цяло пернишко.

- в Глоговица има следи от златодобив, а рупи личат в махалите Пасечка, Тодоркина и Дърводелица;

 - в Бусинци е добивано злато и сребро и личат стари разработки по склоновете Ледине, Груин гроб и Трепетлика;

- между селата Вукан и Мрамор има стари галерии в местността Лопушански дол, а в Забелски дол в местността Вагнище има купища сгурия;

- в Ерул има стари разработки за добив на среброносен галенит в местността Ямките;

- в  местностите Глог и Кръстатото дърво на Милкьовци има десет-дванадесет рупи и следи от златни руди.

Шлака и сгур има: на връх Свети Петър и Градище между Долна и Горна Секирна, на Градище при Докьовци, на Големи върх, в Еловдол на Градище в местността Китка, под Големо и Мало Градище при Душинци, на Куси рид при Милкьовци, при Ваклиново и Стамболийско градище на село Пенкьовци, в Одраница под Градище в махала Орниче и Градище в Любенова махала, под Калето при Станьовци.

В съседната Рудина планина шлака и сгур са открити при Градищата в селата  Горна Врабча, Сирищник, Чепино.

Добитото желязо обработвали в селата Ракиловци, Ковачевци, Косача, Радибош, Лобош, а в Знеполе – в Забел, Ярловци, Зелениград.

Така вървели пътищата, а и по близки са тези селища до Радомир и Трън, където по-лесно произведенията от желязо намирали пазар.

За рударска и металообработваща дейност са показателни имена на местности на много трънски села: Рупье / рупа, рупе /– в Бусинци, Г. Мелна, Докьовци, Къшле, Милкьовци, Мрамор; Вигнище в Мрамор; Ковачки рид в Глоговица; Ковачейница в Л. Река, Ковачев дол в Туроковци, Ковачко в Пенкьовци; Самоковище в Главановци; Углярщина в Д. Мелна; Жижище във Видрар.

САКСИ ПРАВЯТ ПЪРВИТЕ РУДНИЦИ

От казаното излиза, че руда имало и се е работело, но кои са били рударите! Без съмнение нашенци, но тук се намесват „сасите“ или „саксите“, рударското население дошло от Саксония, но изповядващо католицизма и от тук “латинци”.

Приема се че тяхното преселение към сръбските и българските земи тръгнало от  Трансилвания и Словакия през Босна до нашите земи. В планините на Краище и Трънско, както и в Чипровско, Самоковско, Етрополско и Кюстендилско тези миньори дошли в началото на четиринадесети век.

Така вече става ясно защо е махала Латинци и латинските гробища в Горна Секирна, латинците в Горна Глоговица, Латинско църкве на Градището при махала Орниче на село Одраница, жените латинки от легендата за Одраница и мъжете им – маджар, босненец и македонец, за който се казва че бил от Кратовско.