Здравка Евтимова, пренася живота и творчеството си от Перник в Брюксел

- Коя е Здравка Евтимова?

- Аз съм Здравка Евтимова, на 49 години съм и живея в Брюксел, Белгия. Работя като преводач. Синовете ми са студенти в Аахен, Германия, който се намира на 150 км от Брюксел. Пиша къси разкази на български и на английски език, които са публикувани в 23 страни по света, повечето в САЩ, Канада, Великобритания и Австралия. На български език пиша или когато съм щастлива и тогава езикът е голяма и светла част от моето щастие, или когато съм наскърбена и безсилна - тогава думите от моята родна България са най-добрата утеха, приятел, без когото не мога.

- Разкажете на читателите за живота на Здравка Евтимова преди и сега, откъде идвате и къде сте сега?

- В България живеех в Перник, работех като учителка по английски език, после станах преводач, имам преведени на български над 30 романа от английски и американски автори. Завършила съм английска филология във Великотърновския университет.

- А каква е професионалната Ви реализация, занимания, хобита преди и сега?

- В България имам публикувани три сборника с разкази и два романа “Четвъртък” (2004) и “Арката”(2008,) на които съм автор. В САЩ имам публикувани 2 сборника с разкази “Somebody Else” (2006, MAG Press) “Good Figure, Beautiful Voice” (2008, Astemari Press) и романа “God of Traitors” (2007, Book for a Buck Press), на който съм автор, във Великобритания имам публикувани два сборника с разкази “Miss Daniela” и “Bitter Sky” на издателство “SKREV Press”.

- Обикновено, когато е зад граница, човек често сравнява тук и там. Как виждате Вие тук и там в различните аспекти на живота - манталитет, култура, ценностни и морални норми, стандарт на живот, традиции...

- Животът ми и преди и сега е много сходен - изпълнен е с напрегнат, дълъг и отговорен труд. В България ми оставаше повече време за почивка, имах повече приятели, в България са родителите ми. В България човек може да преживее без пари по-дълго време, да разчита повече на подкрепа, докато в Белгия без пари, без здравна осигуровка човек е мъртъв. В Белгия според мене се живее далеч по-лесно, отколкото в България, което за жалост не означава по-щастливо. И в Белгия имам приятели, но ми липсва чувството за братство, за непринуденост, на което се радвах в България, без да осъзнавам колко прекрасно нещо е това. И в България, и в Белгия чета задължително по два-три часа на денонощие, за да поддържам езика, превеждам на английски, руски и френски. В Белгия се отделят много повече финансови средства за култура, отколкото в България, но всичко българско - от българската култура, живот - е безценно за мен.

- Можем ли да говорим за прилики в по-горе изброените различни аспекти на живота?

- Струва ми се, че вече тази прилики стават все повече на брой. В България се налага динамиката на бизнес отношенията, бързината на реакцията, които са типични за Белгия като цяло. Но все още има и големи разлики. В Белгия например се гледа много по-строго на присъствието на учениците в училище. Учителят уведомява веднага родителя, а след това и директора на училището в случай на отсъствие на ученика. Невъзможно е да се подават фалшиви бележки за извиняване на отсъствията. Тъй като дъщеря ми е в България, 12-ти клас, от пряк опит зная, че положението в България е съвсем различно. В тази посока би било добре да се следва примера на Белгия.

- Ако можете да избирате сега дали да отидете да живеете в друга държава, бихте ли го направили отново или не и каква е мотивацията Ви за този избор?

- Бих избрала да живея във Великобритания, защото съм привикнала с английския език почти както с българския. Като човек, който изпраща разкази и романи на различни издателства, списания и местоживеенето в англоезична страна би било плюс. Разбира се, България е най-хубавото нещо за мене, а българският език е езикът на откровението, който сам пише разкази - той сякаш е създаден за това.

- Какво сте направили за родината си, от която идвате, и какво бихте искали да направите, ако Ви се отдате възможност?

- За България съм направила следното: превеждала съм и съм редактирала текстове на български писатели и поети, които съм предлагала в едно американско и едно английско литературно списание, на които съм редактор за балканския регион. Като член на сдружението “Артисти без граници” съм написала есета на английски език и съм представила на света бележити български творци като Вера Мутафчиева, Ивайло Петров (лека му пръст), Иван Динков (лека му пръст), Евтим Евтимов, с когото нямам родствена връзка, просто съвпадение на имената, и Кирил Кадийски. Ако забогатея, ще отпусна стипендия за млади талантливи български прозаици и ще им дам възможност да пишат за няколко месеца, без да мислят за финансови проблеми.

- А за страната, в която живеете?

- За Белгия съм написала серия къси разкази с брюкселски сюжети на английски език, брой от които 3 вече са публикувани в САЩ (“Meet My Son”, “Brussels Rain”, в списание Voices Undergroundр 2008 и “Anna”, в списание World Audience), един разказ във Великобритания (“Tossing” списание Pulp Fiction, 2007), един разказ “The Two Violins” в “Going Down Swinging”, списание в Австрия. Един разказ е одобрен за публикация в Канада и един в Индия.

- Какво Ви даде новата родина и какво ви отне, каква е личната Ви преценка, променили ли сте се и в какъв смисъл?

- Новата родина ми даде по-голяма финансова сигурност, но ми отне топлотата в сърцето. Винаги виждам българското лято като красив спомен, като приятел. Смятам, че станах по-пресметлива, по-неуслужлива и това не ме радва. В България ценях добротата над всичко, сега в Белгия под доброта разбирам финансово чисти отношения. С болка признавам, че доброто много ми липсва. Не че се отнасят зле с мене. Напротив. Търсят разказите ми, канят ме на четения, но с това започва и свършва всичко. Просто изгубих от добротата си. Не мога, както в България, като ми докривее да прескоча до някоя приятелка или до комшийка. Имам приятели, но не е както в България, където и въздухът ми е приятел, и улицата ми е приятел.

- И като заключение, какви са Ви мечтите за бъдещето и какво бихте искали да кажете на бившите и настоящи сънародници?

- На бившите и настоящите сънародници желая крепко здраве, на тях и членовете на семействата им. Когато имаме здраве, правим онова, което сме си наумили. Сега пиша един роман на английски, и един на български ? този на български е истинският, защото ме крепи, този на английски е просто забавление. Нека бъдем здрави всички, пък каквото сабя покаже! / struma.com