Заплатите трябва да се вдигнат с 15%

Разговор с президента на КНСБ Пламен Димитров.

- Г-н Димитров, миналата седмица синдикати и работодатели излязохте с общо искане за бързо съставяне на правителство. Защо е нужно това, не е ли по-добре преговорите да се проведат внимателно?

- За тези повече от 20 дни след изборите политическите партии имаха доста преговори, за да си изяснят позициите и възможностите за съставяне на кабинет. КНСБ настоява за максимално широк формат на споразумение и за програма с ясни намерения в поне 4-5 ключови области, които не търпят отлагане - КТБ, енергийната система, която е в състояние на колапс и ще стане нещо лошо през зимата. На трето място искаме ясни мерки в бюджета за 2015 г. за подкрепа на икономиката и антидефлационни мерки. Ако дефлацията продължи, положението е на път да стане по-тежко дори от хиперинфлацията от 1996 г.

На четвърто място са намеренията в ключови социални области - здравеопазване, пенсионна система, пазар на труда, образованието, правосъдието и сигурността. Очакваме Бойко Борисов да потърси и намери максимално широка подкрепа. Няма как да се правят реформи без съгласие.

- Какъв според вас е изходът за КТБ - оздравяване или фалит?

- Фалирането на тази банка ще има далеч по-сериозни последици в икономиката, отколкото в момента някои от банкерите могат да си представят. 100 хил. български работници пряко или косвено ще бъдат засегнати от евентуалния фалит на банката. Близо 1/4 от тях са във военнопромишления комплекс и свързаните с него фирми. Но трябва да добавим и работещите за общини, болници, училища, университети, които имат взаимоотношения с тази банка. При фалит те няма да имат никакъв начин да компенсират загубите си. Трябва да се даде възможност на Оманския фонд и ЕПИК поне да направят своите оферти за оздравяване на банката, преди да се мисли за фалит. Междувременно няма пречка парламентът да приеме бързи поправки, които да позволят плащането на гарантираните влогове и без банката да е в несъстоятелност, за да се успокоят гарантираните вложители. Това трябва да е комбинирано и с подкрепа от цялата банкова система, която в момента незнайно защо гледа безучастно, при положение че системният риск е очевиден.

- КНСБ и вие лично имате ли отношения с КТБ?

- КНСБ няма никакви отношения с КТБ или Банка “Виктория”. Аз в лично качество също нямам, така че нямаме конфликт на интереси.

- Споменахте тези дни, че дупката от 4 млрд. в КТБ прилича на печалбата от приватизацията. Какво се крие зад тези думи, подозирате ли нещо?

- Активите, които стоят зад всички тези обезпечени и необезпечени кредити, по оценки на вещи лица са на стойност 4-5 млрд. лв. като реална стойност на предприятията. “Виваком” например по пазарна стойност се твърди, че е над 1 млрд. лв. Ако влезем надълбоко и видим колко струват “Булгартабак”, “Петрол”, Русенската корабостроителница, “Дунарит”, които са живи предприятия с реални активи, ще стигнем до сумата 4-5 млрд. лв. Очевидно тези предприятия са целта на някои недобронамерени групи. Цялата приватизация в България донесе 4-5 млрд. лв. и дали в момента нямаме опит за вторична приватизация, съизмерима с тази, протекла в последните 25 години, е сериозният въпрос, който задавам с тази аналогия.

- Служебният социален министър излезе с предложения за реформа на пенсионната система. Каква е позицията на КНСБ по тях?

- Като цяло този материал има своите качества. Мога да каже две-три неща, които ни харесват. Най-накрая виждаме криминализиране на укриването на осигуровки, което ще направи така, че всички да започнем да плащаме. Това ще има ефект не само в приходите на пенсионната система, но и в здравната. Очевидно е, че системата не може да се оздрави, ако не бъдат плавно увеличени осигуровките. И на трето място е решението за плавно увеличаване на пенсионната възраст и за ранното пенсиониране на категорийните работници. 2015 г. чука на вратата и поне тези два въпроса трябва непременно да бъдат решени.

- В последните месеци често казвате, че енергетиката е пред колапс. Какви са исканията ви от следващото управление, за да се стабилизира системата?

- Нужно е ограничаване дела на ВЕИ-тата и предоговаряне на договорите с американските централи. За това трябва да има воля следващото правителство, независимо кой посланик как реагира. Без тези стъпки системата трудно може да бъде балансирана. В енергийната стратегия трябва да има яснота и какви мощности ще са нужни на България, откъде ще дойдат ресурсите и ако няма да се строят мощности, как оттук нататък ги консервираме. Например, ако се реши, че няма да строим АЕЦ “Белене”, тези над 900 млн. лв. за АЕЦ, които са част от дълга на НЕК, трябва да ги поеме бюджетът. Надявам се никой не си мисли, че е нормално и поносимо да се платят през 30-50% увеличение на цената на електроенергията.

Около 1,5 млрд. лв. от дълга на НЕК, които са за “Белене” и “Цанков камък”, трябва да бъдат поети още с бюджета за 2015 г. като дълг на държавата или държавно гарантиран дълг. В момента системата се тресе и от липсата на свежи пари. Навсякъде има стотици милиони задължения. Енергийни предприятия дължат на мини “Марица-Изток” над 200 млн. Подобна е картината във всички тецове и системата е пред спиране. Това вещае проблеми за доставките на ток през зимата.

- Какво искате да видите в следващия бюджет освен поемането на този дълг?

- Дълговата философия трябва да се преразгледа. Би трябвало да има пакет от мерки за борба с дефлацията, при която цените падат, но това означава, че икономиката се свива, производството намалява и бизнесът започва да съкращава работни места. Единственият начин за борба с дефлацията е чрез потреблението. В момента бизнесът не инвестира, банките не кредитират и заради това правителството трябва да започне да харчи повече и като инвестиции, и за да вдигне доходите. Ние сме втора година в дефлация и въпреки това този проблем се подценява. Вижте еврозоната, където при спад на инфлацията от 0,3% започнаха да прилагат антидефлационни мерки. Трябват ни инвестиции от правителството, особено в сектори, които няма да получат средства от еврофондовете в следващите седем години. Такъв например е железопътният транспорт. Трябва да се откажем от старите платформи за ограничения, които водят до спирала надолу. Ако дефлацията мине 2%, а ние сме много близо, излизането ще е много трудно. Нужно е и минималната заплата да стане 400 лв. от 1 януари и поне с 10-15% да се увеличат замразените от години заплати в бюджетната сфера.

Източник: 24chasa.bg