Виктор Банов пред радио Ватикана за срещите си с папа Йоан Павел ІІ

Срещите ми с папа Йоан Павел ІІ ми дават духовна сила в живота

Сред присъствалите на историческия момент за беатификацията на Йоан Павел ІІ е и православния богослов, д-р Виктор Банов. Роден в Перник през 1966, завършва богословие в Софийския университет. Преминава обучение в Института в Женева към Световния Съвет на Църквите, а след това и в Икуменическия манастир в Тезе, където помага за съставянето на сборник избрани глави от Новия Завет специално за младите християни.

Завършва Папския Източен Институт в Рим и защитава докторска дисертация на тема „Ивановските Стенописи, идеите на исихазма през ХІV век”. Директор е на църквата при Земенски манастир към Национално-историческия музей и преподава в богословския факултет и факултета по изкуства в Благоевградския университет. В момента е ангажиран към Новия Университет в Перник и се занимава с обществена дейност: Виктор Банов няколко пъти се е срещал отблизо с Йоан Павел ІІ.

*********

„Да действително , аз съм се срещал 4 пъти с Папа Йоан Павел ІІ, които неминуемо ще останат в мен до края на моя живот едни значими събития. Които ме съпровождат и ми дават една духовна сила за моя религиозен живот. Първо през 1995, когато учех в Женева, по покана на Католическата църква ни поканиха в Рим и Светия Отец отдаде своето внимание на всеки един от нас. Ние бяхме студенти от над 30 страни в целия свят , от различни деноминации: православни, католици, а също така и протестанти. Втория път беше през май 1998, вече като студент в Папския Източен институт, но живеех в ирландския колеж, и по случай деня на Свети Патрик Папата беше поканил целия колеж във Ватикана. Третият и четвъртият пъти беше през 1999 и 2000 по време на Молитвената седмица за християнско единение. Това беше една традиция, тъй като студент и стипендиант на Комитета по културно сътрудничество, ние бяхме около 30 студенти от православни страни и от страни от Близкия Изток. Светия Отец Папата ни прие един по един, попита ни някой неща в съвсем кратък и приятелски разговор. Тогава получих един много скъп подарък , които го пазя и до днес: една броеница, с типичното негово разпятие, което е много характерно и аз доста често си спомням с приятни чувства за този среща. Имам също още нещо интересно да кажа, първия път когато се срещнах със Светия отец по православен обичай, аз коленичих да му целуна светата десница и епископския пръстен, а той веднага позна в мене православния и ме попита “вие сте православен младежо, от къде сте?”. Аз му казах че съм от България и от Перник. Той обаче не чу много добре и каза откъде, от Пловдив? Не, аз съм от Перник свети Отче. Да, да, каза той, знам къде е Перник, минава се от там за Гърция”, което ми направи изключително впечатление. Бях толкова развълнуван, че не можах да си сдържа видимо емоцията. Той също много се зарадва на моето държание и така това е един невероятен спомен за мене.

- При всички тези срещи с Папата , какво ти направи впечатление в него като личност, като излъчване?
- Това е един невероятен дух - това е изписано на неговия вид, защото той с главата си е вече в небесата, той мисли по различно му, предразполага те, държанието му е толкова обикновено и толкова свойски, когато си на среща с него, че просто дори от респекта който внушава той ти предава този позитивизъм. Кара те да се чувстваш много свободен и открит с него. Това ми направи силно впечатление и няма да го забравя. Това е един изключителен човек, който със своя живот промени не само Европа бих казал, но и света.

- За Папа Йоан Павел ІІ тези дни се говореше много и се подчертаваха негови характеристики, а една от тях беше, че е „папа без граници”, защото е отворил Църквата към света към другите християни и другите религии. Специално към православните, какво е останало в тебе, като водеща мисъл, която мислиш че би имала перспектива във времето?
- Най големият акт който той направи, това е прошката, която поиска за всички тези години на конфронтация с Православната църква, имам предвид през средновековието и всички тези проблеми, които сме имали между църквите . И както той обичаше да повтаря, това лично съм го чул от него думите на великия руски религиозен мислител Соловьов, че Църквата диша със своите два бели дроба: това са Източната и Западната църква. Това е най-силното нещо, което направи Папата. Това го знаят разбира се и нашите православни духовни водачи и са потвърждавали многократно.

- Някои го смятат за пророк в икуменизма. Как звучат неговите думи за християнското единение?
- Аз ги виждам също в един силно позитивен план. Но мнозина спекулират с думата икуменизъм, незнаейки точно за същината, която е много значима. Тъй като Църквата изглежда разделена, но тя на небето никога не е разделена. Ние пием и ядем кръвта и тялото Христови на спасителя на небето, без разлика на нашите вероизповедания. Затова той даде един особен знак, особено след Втория ватикански събор, как трябва да се отнасят християните един с друг, как трябва да отдават дължимото уважение и въобще как трябва да се развива икуменическия дух за в бъдеще.

- Виктор, какво усети по време на беатификацията и на тази, така да се каже, последна среща с папа Войтила?
- Последна преди да стане светец, разбира се, защото на много плакати пишеше „Santo subito”- „Незабавно светец”. Разбира се, аз поддържам този апел на хората и на всички тези поклонници, които присъстваха на площад Свети Петър и бях лично съпричастен с целия този дух и на цялото присъствие на млади хора. Онова, което много силно ме впечатли още един път е как неговата любов към младите рефлектира сега. Това действително беше един празник не само за неговото възпоменаване, а един истински духовен празник за всички които са почерпили от него, които са го познавали лично или пък така от дистанция. А той действително беше един папа , който историята ще го помни, както църковната, така и светската”.

Радио Ватикана - Гласът на папата и Църквата в диалог със света