Трябва държавна финансова помощ за община Перник

Предоставянето на държавна финансова помощ е единственият изход за община Перник, в противен случай бихме могли просто да обявим фалит, каза кметът на общината Вяра Церовска в интервю. По думите й отпускането на безлихвен заем е като лекарство за общини в тежко състояние.

Според Церовска процедурата за финансово оздравяване ще доведе до устойчивост и стабилност на местните финанси. Ще се въведат ясни критерии, ред и прозрачност във финансовата стабилизация на общината.Това правило достига до всеки един гражданин, грижейки се за дома и родното си място, което винаги е било най-истинската крепост за българите, посочи кметът.

Община Перник е сред най-задлъжнелите в страната. Към момента борчовете й надхвърлят 30 млн. лв. От тях краткосрочните задължения с падеж до края на 2016 г. са около 20 млн. лева. В сумата не са включени временните безлихвени заеми от републиканския бюджет, дължими към края на тази година, които са 7,2 млн. лева. Много споразумения чакат изпълнение и могат изцяло да блокират развитието и работата в Перник.

Община Перник е в структурен дефицит от 2003 г., като просрочените задължения са се движели в диапазона от 12 милиона до 15 милиона лева, основно към доставчици на услуги. Собствените приходи на общината, осигуряващи нормалното функциониране, поддържането на инфраструктурата, сметосъбирането и чистотата на обществените територии, уличното осветление, сградният фонд и т. н. са крайно недостатъчни, според Церовска. В периода от 2011 г. до 2015 г. процентът на изпълнение на бюджета в частта собствени приходи е около 75. Към 30. 04. 2016 г. изпълнението на годишния план за собствените приходи на община Перник е 33.57 на сто.

Перник претърпя в годините тежко преструктуриране на традиционната икономическа трудова заетост. Въпреки близостта до София, общината изведнъж обедня, оставяйки без работа развитото минно дело, машиностроенето и индустрията, каза кметът. Сега в бившето индустриално сърце на България най-голям работодател е общината. Важна причина за натрупването на просрочени задължения е и намаляването на приходите от разпоредителни сделки, посочва пернишкият кмет. По думите й в последните години липсва интерес от страна на бизнеса и гражданите към обектите, включени за продажба, отдаване под наем и концесии в Програмата за управление на общинската собственост, довело до рязко намаляване на постъпленията в общинската хазна.

Като виновник за неблагоприятното финансово състояние Вяра Церовска посочва и гласуваният бюджет, който не отговаря на разходите и приходите на една толкова голяма община. Утопия е да се мисли, че община Перник ще се стабилизира финансово с каквато и да е помощ за краткия период, предвиден в Закона за публичните финанси, заяви Церовска. По думите й основният момент в оздравителния план, който местната управа подготвя, е налагане на строга финансова дисциплина. Според пернишкия кмет вероятно ще трябва да бъдат направени болезнени промени в администрацията и финансирането на допълнителни дейности.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Г-жо Церовска, община Перник ще кандидатства ли по програмата за държавна финансова помощ, която се отпуска на закъсали общини? Какъв е в момента размерът на просрочените й задължения?
Отговор:Това е единственият изход за община Перник, в противен случай бихме могли просто да обявим фалит. Това, което в момента държавата прави е да стабилизира общините и да могат да работят фирмите контрагенти. Отпускането на безлихвен заем е като лекарство за общини в тежко състояние. Ако трябва да се изразя като лекар, лечението даже е закъсняло, защото с всеки изминал ден дълговете се трупат и то с лихви.

Според мен процедурата за финансово оздравяване ще доведе до устойчивост и стабилност на местните финанси. Ще се въведат ясни критерии, ред и прозрачност във финансовата стабилизация на общината.Това правило достига до всеки един гражданин, грижейки се за дома и родното си място, което винаги е било най-истинската крепост за българите.

За съжаление, община Перник попада в списъка със задлъжнелите общини. Към момента общо дълговете са над 30 млн. лв. От тях краткосрочните задължения с падеж до края на 2016 г. са около 20 млн. лева, без да се включват в краткосрочните задължения временните безлихвени заеми от Републиканския бюджет, дължими към края на 2016 г., а те са 7, 2 млн. лева.

Към 31.05.2016 г. просрочените задължения са 15,1 млн.лева, от които към доставчици 12 млн. лв. Към тях трябва да добавим задължения по извършени финансови корекции във връзка с изпълнените от община Перник проекти „Изграждане на регионално депо за битови отпадъци“ – 3,4 млн. лева, които трябва да бъдат изплатени до края на 2016 г., лихви за просрочени задължения към „Топлофикация“ – 600 хил. лева, за които е подписано споразумение през май 2016 г. за разсрочено плащане, с което просрочените задължения към края на годината ще станат 20 млн. лв.

Въпрос: Законът за публичните финанси предвижда да се подпомагат общини, които не могат да стабилизират финансовото си състояние. Определя се и срок, за който те ще трябва да се оздравят финансово – необходимо е от една до три години общината да излезе от състоянието на финансово затруднение. Възможно ли е това да се случи в община Перник със съществуващите над 30 млн. лв. дългове?
Отговор: За този кратък срок е утопия да се мисли, че община Перник ще се стабилизира финансово с каквато и да е помощ. През 2003 г. с получените 17 млн. лв., спечелени по съдебно дело между държавата и общината заради използвани общински терени за табани от държавната мина, се разплатихме и задълженията започнаха да се трупат веднага. Трябва да се отчете като причина за неблагоприятното финансово състояние и гласуваният бюджет на Перник, който не отговаря на разходите и приходите на една толкова голяма община. Освен това Перник претърпя в годините тежко преструктуриране на традиционната икономическа трудова заетост и това не може да не повлияе. Въпреки близостта до София, общината изведнъж обедня, оставяйки без работа развитото минно дело, машиностроенето и индустрията.

Въпрос: Как се стигна до натрупването на такъв голям дълг от община Перник? Вярно е, че Вие го наследихте, но гледайки отчетите, сигурно имате представа по какъв начин се е стигнало до тук. Хората имат право да знаят истината – дали държавни, или общински, това са нашите пари.
Отговор: Община Перник е в структурен дефицит от 2003 г., като просрочените задължения в този 12-годишен период са се движели в диапазона от 12 милиона до 15 милиона лева, основно към доставчици на услуги. Собствените приходи на общината, осигуряващи нормалното функциониране, поддържането на инфраструктурата, сметосъбирането и чистотата на обществените територии, уличното осветление, сградният фонд и т. н. са крайно недостатъчни.
След 2010 г. се натрупаха значителен размер задължения на община Перник за данък добавена стойност, начислен върху разходите по сметосъбиране и сметопочистване и лихви, които към момента са 2,5 милиона лева. След 2012 г. фирмите-доставчици масово са започнали да завеждат изпълнителни дела и да налагат запори на банковите сметки на общината, което доведе до допълнителни разходи за лихви и съдебни разноски и постави общината в ситуация да изплаща суми по запорите, поради което се натрупаха нови неразплатени задължения.
През 2015 г. се наложи финансирането на непредвидени допълнителни строително-монтажни работи за сметка на общинския бюджет по проекта „Зелена и достъпна градска среда“ на стойност 800 хил. лева. Бяха наложени финансови корекции след приключването в края на 2015 г. на проекта „Изграждане на регионално депо за битови отпадъци“ в размер на 3 394 616 лева и за проекта „Канализация на гр. Перник“, приключил през 2011 г. за 380 хил. лева. За собственото участие в проекта за регионалното депо бяха необходими 2 060 хил. лева, за което община Перник беше принудена да изтегли кредит от фонд „Флаг“, който ще бъде изплащан до 2024 г.
Важна причина за натрупването на просрочени задължения е и намаляването на приходите от разпоредителни сделки. В периода след 2009 г. в условията на икономическата криза рязко намаляха сделките с недвижими имоти на територията на община Перник, което доведе до спад в приходите от данък придобиване. В последните години липсва интерес от страна на бизнеса и гражданите към обектите, включени за продажба, отдаване под наем и концесии в Програмата за управление на общинската собственост, което също рязко намали постъпленията в общинския бюджет.

Въпрос: Подготвяте ли оздравителен план и какво съдържа той? На кои резерви залагате?
Отговор: Основният момент в оздравителния план, който подготвяме е налагането на строга финансова дисциплина, колкото и популистки да звучи. Започнахме с мерки, които зависят от нас. Актуализирахме такса битови отпадъци и други услуги, които биха донесли повече приходи. Насочихме усилия към повишаване събираемостта на местни данъци и такси и увеличаване събираемостта на старите задължения. Въведохме така наречената безлихвената данъчна ваканция за шест месеца за длъжниците към общинската хазна в Перник. Едновременно с това работим по усвояване на европрограми, които създават работни места, повишават качеството на живот и оживяват икономиката. Прецизираме възлагането на всички нови договори и търсим по-добри финансови услуги.

Въпрос: Как възнамерявате да оптимизирате разходите? Предвиждате ли съкращения на персонал? По данни на Общинския съвет в бившето индустриално сърце на България – Перник, сега най-голям работодател е общината.
Отговор: Наясно съм, че трябва да бъдат направени болезнени промени в администрацията и финансирането на допълнителни дейности, за да се подпомогне стабилизирането на общината. Но трябва да се прецизират много добре решенията, защото може да се окаже,че връщане назад няма да има. Действително, в момента най-голям работодател е общината. Опитваме се да привлечем инвеститори, но много трудно би се върнало времето, в което Перник беше индустриалното сърце на България.

Въпрос: Обсъждате ли с Общинския съвет евентуално закриване на неефективни общински търговски дружества, а те са повече от половината, функциониращи в момента?
Отговор:Тук смятам категорично, че нашите общински търговски дружества са отчаяно ехо от миналото, създавани от общинските съвети, но контролът е занижен и носят огромни неоправдателни разходи.

Въпрос: В края на юни община Перник трябва да изплати първите 380 000 лв. за погасяване на временен безлихвен заем в размер на наложени финансови корекции за изпълнение на проекта за изграждане на регионална система за управление на отпадъците. Същата сума трябва да се внася ежемесечно в продължение на половин година.Как ще се случи това?
Отговор: Много са споразуменията, които чакат изпълнение и могат изцяло да блокират развитието и работата в Перник. Без финансова подкрепа от програмата за държавна финансова помощ, която ще се отпуска на общините, абсолютно е невъзможно тези суми да бъдат изплатени.

Въпрос: Ще засегне ли евентуален бъдещ финансов борд културните институции в града? Обмисляте ли преструктуриране в сферата на образованието, където някои учебни заведения се разполагат в твърде големи сгради, без да имат достатъчно ученици?
Отговор: Културните институции работят много и с всички възрастови групи. Това е едно от малкото оцелели звена, които се нуждаят повече от подкрепа, отколкото от натиск. Що се касае за сферата на образованието, промените идват още от месец август с влизане в сила на новия Закон за училищно и предучилищно образование. Но в тази сфера водим разговори и диалог с всички страни, така че реформата да не е болезнена. Разбира се, училищата, които са в обективно невъзможни условия за функциониране, могат да се самозакрият, т.е решението не го взима някой друг. Ние няма как да не спазим закона.

Въпрос: Как върви събираемостта на приходите? Пловдив вече отказа държавна финансова помощ заради високи постъпления и преизпълнение на приходите.
Отговор: В периода от 2011 г. до 2015 г. процентът на изпълнение на бюджета в частта собствени приходи е около 75. Към 30.04.2016 г. изпълнението на годишния план за собствените приходи е 33.57 на сто.

Въпрос: Как толкова закъсала община си позволява да плаща възнаграждения, надхвърлящи 1 000 лв. на 41 съветници за не повече от два-три работни дни в месеца на повечето от тях?
Отговор: Това е решение и самооценка на общинските съветници.

Източник: zapernik.com