Траурни агенции-фантоми превръщат болниците в борса за трупове

- Г-н Мицов, какви са основните проблеми пред собствениците на частни погребални агенции у нас?

- Аз съм един от първите, който се включи в този тъжен бизнес, но потребностите на хората продиктуваха и при нас възможността да развиваме тази дейност. Впоследствие, сблъсквайки се с проблемите и виждайки, че самостоятелно не можем да ги решим, се събрахме група ентусиасти и образувахме Съюза на погребалните фирми в България.

- Оплаквате се от нелоялна конкуренция от страна на общинските фирми за погребална и траурно-обредна дейност. С какво точно ви пречат те?

- Нелоялната конкуренция се състои в това, че общинските предприятия хем са риба, хем са рак. При тях нещата така са размити законодателно, че те получават пари от бюджетните средства на общината, в същото време имат възможност да извършват търговска дейност, от който също получават средства. Ще ви дам пример – общината само с това, че предлага безплатен ковчег на близките на починалия, игнорира съответния търговец от пазара. Той не може да си позволи да дава безплатни неща. Друг е въпросът откъде и по каква форма се дават тези безплатни сандъци, след като е казано, че безплатна погребална услуга могат да ползват по решение на Общинските съвет само хората, които нямат близки, които са изпаднали в безпомощно състояние. Тогава вече държавата е предвидила форма и те да бъдат погребани. Общинските съвети приемат един определен бюджет за пакет минимални услуги и те отиват за извършване на такива погребения. Водили сме много дела, има становище на ВАС, в него точно е определено какво могат да извършват общините, но както различни други неща, които потъват в небитието, така имаме и в нашия бранш неща, за които има съдебни решения, но по места трудно се изпълняват.

- Председателят на вашата организация се възмути, че отгоре на всичко тези общински предприятия не плащат данъци. Беше даден пример със софийската фирма “Гробищни паркове”. В Перник, където вие развивате своята дейност, какво е положението?

- В Перник благодарение на решенията на съда този проблем е отстранен. Перник е един от градовете, където законодателството е приложено точно. КЗК принуди Общинският съвет да приеме съответната наредба, която да отговаря на нормите – раздели дейността по администрацията, която касае управлението на гробищния парк и издаването на съответните разрешителни за извършване на погребения от чисто търговската дейност, която касае изкопаването на гробните места, различните атрибути и принадлежности, които съпътстват едно погребение. Общината си направи търговско дружество, което наравно с нас участва на пазара.

- Вие се възмутихте, че погребалните агенти се надпреварвате и опитвате да “ловите” клиенти в болниците.

- Това е практика, която се налага от фирмите-фантоми в бранша. Аз не мога да отида в болницата и да чакам пред Спешния център, защото имам офис. А тези, които са с неустановен адрес, извършват дейност, която напоследък е много на мода.

- Твърдите, че и лекари участват в тази схема.

- Лекарите от Спешния център са тези, които когато човек не може да намери джипито си, освидетелстват починалия негов близък. Оплаквания от лични лекари не сме получавали, само от медиците от Спешна и Бърза помощ. Медицинското лице винаги носи в джоба си визитка, която оставя дискретно и насочва към определена фирма, която би могла да окаже съдействие и да извърши всичко необходимо. Това нещо не се прави благородно, а срещу съответни възнаграждения.

Фрапиращо е, че болничните заведения са превърнати в борса за трупове. Създадена е много стройна организация – от траурни агенции, които се състоят от един човек с папка. Преследва близките на починалия, които в този момент не са достатъчно адекватни, създава се възможност за манипулиране.

Затова казваме, че браншът има нужда от регулация. Това залагаме в нашия законопроект.

- Има ли мода в погребения? Какво е различното в сравнение, да кажем, преди 10 години?

- Както навсякъде. Различното е, че хората вече имат право на избор. Преди 10 години беше така – един е сандъкът, една е колата, един е попът, всичко беше еднакво. Човек не можеше да си позволи да направи нещо по-различно като това, което е виждал по филм например.

- В Перник има ли нещо специфично в траурните ритуали?

- В отделните населени места има различни традиции. В Северозападна България например има духова музика, която изпраща покойника, там това просто е задължително. В нашия град, в Перник, такава традиция няма.

- Спазват ли се традициите в Перник – дългите процесии след ковчега, бдението над мъртвите, говеенето след смъртта?

- Не. Всички тези неща са вече отживелица. Имайки предвид, че напрежението в ежедневието е голямо, хората гледат да излязат от самобичуването – по цяла нощ да бдят над починалия, да идват други техни близки, всеки от тях да изразява чувствата си и те отново и отново да се травмират. Особено по-младите хора намират всичко това за отживелица. Няма оплаквачки, които да пеят по цяла нощ. В Трънския край например специално наемаха такива жени, които извършваха тези ритуали. Но вече ги няма. Пък и те не са си оставали наследнички. Това изчезва и го намирам за нормално. Няма нужда от подобно допълнително психическо натоварване, което носи само отрицателни емоции.

- Според вас ще има ли интерес, ако се възприеме предложението в проектозакона за гробищните паркове и погребалната и траурно-обредна дейност, да има не само подземни гробове, каквото е традицията, но и костници, фамилни гробници, крипти?

- Аз предполагам, че ще има интерес, защото всеобщо е затруднението на хората с гробните парцели на този етап. Ще ви дам пример – на една Задушница, когато имаш 5 или 6 починали близки и те са разделени в различни гробища, то няма да имаш една седмица да ги обходиш и да ги почетеш. Хората биха предпочели алтернативен вариант и всичките им близки да са на едно място. Досега това не е практикувано, но огромни са затрудненията заради числеността на големите градове.

- Кога ще се превърнат нашите гробища в тези, които познаваме от Западна Европа – чисти, подредени, спретнати, спокойни паркове, където спокойно можеш да се усамотиш? Те са направо красиви – с окосената трева, поддържаните паметници.

- Може би, когато нашите поколения узреят достатъчно, за да осъзнаят, че по начина, по който уважаваме и почитаме нашите покойници, се оценяваме самите ние като нация.