Тайните на прехода в "Blogo, ergo sum" на Александър Йорданов

Години след началото на прехода у нас много събития остават забулени в тайни, които хората все още не могат да си обяснят, смята някогашният син  лидер Александър Йорданов. Заместник ректорът на Европейския политехнически университет в Перник и един от неговите първи идеолози разкрива факти и събития от началото на демокрацията, в които сам е бил участник, в новата си книга "Blogo, ergo sum". Заглавието перефразира древната латинска поговорка "Мисля, следователно съществувам" в съвременен вариант - "Блогвам, следователно съществувам". Това е първото издание на издателството на ЕПУ, чийто директор е Александър Йорданов. Предстои да излезе сборник със статии от първата научна конференция, която се проведе в университета през 2011 г. Интервю с Александър Йорданов публикува Фрогнюз.

- Г-н Йорданов, 22 години след падането на Живковия режив, кои са тайните на прехода, които обществото не знае?

- Преходът има своите тайни и тъмни страни. Всеки българин ги преживя. Сценарият вече е известен – бивши кадри на комунистическата партия и нейният обслужващ апарат – Държавна сигурност, да реализират така промяната, че собствеността и властовите позиции и при демокрацията да останат в техни ръце или в ръцете на зависими от тях лица. Този сценарий успя, а единствената сила, която можеше да го наруши, бе СДС. За съжаление някои от дейците на демократичните сили в различни периоди се включиха активно в изпълнението на сценария. И макар да им бяха дадени второстепенни роли, те ги играеха въодушевено или както се казва – вживяха се в ролите си.

- Кога започват задкулисните игри?

- Задкулисното поведение на някои от лидерите на СДС в периода 1989-1991 г. и особено по време на Националната кръгла маса и приемането на очевидно фалшифицираните резултати от изборите за Велико народно събрание. Хората не знаят отговора на въпроса защо лидерът на СДС д-р Желю Желев прие да стане президент, след като СДС нямаше мнозинство във ВНС и бе избран от БСП. Защо и как той издигна за вицепрезидент ген. Атанас Семерджиев – офицера от ДС,  с чието име се свързва унищожаването на архивите на Шесто управление на ДС. За този ход на Желев не знаеха дори народните представители от СДС във ВНС. След това – забавянето и блокирането на българския преход чрез капаните, които бяха заложени в новата конституция. Също и историята с дирижираното „оттегляне” на Луканов  и странното „коалиционно” правителство на Димитър Попов. Не са осветени действията на задкулисни лица, довели до искането на вот на доверие от министър-председателя Филип Димитров от 36-ото Народно събрание. В резултат СДС загуби властта още преди да е изтекла и една година от нашето управление тогава.

 В книгата разказвам това, което знам или лично съм преживял, а изводите оставям на читателя. Тогава например излизаше един вестник – „Ранно утро”, в който се публикуваха имената на много „агенти” на ДС, които днес, при официалната проверка, не бяха „извадени”. Но тогава тази „провокация” взриви отношенията в СДС и създаде атмосфера на вътрешни напрежения и конфронтация, които доведоха до отстраняване на министри, до разцепване на парламентарната група.

- Кои са хората в СДС, които искаха да провалят кабинета на Филип Димитров?

- Имената им са неизвестни. Остава неизвестно и дали той и други около него вече са знаели кои от депутатите в 36-ото народно събрание са били свързани с ДС или са действали под чужд натиск. По това време се заговори, че Доган със сигурност е бил агент на ДС. Т.е. може да предположим, че е имало хора, които са чели незаконно досиета от  архива на МВР. Източването на банковата система и износът на капитали извън страната по времето на правителството на Жан Виденов е друга важна тайна от ранния период на демокрацията. След победата през 1997 г. на ОДС хората очакваха да има наказани за престъпленията по време на предходното управление. И да се отворят досиетата. Вместо това бе гласувана Декларация за национално съгласие. Това „съгласие” даде спокойствие и самочувствие на много от виновниците за икономическата катастрофа на България. Те изправиха снага и стартираха с откраднатото в процесите на приватизация. Днес те са „честни” бизнесмени, а хилядите, които с гласа си от площадите очакваха честна демокрация, се опитват да оцелеят и тази зима.

- Кой е имал най-голяма полза истината да се потулва през целия преход?

- Най-голяма полза от тези необяснени и наглед нелогични за демократичната общност политически ходове имаха и имат и до днес сценаристите на прехода – хората, свързани с бившата комунистическа партия и с ДС. Типичен е случаят с президента Първанов Скриването на неговото досие като агент на ДС направи така, че той стана президент на държавата, изкара два мандата и се готви пак да се върне в актуалната политика. Всъщност тайните на прехода създадоха две Българии – в едната са хората, които са обвързани от тайната, а в другата – народът, който винаги трябва да оцелява в поредната политическа  зима. 

- Възможно ли е в определени ситуации пазените тайни, за които пишете, да са имали съдбоносна за страната сила?

- Фактът, че хората, които желаеха със сърцата си демокрацията, едва връзват двата края днес, а тези, които бяха нейни противници десетилетия наред или пълнеха главите на хората с глупостите на комунизма, овладяха богатствата на страната. Това наистина е съдбоносна и трагична реалност.

- Какво не знаят хората за правителството на Иван Костов все още?

- Все още липсва конкретният разказ за това защо бяха отстранявани някои министри и защо се стигна до конфронтацията между Костов и Стоянов, Костов и Надежда Михайлова. Защото именно тези необяснени промени и конфликти доведоха до силни вътрешни конфронтации в СДС и в крайна сметка отново до загуба на властта от демократичните сили. А и някои хора, като Александър Божков, си отидоха от този свят несправедливо оклеветени. А може би именно тази несправедливост доведе и до смъртта му. Много неизяснени неща има и около политическите процеси вътре в СДС, когато една успешна политическа коалиция бе смачкана, за да се роди командно-административната партия СДС. Като резултат идеолозите на превръщането на СДС в партия си направиха свои партии или прехвръкнаха директно при „противника”, какъвто е случаят с Христо Бисеров и неговото депесарстване.

- Като бивш посланик в Полша коментирате и мистерията около смъртта на президента Лех Качински. Какво остана скрито от самолетната катастрофа?

- За всичко, свързано с катастрофата на полския държавен самолет, разказвам с много подробности в книгата. Ползвам данни от записите в черната кутия, от публикации в Полша и Русия, от официални доклади и неофициални разследвания. И задавам своите въпроси, и търся истината. Мисля, че у нас досега никой не е разравял тази история. Мисля, че това бе мой дълг, защото неколцина от загиналите бяха мои добри познати и дори приятели.

интервю на Васил Василев;  източник: frognews.bg

В книгата си „Blogo, ergo sum” Александър Йорданов разкрива една от големите тайни  защо след като СДС спечели изборите през 1991 г., не успя да задържи властта. Филип Димитров като министър председател избра да поиска вот на доверие от парламент, в който имаше много крехко мнозинство и това беше голяма стратегическа политическа грешка, смята авторът. Това решение според Йорданов е било взето и благодарение на упоритите внушения от страна на един от министрите в тогавашния кабинет и знакова фигура в дясното пространство до днес.

От тогава започна проспано време за българския преход и държавата се качи на пътническия влак. Така загубихме шанса политическата сила, която бе призвана, бързо да реализира необходимите промени, смята Александър Йорданов.

Бившият посланик на България в Полша Александър Йорданов разбулва и множество загадки около мистериозната катастрофа на полския държавен самолет край Смоленск. Той сравнява информация от официални и неофициални източници от Полша и Русия, стенограмите от черната кутия на самолета и кулата за управление на полетите. Така наяве излизат множество разкрития за това какво се случва в Смоленската гора, какви са действителните причини за катастрофата и как на същото място се появява още един самолет - призрак.

В книгата си бившият посланик на България в Полша разказва и за срещите си със знакови фигури на нашето съвремие с полски произход. Споделя неизвестни факти от живота на Папа Йоан Павел Втори, Лех Валенса, режисьора Анджей Вайда, сегашния председател на Европейския парламент Йежи Бузек.

В друга част на книгата, посветена на Македония, където Йорданов също е бил посланик, той пише за доктрината на македонизма, която по същество е антибългаризъм.

Размислите на Йорданов по актуални събития през последните години под формата на интервюта съставляват друга част от книгата "Blogo, ergo sum".