iPernik.com Новини от Перник за хората и събитията


Loading

Сиси отново говори

Сиси отново говори 01_1421051635

Пернишкият килър Станислав Ангелов-Сиси проговори отново. Срещата със сочения за пернишкия Чикатило се e провела в Централния софийски затвор, където той излежава 30-годишната си присъда за убийствата на наркодилъра Николай Христов-Хайо, Цветелин Карпузов, Биляна Кръстева и Кирил Христов-Багера.

Разговорът продължи повече от 3 часа, в които Станислав Ангелов разкри подробности около екзекуциите, извършени от пернишката група, ръководена от Райко Василев-Кръвта, Румен Стефанов-Алф, а по-късно наследена от бащата на Райко – Васил Станков-Бай Васо или Дъртия, и дясната му ръка Милчо Петров-Чироса. ЩОУ публикува изповедта на Сиси без съкращения в няколко поредни броя. В първите две части от интервюто на пернишкия килър той разказва за екзекуцията на Хайо, за подкупни магистрати и полицаи, за бягството на своя “колега” от бандата Николай Кръстев-Шатката и Хосе Мартинес на 30 април миналата година, за делото срещу “Килърите 3”, за мръсните игри, екзекуции, наказания, които са ставали в пернишката банда.

А ето го и финала на ексклузивната му изповед:

- Сиси, разказа ми, че управата на затвора и надзирателите са решили, че си искал да бягаш с Шатката. Защо според теб мислят така?

- Събираха се около 7 почивни дни. Тогава работех в автотенекеджийски цех. Постовият ни каза да се прибираме всички, тъй като ще се запечатва цехът. По принцип той се запечатва около 13.30-14 часа. Трябваше да изкараме една кола, за да не седи 7 дни там. Имахме работа точно за час. Двамата ни шефове – Василий Попов и Илиян, поискаха да попитаме дали може да ни оставят да довършим. И ни оставиха, за да си изкараме колата. По-късно, същият този човек, който ни разреши да си довършим работата, бил казал на коменданта: “Сиси се пазари да останат до по-късно”. Началниците ми в цеха казват пред управата, че те са ме помолили да поискам да си довършим колата. Това не е изненадваща практика на затвора, всички затворници знаят, че се запечатват работните помещения.

По време на Великденските празници два седмици по-рано също бяха запечатани. Така че ако ние сме решили да бягаме заедно, какво щеше да им попречи да ме изчакат в понеделник или след 10 дни. Това все пак ти е единственият шанс. Но трябва да имат малко мозък, да навържат нещата. Сега съм завел дело срещу затвора. Всички работници и началниците ми са свидетели, че искахме само да си довършим работата до 13.30 ч., а бягството се е организирало за 17 ч. Аз дори нямам достъп до пароцентралата.

От 30 април, след бягството на Шатката, ме спряха от работа по неизяснени причини. Ходих на изслушване, питах, отговаряха ми: „режимни причини”. Какви режимни причини - аз съм осъден, на строг режим съм. Аз не съм с 3-годишна присъда, за да стисна зъби, аз съм с 30-годишна присъда, ако не работя... По този начин те казват на жена ми, на детето ми, на родителите ми: “Знаеш ли какво, ние ще го пуснем с 10 години по-късно”. Но кой си ти, защо решаваш, съдията ме е осъдил на 20 години например, с ясното съзнание, че ще лежа 13!? Според чл.41 от НК “Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен обществено полезен труд, чрез който се цели превъзпитанието на осъдените...”. Началникът няма тези правомощия да ме спира от работа. Да, ако съм се издънил, може да ме спре. Аз съм затворник, признал съм, осъден съм. Ако не работя, няма да изляза от затвора. Без работа няма как да се съхраня психически. И каква е целта - като ме пуснат след 30 години един парцал, един боклук...

На 15 септември дори тръгнах на училище – втори клас

Идеята беше да помагам на тези, които не са учили, да помагам на учителката.

- Ти имаш ли образование?

- Да, средно специално – електроника, електротехника и английски език. В затвора ходих около 2 месеца на училище и после ме спряха, началникът не бил видял, че е подписал разрешението за мен. А какво гледаш тогава, как разписваш документи, без да четеш?! Това си е една дискриминация, лично отношение към мен.

- Ивайло Зартов е писал до Министерството на правосъдието писмо, в което казва, че надзирател Митко Спасов-Ододжи тормози лишените от свобода, бил осигурил дървото, с което е бит Мартин Цесекаря и дори с поведението си може да разпали бунт в затвора. Зартов твърди, че и надзирателите не са съгласни с поведението на колегата си. Ти какво знаеш за този случай?

- Тук всеки знае, че нещата са лоши. Да, Зартов го е написал, написал е, че и надзирателите не са доволни от Митко Спасов, но сега, ако попиташ някой от тях, те ще си замълчат, никой нищо няма да ти каже. Аз бях на свиждането, на което Митко Спасов се заяждаше със Зартов. На Зартов не му пуснаха чисти тениски, а на мен не ми пуснаха няколко неща…

- Какво стана с Цесекаря, защо го биха?

- Доколкото знам, проблемът възниква след кражба на тесли и пили. (б.а. - По време на разговора ни със Станислав Ангелов-Сиси в стаята присъстваше униформен, който е от смяната, на чието дежурство бе пребит Цесекаря)

- Ново бягство ли е подготвяно с тях?

- Не. Пълна глупост! Продавали са ги за цигари и дрога, най-вероятно. Те сигурно са крадени 6 месеца преди побоя.

Не е бито само едно момче

Някои от момчетата не казваха на журналистите и на прокуратурата, а съдействаха на управата, за да си запазят работата вътре.

Мариян Турчина е сключил сделка с управата - да каже, че уж той е бил Цесекаря, а те пък ще го уредят на хубава работа. Едното от битите момчета – Бойко, се ползва с протекция в затвора. Съвсем случайно неговата приятелка е дъщеря на един от надзирателите в Казичене. Този Бойко се дрогира всеки ден и не го отрича, и за назидание за това го пуснаха отпуск и той си вкара наркотици. След това Бойко го хванаха да се дрогира и той започна наред – дрогата е на Цесекаря, дрогата е на еди кой си…

Търсел е всякакви начини да излезе от ситуацията. Той е евтин мъж, той се продава за една доза. Практиката в затвора е 90 % от работещите да са наркомани. В затвора в Бобов дол човекът влиза наркоман и след 3-4 години излиза едно свежо момче, не могат да го познаят, родителите му са доволни, че е бил в затвора. Там, ако се дрогираш, влизаш в карцера. Дрогираш ли се – наказание. А тук, родителите им идват на свиждане и те спят, едни изпити без зъби, а освен това и утре го изкарват на работа. Защо? Нека каже началникът защо?! Аз мога да ти кажа защо. Защото са лесно манипулируеми, продават се.

- Твърди се, че самият ти си изкарваш по 20 000 лева от продажбата на дрога вътре…?

- Кажи какво да ти отговоря!... Не, повече са, 20 000 не ми стигат! (смее се) Няма нищо такова. Аз не знам 20 бона на месец как ти звучат, но в един град не може да се изкара толкова от дрога. Повечето от лицата, за които се говори в статията, не съществуват като затворници тук… А това, че дрога се продава, е ясно, няма две мнения по въпроса.

- По време на заседанието, в което даваше показания срещу бившите си “колеги”, ти стана лошо, какво се случи?

- Много зле се чувствах. За първи път съм на тази скамейка да давам показания. Да, не бях ял, но това не беше проблемът. Влязох в залата и свидетелствах срещу хора, с които съм си делил хляба. Това са хора, с които сме били една от най-силните групи, защото не сме свързани с пари. Всеки има близки отношения с някой, всички са взаимосвързани. Тази група е създадена от Райко, от Румен, те са роднини. До вчера сме си помагали, повечето са работили при мен, аз съм ги привлякъл в групата. Не влизам със страшен кеф в съда, за да разкажа аз те какви са боклуци. Значи, те какви са боклуци, аз не знам, аз съм им вярвал и съм бил същият боклук като тях. Дъртия ме е изкарвал от затвора, Дъртия ми е помагал. Аз съм влизал в съда, давали са ми три доживотни присъди и се чувствах по-добре, отколкото като давах показания. Сега те твърдят, че аз съм ги продал заради интерес. Не съм ги продал, защото няма за какво! Аз имам максималната присъда. Не се сърдя на момчетата, които са ме продали, тъй като са го направили, за да не лежат в затвора.

- Каза ми, че не си убил Николай Христов-Хайо, но въпреки това си осъден, че си го поръчал, и същевременно си съизвършител с Шатката. Ще се опиташ ли да възобновиш делото?

- Да. От - до съдействам, намерих квартира на Шатката, и на Теодор Неофитов-Ханс, дадох ключ от нея и на Гугу. Това е така наречената „тайна квартира” на групата. След убийството на Хайо бяхме задържани всички. След задържането на Гугу му бе направен обиск в ареста. Преди да го вкарат в килията, той е бил съблечен чисто гол и познай, докато са го карали да кляка, откъде е изпаднал ключът от тайната квартира?... От задника му!

Нали няма нищо общо, какво прави този ключ там!?

Освен това по делото за убийството на Хайо има свидетел, който казва, че ме е видял в центъра на град Перник, да минавам с кола до Хайо, който още е жив. Свидетелят се казва Сергей Сергеев, или нещо такова. Той е дал показания пред съдия, като си е мислел, че с тях ме уличава, а той ми прави алиби. Да, аз съм човекът, който казва на Гугу и Шатката, че Хайо е на центъра. След известен период от време те се обадиха и аз отидох да ги взема, вече бяха запалили крадената кола, от която бяха застреляли Хайо. Аз ги прибрах. Не крия, че съм участвал, но съм осъден за неща, които не съм извършил. Осъден съм, че съм поръчал на Шатката, и в същото време съм съизвършител с него! Но явно така им изнася на пернишката прокуратура.

Разбира се, че ще се опитам сега да възобновя делото за убийството на Хайо. Ще пиша до всички институции. Ето и най-голямото основание за искането ми - един и същи съдия - Виктор Георгиев, ме осъди за тройното убийство на доживотен затвор, и няколко месеца по-късно ме осъди и за убийството на Хайо! По-голямо закононарушение не съществува! Един съдия, в една и съща година, да ми гледа две дела за убийства! Казах му тогава, че ми е съдия по другото дело, помолих го да си даде отвод. Той ми отговори, че не е предубеден. Прокурорът по делото за тройното убийство е Бисер Михайлов. Говори ли ти нещо? Той е най-готиният прокурор. Той беше задържан по гащи с брат му за лихварство.

- Твърди се, че ти си в основата на неговото задържане, за отмъщение, че те е хванал?

- Аз съм в основата, защото аз казах, че е лихвар. По време на заседанието, на което присъстваха и твои колеги, казах: „Как ще ме съди прокурорът, който е по-голям лихвар от мен?!”. Той идваше да играе карти с Райко. Райко му подари кола за услугите, които свърши. Не знам за Перник какво знаеш, но е готин град. Един наш познат - Калин, който правеше ремонт на дискотеката, се оплакваше какви пари е взел от прокурора и какви лихви плаща и как го натиска. Жена му, която работи в съда, е отишла и е пуснала жалба как прокурорът я е срещнал и я е заплашил, че ще я залее с киселина и ще й отвлече децата, да върнат парите. Сигурно не са намерили доказателства или по друга причина, но този прокурор е възстановен на работа, на същата длъжност, и разследва убийството на Венцислав Димитров-Мечан.

Имам три тежки дела – за тройното убийство, за убийството на Хайо и за пране на пари. Е, влизам по делото за пране на пари и познай кой съдия виждам - Виктор Георгиев! Поисках да си даде отвод, а той ми предложи споразумение. Най-накрая заяви, че си дава отвод, тъй като е гледал две дела срещу мен. Той си призна, че е извършил закононарушение. Искам само да ми кажеш кой е по-голям престъпник - аз или съдията – той го е учил, той го работи, аз съм престъпник, израснал на улицата. Ако се спази законът, трябва да бъдат възобновени всички дела. Остави моя интерес, аз имам престъпно мислене, манипулирам хората, гоня личния си интерес. Но съдията какво свърши с тези две присъди, кого удовлетвори?! Дали хората, които са почернени?! Какво ще стане сега, ако ми възобновят делата наново и ми намалят присъдата или ме освободят?!... Съдията беше угоден за 1-2 години, свърши работата, това ли е законът, господин за един ден?!...

Ето какво ми отговарят на мен за избора на съдия по двете дела – за Хайо и за тройното убийство – “не е извършван избор чрез програма за случаен подбор”. А Сиси е осъден, групата в Перник не съществува, има го само Сиси…

Окръжният прокурор на Перник Пламен Найденов водеше делото, той беше амбициран да се занимава с мен и групата. Идваше при мен на разговори, искаше да му дам групата, в лицето на Шатката. Казваше ми: “Добре, ще бъдеш осъден на 3 години условно, с 5 години изпитателен срок, няма да ти повдигам обвинение за убийство, тъй като и без това няма доказателства, но ще ми кажеш, че Шатката го е извършил, заедно с който си избереш, те и без това повечето не са живи или са изчезнали”. Аз му отказах. Да, Шатката е извършил поръчково убийство, прокурорът го знае. Добре де, но поръчковото убийство се поръчва от някой, но прокурорът нито веднъж не е задал въпроса: “Абе, Станиславе, кажи кой го поръча или защо го поръча?”…

Иван Цветков – Ванчето го хванаха половин час след убийството на Хайо, направиха му натривки и се оказа, че те са сходни с боеприпаса, с който е убит Хайо, но с него стреляли прекалено много и не е доказателство, както твърди прокуратурата. По това време Ванче е в условията на условно предсрочно освобождаване, лежал е присъда за убийство. При всичко това става главен свидетел по делото. Казва, че не е той, а Сиси и Шатката са убили Хайо и сме му били казали, че и Гугу е свършил много добра работа. После казва, че е помогнал на прокуратурата да залови престъпниците. Ок, но той работи с Бай Васо, с Чироса, с Райко Кръвта, с Румен Алф 15 години вече! Никъде в неговия разпит не се споменава името на Васил Станков-Бай Васо, никъде не се споменава Милчо Боянов-Чироса и т.н. Прокурорът не го е питал, или той така е съдействал – докъдето му е изгодно, докъдето не иска да си навлича неприятностите, които го очакват, най-вероятно. Докато беше в затвора, Ванче беше изцяло на издръжка на групата, групата му плати условното предсрочно.

- Плащане на условно предсрочно... на кого са платили?

- Това по-добре да не го коментираме...

- Всички знаят, че предсрочно пускат от съда, затова питам.

- Да. Той отиде на външно предсрочно в СГС и го освободиха срещу една сума пари.

- Колко струва свободата?

- Знам колко струва, защото я платихме тогава - 20 000 лева се дадоха точно, но Ванче имаше малък остатък от присъдата му.

- Коя година се случва това?

- 2007 година, лятото мисля, че беше. Той вече беше в Казичене, идваше си отпуск, беше на практика свободен, просто хората се почерпиха с 20 000 лева, за да разпишат документите...

В групата нямаше нито един осъден, до един известен период от време. Всеки път се повтаряше: „Няма проблеми, много сме силни”.

Източник: zapernik.com

iPernik отваря врати за всеки, който има да каже нещо!

Лична публикация - ще бъдете публикувани най-горе на първа страница на сайта!

Необходимо е единствено да Влезете с Фейсбук или да се регистрирате!

На тази дата в миналото

26-Декември-2016

26-Декември-2015

25-Декември-2015

Вход с фейсбук профил:

Гореща линия: 0888 563 496

[email protected] за споделяне на сигнали, запитвания, реклама, коментари, мнения, новини

ПОРЪЧКИ се приемат само през сайта и се препращат към търговците за изпълнение!

ipernik com