Отец Захарий: В православието е невъзможен норвежки синдром

В интервю за "Монитор" ректорът  на Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски” отец Захарий Дечев коментира възможността от формирането на религиозен фундаментализъм. Отец Захарий е доказано голям приятел на Перник. Той е участвал з двата дискусионни форума за духовното възпитание и обучение на децата, организирани от Духовния обществен съвет в Перник.

- Отец Захарий, в последните дни светът е потресен от  ужасяващите действия на норвежеца Андерс Брейвик, който мотивира масово убийство   с християнски убеждения. Как коментирате възможността от формирането на религиозен фундаментализъм?

- Като говорим за фундаментализъм, трябва да кажем, че такова явление в християнството няма. Християнството е несъвместимо с крайности във верско отношение. Ако има фундаментализъм, то той не е в  православната деноминация, а в протестантството. Затова може да се каже, че норвежки синдром е невъзможен  при нас. Свързването на фундаментализма с християнството по този начин се отъждествява с тероризма, а това петни името и обижда хората с християнски убеждения. Християните създадоха нова култура, просвета, а светите братя Кирил и Методий и азбука. Светото Православие създава добродетелност. Да се смесва фундаментализмът с православието е едно от неправилните неща в обществото. Сега материалното в света доминира много повече от духовното, в съзнанието си модерното човечество е далече от спасението на душата си и Царството Божие. Това създава всякакви предпоставки за противозаконни фундаменталистки прояви.

- Как може обществото да противостои на тези разрушителни тенденции?

- С връщане към християнските ценности, запазени в пълнота в Православната църква. Възпитанието на децата и обществото като цяло са единствената противоотрова срещу разрушителните тенденции.

- Обикновено през ваканциите, когато родителите са на работа, а децата свободни, зачестяват и хулиганските прояви на подрастващите. Какви са причините за това?

- Проблемът не е нито само в свободното време, а в липсата на добро възпитание на младите хора. Това се дължи както на родителите, така и на училището. Днес колкото и нелицеприятно да звучи, но ние възпитаваме нашите деца най-вече да бъдат консуматори, да наблягат на материалните неща. Същевременно ние забравяме за другото – за вечното, за Божественото, а то се корени дълбоко в човешката душа. Когато то липсва във възпитанието на детето,  се стига до крайности. То не е научено да разпознава що е добро и що е зло. На практика, детето, юношата възприема и едното, и другото за равностойни. Оттам идват и всички последващи беди в живота му, тъй като младият човек замества истинското и ценното с нетрайното, основано на съмнителни ценности. Затова днес, когато има толкова много изкушения за младежта, е особено важно да се обърнем и към нейния душевен мир.  Родителят независимо колко обидно може да прозвучи някому, но упражнява т.нар. от съвременните психолози „телефонно възпитание”. Между него и детето липсва комуникацията, общуването с него като с пълноправна личност. Майките и бащите обикновено питат: “Нахрани ли се? Прибра ли се вкъщи? Облече ли се топло?” и за всичко, свързано с бита. Оттук насетне тези на вид безобидни и напълно логични въпроси създават неусетно потребителската нагласа. Следват негативните прояви – агресия, побоищата, алкохолизмът. Всичко това се случва, защото нямаме правилното разбиране за начина си на живот тук, на земята. А той трябва да бъде осмислен преди всичко от духовна страна.

- Всеизвестно е, че Българската православна църква няма отношение на парливите проблеми в обществото. Когато обаче стане дума за изучаване на религия в училищата, клирът е особено настоятелен. Докъде се стигна с искането за задължително изучаване на предмета „Религия – православие”?

- Българската православна църква винаги се е грижила на младите хора. Много от добрите практики по отношение на работата с младежите, които осъществяват свещениците по енории, не се популяризират. Аз познавам много духовници, които работят с тийнейджъри и деца, и работата им дава отлични резултати. Църквата като цяло, виждайки негативните прояви в обществото в резултат на консуматорско мислене, се обръща към обществото и институциите за въвеждане на предмета религия като задължителен. Това е единият от начините, по който може да се промени това мислене. Другият е промяната на духовната нагласа чрез по-широка духовно-културологична основа, на която децата не само да придобият познания, но и нещо много важно - начин на живот, основан на почтеността и заинтересоваността не само за самите себе си, но и за околните. Затова БПЦ, чрез настояването си въвеждане на религия в училищата се води от подбудите да бъде променено нравственото кредо на бъдещото поколение българи. Ако днес децата не могат да получат тези ценности от държавата, от обществото, то те могат да ги получат от църквата – спасителния кораб.

- Вие сте съавтор на концепцията за предмета „Религия – православие” в българските училища. Задължителното изучаване няма ли да наруши правото на избор на вероизповеданието?

- Новият предмет не е някогашното възрожденско вероучение. Той залага на по-широк културологичен поглед, основан на християнските културни достижения и нравствени ценности. Предвижда се материалът да се поднася с широта на мисленето, независимо че децата ще бъдат запознавани с историята на християнството и догматическите истини. Родителите не бива да се смущават. В тези часове децата им няма да чуят как се мрази и убива, как се краде или мами, но ще чуят, че любовта към човека, към ближния е най-важна за всеки един от нас.

- Но не казахте, ако родителите не желаят децата им да изучават религия, какво следва?

- В своята концепция Светият синод дава възможност за избор. Децата на атеистите могат да изучават алтернативно предмета етика. А за учениците от други вероизповедания в светското училище ще бъде въведен съответният предмет „Религия – ислям” например. Всяко дете ще може да изучава религията в дълбочина според своята семейна традиция.

- Вие сте и ректор на Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски”. Има ли интерес към средното духовно образование днес?

- За радост има. Една от причините децата и родителите да избират това училище е фактът, че в него няма издевателства, побоища и тийнейджърски драми, както в останалите училища. Възпитаниците освен широко и задълбочено изучаване на богословските предмети изучават в пълнота и всички останали дисциплини, които се изучават в другите средни учебни заведения, и получават равностойни дипломи.  От предстоящата учебна 2011/2012 година Софийската духовна семинария “Св. Йоан Рилски” въвежда възможност за придобиване и на английска диплома за средно образование и сертификат за владеене на английски език от Кеймбридж университет.  Въвеждаме и нова методическа система за разширено изучаване на предмета музика.  Завършилите семинарията, които искат да продължат богословското си образование, имат възможност да се запишат без приемен изпит в Богословския факултет на СУ “Св. Климент Охридски” при успех от средното образование над 5,00.