iPernik.com Новини от Перник за хората и събитията


Loading

Очакват 10,3 млн. туристи на морето тази година

Очакват 10,3 млн. туристи на морето тази година 05_1463026155

Румен Драганов работи в сферата на туризма повече от 30 години като взема участие в работата на много неправителствени организации - Българска асоциация на туристическите агенции, Българска асоциация за екотуризъм. До 2006-а е председател на Съвета по туризъм в София и член на Българския туристически борд.

- Какви са предизвикателствата пред предстоящия летен сезон?

- Очаква се силен летен сезон. Миналата година провокира широкоспектърни действия от страна на бизнеса. Много активни действия бяха предприети от Министерството на туризма, кметовете на общините и браншовите сдружения, насочени към международния и вътрешния пазар. Събитията, свързани с пренасочване на туристи от Турция, Египет и Тунис към други дестинации, доведоха до увеличено търсене и ръстове в предварителните записвания към България. В началото на март летния сезон вече се очакваше като много по-силен, в сравнение с предходната година.

Записванията от Русия - с ръст от 35%, Германия - 42%, а Словакия - 60%

Ръстове има от почти всички други европейски дестинации. Интерес към българския туризъм проявиха и нововъзникнали пазари като Иран и Китай. Днес заплахите за сезон "Лято 2016" са свързани с липса на кадри, свръхнатовареност и влошаване на качеството, допускане на дублажи, нереална ценова политика, дъмпинг, несигурност за контрагенти и доставчици на туристически услуги. Това може да компрометира доброто име за следващия и бъдещите туристически сезони.

- Наистина ли ни очаква "синьо лято" и огромен ръст на гостите?

- Ние имаме малък пазарен дал. Представляваме около 1.1% от туризма на Европа. Предлаганият продукт е със силно изразена асиметрия, къса договорна позиция (за целия сезон - 61 дни). Това предполага тенденция за свръхзаетост в пика на сезона, когато ще се получи очакваната преса. Черноморската ривиера ще обслужи над 10.3 милиона туристи, от които 4.8 милиона чужденци и около 5.5 милиона българи. Очакваният ръст спрямо предходната година достига 12.4%.

- Как може да се гарантира качество на услугите и да се избегнат дублажите, за да привлечем отново тези туристи, които идват сега благодарение на външни обстоятелства?

- У нас количествените критерии са водещи изисквания към хотела или ресторанта. Те са общовалидни и са изписани в Закона за туризма и наредбите към него. За спазването им спомага Комисията за защита на потребителите, която стриктно следи за изпълнението на изискванията. След 1998 г. Световната организация по туризъм отхвърля категоризацията като инструмент за постигане на качество и препоръчва хотелите да не бъдат категоризирани, а

да създават свой собствен бранд и да пазят доброто си име

При много от хотелите, които са договорили определени контингенти с туроператори, дублажи няма да има. Проблемът е повече при продажби "заявка-потвърждение", ако има пропуски в резервациите.

- Как трябва да бъде решен въпросът със сигурността на почивките?

- Сигурността е фактор номер едно в туризма. Туристическият бранш работи в тясно сътрудничество и участва в разработването на мерки, осигуряващи сигурността на туристите във всеки конкретен обект. В последните години проведохме срещи за съставяне на примерен план за действия на служителите, свързани със сигурността при кризисни ситуации, предизвикани от заплахи при терористични актове, природни бедствия, аварии и незаконна намеса в дейността на туристическия обект. В по-широк смисъл сигурността е свързана с безопасността на храните, опазване на екосистемите и предоставяните от тях услуги, непокътнатостта на природните и културните забележителности, чистотата на въздуха, водите и минералните ресурси и осигуряване на тишината и спокойствието на почиващите. Проблемите няма да бъдат малко.

- Какво трябва да направи държавата, за да подпомогне бизнеса?

- Много важен момент за сигурността на бизнеса е въвеждането на единната система за туристическа информация, създаването на регистъра на туристическите атракции публична собственост и създаването на туристическите бизнес паркове в контекста на районирането. Министерството на туризма постига в голяма степен обединение на държавните усилия за подобряване на местните икономики с цел създаването на нови работни места, чрез преформулиране и репозициониране на националната рекламна кампания. Организацията на бизнеса обаче значително изостава. Категоризацията на хотели и ресторанти и регистрацията на туроператори и туристически агенции се извършва от Министерството на туризма. Това е несвойствена за държавата дейност и е крайно време тя да бъде предадена на национална организация от лицата, категоризирани и регистрирани до момента по Закона за туризма от 2002 година насам. Необходимо е провеждането на национален конгрес на хотелиерите и ресторантьорите и конгрес на туроператорите и туристическите агенции, регистрирани по закона. Националните асоциации трябва да бъдат демократично функциониращи, с мандатно управление и безалтернативна представителност. Те трябва да защитават интересите на бранша на национално и световно ниво.

Срамно е българските хотелиери и ресторантьори да не участват в международния си съюз

поради "липса на пари за членски внос". Редно е националната асоциация на хотелиерите да извършва категоризацията и да контролира бранша, а регистрацията на лицата в туроператорския бизнес да се контролира изцяло от присъщата им асоциация. Там трябва да бъде и гаранционният фонд, за да бранят сами доброто си име и да няма допускане компромиси с качеството на туристическия продукт. Това не пречи на сегашните 197 асоциации, съюзи и други туристически сдружения да продължават да извършват своята законна дейност. В това отношение държавата е длъжник на бизнеса, защото е създала института категоризация и регистрация със закон, но не е определила необходимата монопредставителност, като съвсем съзнателно предпочита сега съществуващата анархия.

- Какви са възможностите за удължаване на сезона?

- 20 месеца след създаването на Министерството на туризма все още сме в дълбоката концептуална и управленска криза от преди това. Далеч сме от превръщането на България в целогодишна туристическа дестинация и свързаното с това изработване на нова концептуална рамка. Тя трябва да стъпи на организацията и управлението на екосистемите и предоставяните от тях услуги - материални и културни, в контекста на сигурността в туризма. Необходимо е да се промени подходът към инвестициите от сезонни към целогодишни. Стратегията трябва да избегне силната асиметрия в сезонността и насърчаването на сивия сектор, което води до деморализация, демотивация на професионалния персонал, влошава качеството на предлагания туристически продукт и води до лошо име и ниски приходи за целия отрасъл.

- След приемане на новия закон за концесиите туристическите атракции вече ще могат да се управляват на концесия както от общините, така и от частни субекти. Ще доведе ли това до ръст на туристи? Кои обекти трябва да са дадат задължително на концесия, тъй като в момента не са добре стопанисвани?

- Всяка собственост поражда задължения и отговорности. Управлението на туристическите атракции - публична държавна собственост, трябва да е в полза на обществото. Сега все още не знаем на какво е собственик държавата. Тя първо трябва да се припознае като собственик на нейните туристически атракции - културни и природни забележителности, и да ги включи в Регистъра. Министерството на туризма трябва много точно да определи в Регистъра с кои свои туристически атракции ще подобрява местната икономика, с кои ще създава нови работни места, и с кои ще прави бизнес с общините и частните лица. В качеството си на собственик държавата може да подпомогне значително общините. Това ще бъде регламентирана държавна помощ.

Има туристически атракции, които трябва да са локомотив на туризма

да теглят цели райони напред. Към момента има отказ от управление на публична държавна собственост в лицето на ресорното министерство, което не знае на какво е собственик. Това е във вреда на българското общество и туристическата индустрия в нейната същност.

- Как ще подпомогне туристическия бизнес и местните общности идеята ви част от туристическата такса да се отделя за създаване на екосистемни паркове в черноморските общини?

- Целта на проекта за туристическите бизнес паркове е да се получи синергия между селскостопанския сектор и туристическия бизнес за опазване на екосистемите на територията на парка и създаване на устойчив механизъм за заплащане на екосистемниите услуги от техните ползватели в контекста на сигурността. Учредителите и членовете на парка приемат харта, включваща общото им съгласие за опазването на екосистемите на територията на парка. Членовете имат правото да ползват общата екологична марка на парка за произвежданите от тях стоки и услуги, която гарантира екологичния произход и качеството на произведената продукция. Заплащането на екосистемните услуги се определя в размер на 20% от размера на туристическия данък, регламентиран в Закона за местните данъци и такси. От своя страна Общинският съвет приема решение за намаляване с 20% на размера на дължимия данък за лицата, които доброволно заплащат екосистемните услуги. Доброволни плащания могат да извършват и други лица на територията на парка, като уреждат своите взаимоотношения с договор. Средствата се използват за подобряване на екосистемите на територията на общината, стимулиране на местните икономики и създаване на работни места.

Източник: standartnews.com

iPernik отваря врати за всеки, който има да каже нещо!

Лична публикация - ще бъдете публикувани най-горе на първа страница на сайта!

Необходимо е единствено да Влезете с Фейсбук или да се регистрирате!

Вход с фейсбук профил:

[email protected] за споделяне на сигнали, запитвания, реклама, коментари, мнения, новини.

ipernik com