Натискът над медиите става и чрез юридически инструменти

Тази публикация на Капитал не се отнася за Перник, но важи и за Перник, и за останалите градове в Пернишка област. Малък град с много сайтове, два три вестника, кабеларка, две-три радиа и след изминалите избори можете сами да направите своите изводи от интервюто с Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на "Програма Достъп до информация".

Кои са най-сериозните проблеми пред регионалните медии през последните години? 

- Най-големият проблем на местните медии през призмата на опита, който аз имам като юрист, е, че това са едни много малки и бедни търговски дружества. В този смисъл са много по- бизнес и властово/политически зависими. Тази зависимост става по-силна, защото страната ни е малка и това поражда лесна връзка между партийно и държавническо положение или позиции в местното самоуправление. Не на последно място и в бизнеса. Освен това има близки връзки между всички тези позиции, което прави лесно възможно местният елит да се капсулира и да се обедини срещу някаква критична публикация.

Все още ли регионалните медии са водещи по брой заведени срещу тях дела за обида и клевета?
- Това, което е важно да се каже, е, че делата за обида и клевета в страната са много по-сурови, по-жестоки от гледна точка на натиска, който се оказва върху журналистите. Мога веднага да дам няколко примера. Казусът на бургаските журналисти Катя Касабова и Божидар Божков, заведен от четирима инспектори от регионалния инспекторат по образованието. Причината са публикации, в които се разкрива, че 157 здрави деца със слаби резултати са приети в елитни гимназии с фалшиви медицински бележки за тежки заболявания. Заради това дело България бе осъдена миналата година в Страсбург. Обстоятелството, че местни медии са си позволили да коментират нередни практики, които разкриват връзки между елити, доведе до много сериозни санкции. Журналистите бяха осъдени да платят по седем и над седем хиляди лева, което през 2000-2002 г. беше непосилна сума. Има и случаи, в които властта се обединява и поставя под натиск дадена медиа, която си е позволила критична позиция. През 2009 г., когато бяха изборите, в Смолян областния управител и двамата му заместници заведоха три дела за клевета срещу местния вестник "Отзвук" за една доста безобидна от моя гледна точка публикация, в която се казва, че ако има конкурс по лентяйство, те щели да сред номинираните. По трите дела имаше големи разноски. Да се предяви граждански иск за 10 хил. лв. в страната, и то от двама-трима ищци - общо за 30 хил. лв., това вече е непосилно за една местна медиа - толкова е годишният й бюджет. Това създава много големи препятствия и проблеми пред тези хора. Създава предпоставки едно издание директно да бъде закрито.
Съдилищата в страната са по-трудни за убеждаване от съдилищата в София по делата за обида и клевета. През последните 2-3 години тенденцията започна да се променя, но все пак ще мине още време, докато падне този възпиращ ефект през закона. Възможността да се задвижи системата срещу местните медии все още е много плашеща и се схваща като нещо реално за тях.

Как финансовата криза влияе на местните медии, не ги ли принуждава да правят повече компромиси, за да оцелеят?
- При едно мое пътуване в страната попитах главния редактор и съсобственик на един вестник кои са основните източници на финансиране. Той ги раздели на три. Реклами, продажби и т.нар. малки обяви. Един от големите проблеми пред независимостта на медиите в България са рекламите, защото те често се дават от големи фирми, които има повод да бъдат критикувани за едно или друго нещо. В една местна медиа, в която има възможност да се получават приходи от продажби от малки обяви, всъщност се гарантира известна малка степен за независимост. Аз съм оптимист, че като цяло механизмите за оцеляване на местните вестници са пазарни, но безспорно много трудни. Все пак, когато говорим за местно издание, не си представяйте голяма редакция. Тя понякога се състои от трима човека. Има много такива примери за медии в Ловеч, Троян и т.н. В редица случаи местните издатели са едни интелигентни и повратливи хора, които имат критичен поглед, харесват ги местните читатели.

Факт е, че уязвимостта на местните медии е в това, че те са много бедни, а елитите са много силни на места. Тази тяхна уязвимост води до това, че в определени пикови моменти, особено по време на изборите, може да се види много ясно, че те придобиват един очевидно много пристрастен език. Тогава изобилстват дори платени публикации и това често не се крие. Много по-често обаче изборите се използват като време за набиране на приходи. Просто се сключват договори, при това понякога се сключват договори с опониращи си политически сили, които някак си помежду си се опитват да се надцакат, сключвайки по-изгодни за себе си договори с местния вестник. Това не е желание на пресата за участие в политиката, а използване на един момент, в който могат да се реализират доходи, за да оцелеят.

А отношението на общинската администрация към местните медии не влияе ли на свободата им да пишат и коментират?

- Общината, чрез общинската администрация и общинския съвет безспорно може да влияе върху медиите и това става чрез бюджета за публикуване не само на съобщения, но и на документи, които трябва активно да се публикуват. Обяви за поръчки, за европейски програми, решения на общинската администрация и т.н. Властта може целенасочено да дава подобни платени съобщения в определени близки до нея медии и съответно да "санкционира" тези, които я критикуват. Често пъти дори е непрозрачна схемата, по която се публикуват дадени документи, съобщения и т.н. в местните вестници. Председателят на общинския съвет решава, че ще публикува във вестника Х.

Много често определени издания се шантажират, че в тях няма да се публикуват платени съобщения, като със заплахата се цели да се спечели по-приятелско отразяване. В други случаи можем да говорим за открит конфликт на интереси, защото не липсват случаи, в които, да речем, някоя влиятелна фигура в общинския съвет в същото време е съсобственик в местното издание или има свой човек който го представлява в медиата. Това също се случва. Преди години "Програма Достъп до информация" (неправителствена организация, която защитава свободния достъп до обществена информация - бел. ред) подкрепи две или три дела, в които местни медии по закона за достъп на информация съдеха общинските съвети, защото искаха да разберат по какъв критерий и на кои други медии са дадени по договори публикациите на подобна информация. Едното от тези дела беше успешно, то приключи във Върховния административен съд и доведе до създаване на една по-прозрачна и по-добра среда поне в Ловеч. Това беше градът, който заведе делото.

Има ли нови опасности за медиите, заложени в законите?
- Да, има такива опасни тенденции, те важат не само за местните, но и за централните медии. Това са санкциите за разгласяване на лични данни. Оказва се, вече има поне три казуса, които съм забелязал по съдилищата. В Комисията за защита на личните данни се подава оплакване, защото е огласено нечие ЕГН. Това може да стане през обвинителния или нотариален акт, който, да речем, свидетелства, че даден човек е извършил престъпление и е обект на критична публикация. Само за това, че подобна информация е оповестена, комисията налага глоби, минимума на които по закон е 10 хил. лв., а максимумът е 100 хил. лв. Т.е. това се явява една своеобразна нова форма за възможна цензура върху медиите. Този механизъм за санкции започна да се задвижва от миналата година. Вероятно много хора, които биха искали да поставят под натиск медиите, ще ползват това средство. А то се оказва много по-удобно от закона за обида и клевета, където доказването е трудно. За разлика от него доказването при разгласяване на лични данни е много лесно. Аз самият имам забележка към практиката на Комисията за защита на личните данни, защото тя не отчита обстоятелството, че разследващата журналистика е длъжна да разкрива данни за хората, за които пише, защото в противен случай тя няма как да изпълнява ролята си. Точно затова съществува член 9 от Директивата за защитата на личните данни, според който, когато е за журналистика, може да се прави изключение.

Логиката на комисията обаче е, че ако нещо е в публичния регистър (например Търговския), не е оправдание то да бъде допълнително публикувано. Според мен важното е друго. В критичните публикации такава информация не се публикува произволно, а с цел. Да се подкрепят с доказателства твърденията, които са изложени в критичната публикация, и това трябва да се разбира. Смолянският вестник "Отзвук" бе глобен 11 хил. лв. за това, че е публикувал нотариален акт, който показва, че лицето, за което се отнася критичната публикация, се е подписало и от лявата, и от дясната страна, представлявайки две различни юридически лица, т.е. това е документът, който подкрепя с доказателства твърденията в критичния текст на вестника.

Политиците, държавниците и бизнес хората добре са схванали, че в една ситуация на свободна и демократична държава, каквато ние сме, местните медии са много важни и затова използват всички възможни средства да им влияят, но гледат да използват юридически инструментариум.

Източник: http://www.capital.bg/