Меглена Кунева: Не ми трябва пост, за да работя за България

Меглена Кунева в Перник през 2009г. с Ирена Соколова

Не ми трябва пост, за да работя за България, заявява в интервю за "24 часа" първият български еврокомисар Меглена Кунева. За пореден път тя отговаря уклончиво дали ще се включи в битката за "Дондуков" 2 и обяснява, че ако това се случи, за нея най-ценна ще бъде подкрепата от хората.

Дежурният във интернет форумите гербер от Перник Пламен Борисов отчаяно се опитва да докаже, че меглена Кунева няма законово право да се кандидатира за президент, но засега аргументите му се опровергават като несъстоятелни. Самата Меглена Кунева не вижда смисъл да влиза в този спор.

- Г-жо Кунева, още не сте обявили дали ще се включите в битката за президент, а във фейсбук вече се разрази ожесточен спор дали имате право да се кандидатирате. Тезата на противниците ви е, че заради работата като еврокомисар в Брюксел вие не отговаряте на изискването да сте живели в България през последните 5 г.

- Не за мен, за всички ни е притеснително, че може участието на когото и да е в избори да предизвика такава паника. И то от партиен активист през фейсбук. Не влизам в този спор, няма смисъл, но освен паниката, за която говоря, има и впечатление, че се работи по сценарии, че изборите ще са наговорен мач, че няма да има колебание да се използват всякакви средства да се елиминират кандидати. Обикновено, когато се изкривява законът, това се връща обратно като бумеранг. И наранява и убива. По нещо у всеки от нас - достойнство, надежда, уважение към властта и обществото, към себе си.

- От какво зависи окончателното ви решение?

- Изборите се правят в името на хората, а не на кандидатите. Искам да съм активна и го правя. Не ми е нужен пост, за да работя в интерес на България. Целият преговорен процес беше тест за активността ни, за умението ни да работим екипно, за доставка на резултат. Бяхме обединени и успяхме. Вярвам в интеграцията отвътре, в България. И знам как трябва да се случи. Съзнавам важността на институциите и колко много може да се постигне чрез тях, но между тази моя вяра и осъществяването й не стои непременно пост. Имам въпроси, на които търся отговор. Знаем какво не искаме. Не искаме Европа да е далече. Но колко сме близо един до друг като българи? Европейци ли сме по дух и воля да си направим нашето гражданско общество силно, единно и задаващо въпроси? Не искаме повече агресия и омраза. А силни ли сме в обичането на страната си, на хората около нас? Не искаме да имаме лоша политическа класа. А участваме ли в политиката? Не искаме децата ни да напускат България. А ние, живеейки тук, принадлежим ли към нацията си? Не искаме институциите ни да са слаби. А контролираме ли ги, за да ги направим силни? Това са въпроси. Когато им отговорим, ще знаем колко е дълъг пътят до това, което искаме да сме. В този разговор и в тази работа участвам. Без колебание!

- От какво зависи решението ви - дали ще сте партийна кандидатура, или ще ви издигне инициативен комитет?

- Не слагам аритметика в моя избор, не събирам едни проценти, за да видя какъв ще е крайният резултат. Самият закон много мъдро е дал очертанията кога се обявяват кандидатурите и кога се започва предизборната борба. Този срок е много далече.

- Все пак всички много се вълнуват ще се кандидатирате ли за президент. Името ви се обсъжда в различни кръгове, водят се неформални разговори... За себе си поне не сте ли взели решение?

- Не. Иначе щях да ви го кажа. За да запазя спокойствието си, съм активна и заета сега. Днес искам да направя всичко възможно, за да се случи тази интеграция отвътре, и тя е естествена крачка за мен след преговорите и работата в Еврокомисията.

- НДСВ казва, че вие ще сте техният кандидат, но май се дърпате от партийна номинация.

- В моите представи този пост не е партиен. Една от полезните му задачи е да се държи през него гражданският фокус на институциите и да гарантира обединението на властите в големите обществени цели. Мисля, че много хора ме разбират, включително и от НДСВ. А иначе отношенията ми с тях са отлични - и с колегите, с които работих за влизането ни в ЕС, и със симпатизантите. Не се колебая да попитам Даниел Вълчев по въпросите на образованието или Христина Христова за социалната политика. Списъкът от знаещи хора е дълъг.

- Кой договаря партийна подкрепа от ваше име? Появи се информация, че лично Симеон е ходил при Ахмед Доган, за да иска подкрепата на ДПС за вас.

- Не, няма нужда. Не съм решила, обмислям. Писа се, че и аз съм ходила на такъв разговор. Отчаяна лъжа. Кому ли е изгодно?

- Спрягана сте като вариант и в АБВ на президента, дори и в средите на БСП.

- Защо не питате самите партии? В момента, в който ги питате, те ще ви кажат. Ваши колеги питаха г-н Паскалев и той каза, че това не е вярно. Не можем да опираме разговор на клюки.

- А ще търсите ли подкрепа от ГЕРБ?

- За мен най-ценната подкрепа е от хората. Така се чувствам по-стабилно. Ако човек тръгва да гради нещо, трябва да го прави на здрава основа, а не върху сипеи. Виждам много строители сред хората, с които говоря. Готови да вдигнат билото високо. За мен това е най-ценният капитал. Човекът с мисъл, с мечта. Впрочем ето ви един стих на Пенчо Славейков: “Пустиня е сърцето без идеал.” Скоро ще се честват 100 г. от рождението му, той е единственият българин, номиниран за Нобелова награда, и само смъртта му е попречила да стане неин носител. Той е бил с говорендефект, с бастун, но е могъл да живее и да работи за този идеал.

- Справя ли се правителството на ГЕРБ?

- Нямам намерение да правя изчерпателен списък на плюсове и минуси на управляващите. Последните думи на Трайчо Трайков, че по отношение на цените ни трябват конкурентност и прозрачност, са думи, зад които веднага бих застанала. Не приемам за нормално, че министрите трябвало да се подслушват, че какво мисли министърът на икономиката или финансите е без значение за правителствения екип, че позициите за Европейски съвет не се обсъждат.

- Кое обаче куца най-много?

- Сократ е казал: “Говори ми, за да те видя.” Подслушването и нарушаването на гражданските права, ясните думи, че това е нормално - това за мен е най-страшното. Няма несвободно, уплашено общество, което да успява. Тук може би ще е подходящо да ви предложа 10 управленски заповеди, които съм си формулирала. 1. Чети повече. 2. Питай, има експерти. 3. Споделяй, обсъждай. 4. Не отлагай. 5. Не бъди подозрителен. Губи време. 6. Обичай си екипа. 7. Не се възгордявай, смири се. Служиш, и то временно. 8. Работи. 9. Помни, че и другите са хора. Дори опозицията. 10. Не убивай. С некадърност, с неподготвеност, с думи.

- Справя ли се Борисов като премиер?

- Виждам, че има силно желание да се справя с конкретни проблеми.

- А ако бъде ваш опонент в предизборната битка?

- Не съм казала, че ще имам опонент, защото все още не съм казала, че ще участвам в тази битка. Ако имах решение - не съм страхлив човек, щях да го заявя.

- Преди време премиерът каза, че по време на цялата предизборна кампания ще ви напомня, че изравняването на акциза на дизела и бензина сте го направили вие.

- Невярно като твърдение и неуспешна стратегия да се обяснят цените. Никой не се хвана. Ако някой беше подготвил премиера, щеше да му спести неудобството. Спечели само учудване сред професионалистите, а и в Брюксел. Директивата е от 2003 г. и с нея се определят минималните ставки на акциза на бензина и надизела в цяла Европа. Те са различни. Може да се отиде над, но не под тях. Аз взех дълги преходни периоди. Ние последни излизаме от тях. За бензина изтече 2011 г. и достигнахме минимума в Европа. За дизела все още имаме преходен период до 2013 г., тоест н е сме стигнали минимума. Има разлика между двете, даже по-голяма от директивата. Нямам нищо против глава по глава да обяснявам на всеки, който поиска. Но е задължение на всеки политик, когато говори, да чете.

Визитка