Майката на Косьо Георгиев: Искам да стане добър човек

Майката на един от най-големите таланти в шахмата, скромно казано, на България – Константин Георгиев, спечелил два сребърни медала от световното ученическо първенство по шахмат за ученици в Кавала (Гърция), се казва Елена. Бащата на Косьо, Георги, практикува тенис любителски . Майката, Елена, работи в Комисията за защита на потребителите, таткото – в Държавното горско стопанство в Трън. Всичко започва от една коледна ваканция. Какво се случва ще ни разкаже майката, Елена:

- Вие сте майка на Косьо,който вече има медали от световно първенство. Какво е усещането да си майка на медалист,макар и толкова малък?

- Усещането е невероятно. Всяка майка би се чувствала така.

- Как се чувства майка на дете –гений?

- Е, чак гений. Всички деца са гениални, ние просто имахме късмета талантът му да бъде открит.

- Кой, всъщност, откри Косьо за шаха?

- Дядо му. Косьо изкара една коледна ваканция при него и поради липса на други играчки, играли шах. Така разбрахме, че той има интерес, искаше непрекъснато да играе шах и го записахме в ШК”Юрий Бендерев” при треньора Първан Аспарухов.

- Започна да тренира там, спечели медали от държавно първенство, сега спечели медали и то два от световно ученическо първенство. Вие бяхте с Косьо в Кавала нали?

- Да бях…

- Аз съм бил там, Кавала е красив град, какво е усещането на първенство като това, на което участва Косьо?

- Много е различно и интересно. Има много деца от много държави, говори се на различни езици, ново преживяване е ,както за мен, така и за Косьо. Той навсякъде се представя като перничанин, сега трябваше да се представя и като българин, защото един от първите въпроси, който се задава е откъде си.

- Аз, като следях първенството в сайта на гръцката федерация по шахмат, виждах, че има деца от къде ли не. Гърци, сърби, узбеки, азербайджанци, руснаци, англичани и т.н. Тия деца не знаят чужди езици, още са много малки,за да ги говорят. Как си комуникират помежду си?

- Те успяват да комуникират ако знаят по двайсетина чужди думи. Косьо успя да попроговори на руски и на английски. Децата от бившите съветски републики знаят задължително руски, това ни улесняваше в общуването, те пък научиха по някоя българска дума.

- Децата говорят ли си извън партиите?

- Да, говорят си, играят си.

- Чувстват ли се като съперници?

- Не, по-скоро като приятели, по-скоро възприемат шаха все още като игра,не се вземат на сериозно. При тях като че ли все още липсва тази амбиция, която се вижда у родителите.

- А родителите как се държат?

- Те са значително по-притеснени от децата, значително по-амбицирани. Как да кажа? Държат се като възрастни.

- Вие с кои родители си общувахте най-много?

- С доста от тях, говорих си на руски с една немалка част, имаше и двама шахматисти от Русия.

- Мисля, че бяха братя-близнаци, Владислав и Вячеслав Кочетови.

- Да, единият го победихме, другият не успяхме, но с доста родители си общувахме, партиите бяха дълги и докато чакаме развоя няма какво да правим освен да си говорим.

- На едно място ли бяхте настанени?

- Не, бяхме в различни хотели, защото участниците в различните възрастови групи бяха много.

- Един въпрос, на който може и да не ми отговаряте, как намерихте пари,за да заминете?

- Ще ви отговоря. Подадох молба до кмета на град Перник, до председателя на Общинския съвет, до общинска фирма „Жилфонд”. За радост те събраха сумата и мога да кажа, че институциите в Перник работят.

- Сега неминуемо следва въпроса какви са амбициите ви за Косьо от тук нататък?

- Ами той продължава да ходи по турнири. Последно игра в София на турнира „България мол”, стана трети. За мен е добър резултат, не е турнир с републикански ранг, но е добър.

- Той вдигна ли си самочувствието след тези успехи?

- Той все още възприема противниците си като приятелчета, не е толкова суетен, така че не, все още не. Той си е дете. И сега, като идвахме към сградата на общината, той с пръчка целеше локвите, така че рано му е да гледа сериозно на партиите, не се възприема толкова сериозно.

- Добре, ако Косьо след две години Ви каже, че не му се играе шах, как ще реагирате.

- Ами аз не искам да се занимава с това, което не му харесва. Той, като порасне, ако ще гумаджия да стане, ако е добър и го прави с желание, целият град ще ходи при него.

- Вие какъв искате да стане?

- Рано е да се каже, та той все още не е започнал да учи. Искам да стане щастлив и успял човек, според всички критерии за това. Като всеки родител, искам да живее по-добре от мен.

- Ами да Ви е жив и здрав, да ви радва повече,отколкото да ви ядосва и много късмет.

Източник: perniktoday.net