Мафиот с пълен или непълен член?

Не ни трябва закон за езика, а възпитание, казва проф. Емилия Пернишка в интервю за dartsnews.bg. Според нея Главните букви са по-голяма напаст от чуждиците, а и дума не може да става за отпадане на пълния член

Проф. Емилия Пернишка е старши научен сътрудник първа степен и член-кореспондент на БАН. Автор и съавтор е на множество научни трудове в областта на езикознанието, включително речници на чуждите и новите думи в българския език. Пред Дартс нюз тя коментира въпросите с правописните правила и предложения от депутати Закон за българския език, който предвижда солени глоби за всяка чуждица, използвана в официална ситуация.

- Проф. Пернишка, в последните дни се заговори за нови правила в българския правопис. Какви ще бъдат те?

- Във вестниците излязоха доста гръмки заглавия, че се въвеждат нови правила. Но не става въпрос за нищо ново. По-скоро се припомнят правилата и се обръща внимание на често срещани правописни грешки, за да се премахне поне малък процент от тази много масова неграмотност сред българите. За нас, специалистите по езика, неграмотност е всеки текст, в който има няколко грешки. Например, ако видя по 3-4 правописни грешки на десетина страници в книга, за мен тя е неграмотно напечатана. Не е нужно да се греши всяка дума. Достатъчно е да забележа, че не се спазват няколко правила и че няма старание да се поправи грешката. Имам внуци във втори и трети клас - те учат правила, които възрастни хора грешат. Значи в началното училище се преподава нещо, които не се знае от хора дори с висше образование. Това означава, че е упражнявано и не е залегнало като знание.

- От Института по български език наблегнаха, че учтивата форма Вие се пише задължително с главна буква. Но това не се спазва почти от никого. Възможно ли е да отпадне?

- Когато се обърщаме с вие към едно лице, е една ситуация, когато е към повече лица, е съвсем различна ситуация. Би трябвало да се познава за колко хора става въпрос. Още когато бях ученичка, се знаеше, че учтивата форма се пише в главна буква. Сега се набляга, че дори когато се обръщаме към група хора, местоимението вие се изписва с главна буква, ако става въпрос за официални документи и ситуации. Макар да не се спазва, това правило е от десетки години.

- Как ще коментирате грешките със запетаите? На тях вече почти не се обръща внимание.

- Запетаята не е сложно правописно явление, но би трябва да се осмисли. Тя преди всичко отделя изречение. Повечето хора знаят, че се пише пред че, който и т.н. Но не осъзнават, че с тези думи се отделят изречения и именно това е причината за запетаята. Забравят да я напишат и при затварянето на обособените части, когато пък запетаята затваря изречението, т.е. не отделят неговия край, а само началото. Например: Денят, в който ние се запознахме,.... Запетая се слага и пред в, и след запознахме, защото това са начало и край на изречение.

- Но именно в този случай много хора биха я написали пред който...

- Това вече е очевадна неграмотност и значи, че в най-ранна възраст не са разбрали, че предлог с такъв тип връзка е една цялост. Другите правила при запетаите по-рядко се грешат. Не знам какво има да се опростява в правописа им. Третият пункт в правописа са главните букви. Те винаги са имали едно и също правило – пишат се в началото на изречението и при собствени имена – на човек, държава и т.н. Може да е сложно име, например Българска академия на науките, Българска социалистическа партия и т.н. Първата буква в името на организацията е главна. Обаче под влияние на чуждия правопис започнаха да пишат подобни сложни имена с главна буква на всяка от думите – Българска Академия на Науките и Българска Социалистическа Партия. И не само това. Виждала съм да пишат Обичай Ме. Свалям филми от интернет и гледам в субтитрите – всяка дума в заглавието написана с главна буква. Това, че на английски е така, не значи, че и на български трябва да е същото. Как да не се намесят колегите? Стига с тези главни букви, където трябва и не трябва! Правилото е просто – само първата буква е главна. "Речта на краля" написано с главно Р и главно К! Не може така! Това замърсява езика.

- Как се отнасяте към идеята за Закон за българския език, който налага санкции за използване на чуждици?

- Новите думи и чуждиците са нормално явление. Никой езиковед няма да се обяви против тях. Откакто е започнал да се развива, нашият език е заимствал чужди думи. Отначало от гръцки, после от турски, руски, френски, италиански, английски. При условия на глобализация в под влиянието на английския език това явление е несравнимо по-голямо. Но езикът ни не изчезва. Новите думи са най-вече в специалната сфера. Самата аз не мога да не говоря за дисплей, за файл и т.н. Не че не мога да кажа документ, но това е друго понятие. В терминологията няма нищо лошо. Новите думи са като репеи – един храст с бодилчета. Няма как да не се закачат за теб, ако минеш край тях. Чуждиците се лепят и после трябва да ги чистиш. Българите по принцип сме склонни да приемем всичко чуждо. Това не ни прави по-малко българи. Закон за езика не ни трябва. Не можем да налагаме санкции на някого за начина, по който говори. Трябва ни възпитание в посока на уважение към езика, упражняване на правописните правила и по-добра грамотност.

- Какви са правилата при изписването на новите думи? Напримен думи като есемес, които на практика идват от абревиатури от английски?

- Първо искам да кажа нещо много важно: речниците се правят, за да се купуват. Казвам го не от меркантилност, а от съображения на езиковата култура. При съмнение винаги може да се погледне в речника и да се провери. Думи като есемес вече, макар да идват от абревиатури, са станали нарицателни и се използват изключително често. По същия начин се пише имейл, диджей, джипи. Всички подобни нарицателни се пишат, както се чуват. При съставянето на новия речник бяхме затруднени как да се напишат думи като е-библиотека, е-паркиране, е-правителство. И в края на краищата решихме да са с тирета. Това е правилото, когато думата електронен се замества с е.

- А при сложните думи като секс бомба?

- За нях още през 80-те години се държеше на слятото писане. Нямам нищо против, но когато правехме речника, работихме с около 40 милиона езикови единици и масовата практика показва, че се пишат по три начина: слято, разделено и със свързваща чертичка. Според мен най-лесно приложимото за подобни понятия е да се пише с малко тире. Но то не беше прието. Под английско влияние много масово тези думи се пишат разделено. Затова в новия речник на чуждите думи приехме, че когато двете съществителни се срещат и по отделно и имат самостоятелни значения, се пишат разделено. Това важи за думи като уеб страница, уеб сайт, парти хора. Ако пък първата съставна дума е съкратена и има смисъл на прилагателно, сложната дума се пише слято. Например Евросъюз е слято, защото евро е съкращение от европейски. Но пък казвам, когато има съмнения, най-добре е да се види речника. По информация на един руски голям езиковед англичаните, които общо взето са с религиозна нагласа, купуват библии. Около 85% от английските семейства имат библия, но още по-висок процент от тях имат речници на английския език. Едно семейство, което претендира за обща култура, трябва да има енциклопедия и речник. И не един речник, а правописен, на новите думи, синонимен, тълковен и т.н. За съжаление, много хора смятат, че е скъп. А дават много повече пари за цигари, например.

- Мислили ли сте да го публикувате в електронен вариант?

- Аз бих искала, но самите издатели изглежда са скептични. Не разбирам от търговия и нямам представа как се заплаща на издателя за пускането на речника в интернет. На мен не ми струва нищо, ние с колежките ми го имаме в компютрите си. Все пак мисля, че и това публикуване ще стане.

- Какво очаквате да се промени в езика в бъдеще?

- Има масово мекане, например правиме, пишеме, вместо правим, пишем. Много езиковеди са против него, включително и аз. Но смятам, че в бъдеще ще се утвърди като правилно. Това, което мен ме дразни, е масовото забравяне на притежателното местоимение свой -  Аз разказах историята на своите внуци навсякъде се подменя с моите внуци. В този случай поне не се подменя смисълът, но когато се каже той разказа на неговия баща, за чий баща става дума? Друга грешка е Дарик радио – защо Дарик радио, а не Радио "Дарик"? Такъв словоред се среща най-често в рекламите. Той също е повлиян от английския език. Но такива неща се получават, защото в училище вместо да се упражняват правила, се учат термини от граматиката. И накрая хората са неграмотни.

- Хората често бъркат пълния и краткия член и се чуват много гласове в подкрепа на отпадането му. Възможно ли е това да стане?

- За това изобщо не става въпрос. Повечето хора знаят, че който върши действието, е с пълен член. В изречения като Учителят влезе в час например по-рядко се греши. Обаче не се осъзнава нещо друго – че подлогът невинаги е вършител на действието. Ако например имаме Учебникът е поставен на масата, учебникът не е извършил действието, но все пак е подлог. Ако пълният член се премахне, ще настъпят езикови безсмислици и неясноти. В много изречения няма да е ясно кой върши действието и върху кого се извършва то. Например в Учителят попита ученика въпросът е зададен от учителя, но при Учителя попита ученикът въпросът е към учителя от страна на ученика. Ако четете във вестника Полицаят залови мафиота и Полицая залови мафиотът, без пълния член няма да е ясно кой кого е заловил.

Интервю на Мина Узаничева за