Мадлен Алгафари в Перник: Първите седем години са важни

Мадлен Алгафари е психотерапевт със сериозна скорост в писането и публикуването на книги в професионалната си сфера, като тя гостува в Перник по покана на “Арт училище в Парка – Училища Европа” и Културно-информационен гайд за Югозападна България “Life@city”. Владее няколко езика, на които превежда публикации и участва в уъркшопове в чужбина. Завършила е психология в Софийски университет, а творческата й заложба се изразява и в интереса й към режисурата за драматичен и куклен театър, каквато специалност има от НАТФИЗ. Специализирала е в областта на психологията и в чужбина, а публичните й изяви като консултант по различни въпроси, касаещи психическата устойчивост, я направиха една от популярните личности в страната ни. Мадлен Алгафари полага като основа психологията в творчеството си. Пред перничани тя отговори на многобройните им въпроси. Ето какво сподели и пред нас.

- Наистина ли първите седем години са толкова ценни?

- Да, така е, защото в тях се формира типа характер, според типовете травми във всяка една от фазите на тия първи седем.След това не е невъзможно да се зашиват раните, които са нанесени в този период, но те слагат граници. Типът характер е вече нещо като ограничение. Тези граници правят така, че някои страни са силни в един човек, но има и други, които липсват, които трябва в психотерапевтичния процес да бъдат възстановени и наваксани.

- Как трябва да подходи родителят, за да бъде главния човек за детето?

- Със сигурност главният човек за детето е самото то, не е родителя, нито главният човек за родителя е детето, а е той самия. Здравата конфигурация в семейството е първо – реализирам себе си, след това родителя, партньора и детето . На нашите балкански ширини много често е различно, децата се слагат на първо място, което разболява цялата система след това. То не е и по силите на едно дете да носи такова бреме. Със сигурност има един период на абсолютно всеотдаване, тогава, когато майката е посветена на детето си, когато е кърмаче, преди да е проговорило и проходило. Тогава майката и детето са едно цяло, те са в една симбиоза.

- Коя е най-често допусната грешка от родителите?

- Много са, но най – често е неосъзнатост и невежество . Другото, което мога да обобщя за нашите географски ширини, е типчно между неправенето на разликата – уважавам и обичам. Няма проблем българският родител да обича детето си , но често има проблем да го уважава.

- Кои са основните неща към, които един родител трябва основно да се придържа, за да може след първите седем години да се радва на това, което вижда?

- Първото, към което трябва да се придържа, е той самия да е щастлив. Няма по-голямо наказание за едно дете от нещастния родител, а и не би бил никакъв адекватен пример за детето си, което, ако вижда един себезадраскваш родител до себе си , след време ще прави същото. Важно е и да търси знания , да се просвещава, да се консултира и естествено през цялото време да обича, но това незначи да е безкритичен, защото това е съюзник на любовта, но въпроса е как. Родителят не трябва да мачка детето си, може да санкционира, но да не мачка и унижава.

Източник: perniktoday.net